Славей Петров: Само аз признавам, че правя копия

Славей Петров: Само аз признавам, че правя копия

Най-известният в света имитатор на антични монети Славей Петров

За Славей Петров от Хасково се говорят легенди. Най-големият фалшификатор на монети в света. Човекът, който измами Бритиш мюзиъм и продаде на англичаните свое копие на тракийско украшение за 3 милиона паунда.

Известен е като Новия Бекер, по името на немски монах от XVIII век, признат за най-умел фалшификатор на всички времена. Бекеровите матрици и фалшификати стигат сега цени по-високи от оригиналите, щом се появят на аукцион, пише вестник Монитор.

През 70-те години на миналия век покойният проф. Тодор Герасимов първи забелязва уникалния талант на Славей. Тогава хасковлията е студент по технология на металите във варненската политехника и в ръцете на учените нумизмати попадат негови печати. "Направо съвършени!", казва проф. Юрукова.

А научното списание по нумизматика в Сан Франциско SAN излиза със заглавие "Пазете се от Славей!"

"Монитор" го търси няколко седмици в чужди страни. Един ден той се обади по телефона, че се е прибрал в родния Хасково специално заради вестника и ни чака там.

¬ Г-н Петров, къде свършва истината и от къде започват легендите?

¬ Историите за мен като фалшификатор се тиражират главно в софийския клуб на нумизмата и са най-вече плод на вестникарски публикации. В тях няма и грам истина.

¬ Къде сега се правят най-добрите фалшификати?

¬ В Италия и Гърция, копират се и в Близкия изток, Сирия. Но при копирането чрез електролиза всякакъв механичен дефект от модела са прехвърля и на матрицата, а от там и на монетите, които се секат от нея.

¬ По какво се откриват ментетата?

¬ Не може един и същ механичен дефект да се появи на две монети на едно и също място. Това е абсурд.

¬ Как работите Вие?

¬ При мене нещата са други. Аз копирам на ръка и проблеми от този род нямам, всичко излиза като оригинала.

¬ Няма ли все пак някакъв начин за премятане на експертите?

¬ Сега на почти всички антични монети, особено по-скъпите, матриците са им изкарани на каталози и просто сравняваш. Като на картинките, в които се търсят десетте разлики, търсиш и намираш ¬ ако има разбира се. Ако обаче почнеш да гравираш, нещата стават по-други и като се сравнят с отпечатъците, разликата веднага се вижда.

¬ Как започна любовта Ви към занаята?

¬ Баща ми правеше навремето копия на керамики за музея и събираше монети, така че аз съм израснал сред монети и няма нищо чудно че се занимавам с нумизматика.

¬ Първите Ви работи?

¬ Първите работи ги направих като ученик на едно желязно столче. Върху него работех.

¬ Първата монета?

¬ Първата монета, която направих, е на Михаил Шишман, отзад с една котвичка, нещо съвсем елементарно. После бях направил още няколко железни монети и ги занесохме с приятели в музея в Хасково и останах много изненадан, когато видях след доста години, че още ги пазят.

¬ Пазите ли някой от първите си образци?

¬ Не, не ги пазя. Всичко което съм направил, е с мои печати и са заминали за някъде, а тези, които правех като ученик не отговарят на оргиналите нито по грамаж, нито по размер. На българската монета оргиналът е 15 грама, а аз съм я направил 30 грама. Гледах от картинка.

¬ Други начини за изработване на копия или фалшифициране на оригинални монети има ли?

¬ Може, разбира се, и да се направи копие, ако се вземе оригинална матрица, а те излизат при разкопки и може да се намерят и на пазара и е да се използват. Има бронзови има и железни. Ако се чука на горещо, тоест, сече се при топъл материал, може да се изкарат доста монети.

¬ Тези ли монети излизат по аукционите?

¬ Днес на пазара трудно можеш да заблудиш някого, защото всичко е влязло в каталози и се знае историята на монетата. Трудно на пазара идва външна монета и ако все пак такава се появи, то цената є ще е доста по-ниска. При монетите, ако има и 1% съмнение, екземплярът не се купува. Не говоря, разбира се, за пазара на улицата, там може да продадеш нещо на дилетанти, но на аукциони това е невъзможно.

¬ Откога работите този занаят?

¬ През 1964-65 година започнах ¬ бях 15-годишен. Брат ми учеше шлосерство, имаше инструменти и така започнах, правихме кръстчета и някакви антични монети, но всичко беше много примитивно. В последствие завърших във варненския МЕИ технология на металите.

¬ За колко време станахте фалшификатор номер едно?

¬ Не зная защо сега ме водят за най-големия фалшификатор на монети в света. Навремето, през 18 век, е имало един Бекер, той човекът се опитвал да направи нещо, да изсече някакви монети, но се отказал, защото работите му били грозни. После гърците, братята Христодопулус правили монети. Сега аз. Това сме тези, които си казваме с какво се занимаваме. Има и други, които не дават гласност на работата си. Те правят незаконните неща, а аз винаги си слагам името на монетите, които правя. Моята известност почна по времето на желязната завеса. Аз станах член на задругата на майсторите, правех монети и ги продавах по магазините и музеите, като сувенири и тези мои неща започнаха да отиват на запад и така.

¬ За Славей от Хасково се говорят легенди, треперят аукционни къщи. Как става това, ако няма и грам истина?

¬ Истина е, че ми се приписват много подвизи, но те не са верни. Ето примера с император Гордиан Африканец. Аз не съм виждал, а и не зная да има запазена златна монета ауреус от него, сребърна обаче има и тя е изключително рядка. Цената є наистина може да достигне и 300 000 долара. В такъв случай обаче експертите търсят оригинална матрица и сравняват, такива пари не се дават така, без 100% сигурност в автентичността на екземпляра. Горе долу една матрица може да издържи до 5 000 удара. Знае се колко матрици е имало, сравняват се намерените монети и по този начин може да се хванат формите на матриците. Когато се появи шеста матрица, нещата загрубяват. Колкото по-рядка е монетата, толкова по-малък е броят на матриците.

¬ Как се изработва матрица на монета?

¬ Процесът е много труден и много скъп, ако човек иска да направи качествено копие. Това става само с галванична матрица, но при нея всеки механичен дефект от експлоатацията на оригинала се пренася автоматично на копието и по това вече може да се разпознае фалшификатът. Другите начини са стандартните, чрез гравиране.

¬ На пазара какви монети се търсят?

¬ Пазарът за сега е затворен, няма постъпления, хората не копаят. Изплашиха се от новия закон, който се прие и скриха всичко по къщите си и не излизат на пазара. Някои ще ги заровят, други ще ги продадат по пазарите на Европа. Изобщо според нуждите на притежателите. Някои си продадоха колекциите, други си направиха колекции, всичко е според нуждите и парите. Скъпите неща се скриха и на пазара има само по-евтини екземпляри.

¬ Все пак пазар има, колкото и да е ограничен, а в България може да се изкопаят много ценни монети.

¬ Ценни монети може да се намерят навсякъде из Европа и Северна Африка. В Германия, например, е намерена една от най-големите находки на ауреоси в света. Големи находки има в Австрия и Англия. Даже скоро намериха монета на император Дометиан III. Такава монета с неговия лик е намерена една, през миналия век, но е загубена някъде. Неотдавна изкопаха отново четири ценни монети, от които имаше две изключително редки ¬ едната бе негова, а другата на друг рядък император.

¬ По колко ценни монети се откриват в една находка?

¬ Общо взето сметката е такава, че от 1 000 изкопани монети, 10-15 са интересните.

¬ Какви хора копаят сега?

¬ Иманяри има много, но те са повече заможни хора и ходят да копаят за удоволствие. Горният слой на почвата е толкова обран, че трябва вече да се копае по-дълбоко, за което е необходима и техника, която е доста скъпа и не е по джоба на всеки.

¬ Познавате ли се в бранша?

¬ Познавам се с всички по-известни в бранша хора. С бай Желязко Императора например, се познавах от 1970 година, но се бяхме скарали за една монета и двайсет години не си говорихме. Това беше една гръцка монета, която аз пазех за него, защото той ги събираше, но той тръгна да ме заобикаля. Тръгна да прави договорка зад гърба ми, аз първо да съм я върнел на един човек, от който съм я взел, та той после да му я продаде на него, такива неща. И скъсахме отношенията.

¬ Пак да се върнем на копията ¬ как се различават?

¬ Неразличимо копие не може да се направи. Виждал съм много монети, всякакви. Даже неотдавна ме викаха в Германия да разгледам една монета, аз там съм експерт, съвършено копие. Гледаш матрицата. Не може пет монети да имат едни и същи антични механични повреди на едно и също място, това е абсурд. Всичко става чрез сравнение. Пример ¬ имаш в сбирка рядка монета с механична повреда, носят ти да проверяваш монета, изкопана някъде и на нея виждаш абсолютно същата по размери и положение механична повреда. Тази работата е ясна.

¬ Точен пример?

¬ Случаят с гръцка сребърна монета на Антипъл, изключително рядка, оригиналът е изложен в гръцки музей и струва около 30 000 евро, и явно от там са взели отпечатъка. Направена отлично, състарена, грамаж абсолютно точен, но няма една механична повреда. Всичко точно, но звъни на нова монета. Корозиралият материал по естествен път с времето никога не звъни като нова монета. Питат ме истинска ли е и аз им казах ¬ за мен е фалшива, но ако ме питате защо точно ¬ не мога да ви кажа. И ги посъветвах да не я купуват, за да си запазят авторитета като институция.

¬ Говори се, че са ви наели в световноизвестната мюнхенска фирма "Ланц", за да работите при тях и че ви плащат големи пари, за да не сечете фалшификати?

¬ Лакърдии са това, че едва ли не ми дават луди пари, за да не работя монети, не е вярно. От момента, в който съм почнал да правя монети, съм си слагал винаги знак, че са мои. Разбира се, ако някой иска да излъже някого другиго, винаги може да го направи в единични случаи. Примерно ще измисли човек някаква версия, ама това ще е единичен случай и после какво, много важно, че ще вземе еднократно 500 или 1 000 евро. В световен мащаб много трудно може да се направи нещо, всъщност е невъзможно, защото големите колекционери никога не купуват на ръка, те винаги купуват от аукциони, а там нещата са ясни, защото монетите имат документ. Влезе ли обаче фалшификат в аукцион, прескочи ли експертите, там нещата вече се изменят.

¬ Търсили ли са Ви с предложения за фалшифициране на монети или нещо друго?

¬ За мене се говореше много, че съм работил с Людмила Живкова и с Иван Славков ¬ едва ли не сме залели аукциони и музеи с фалшификати. Това обаче са неверни приказки. Даже мога да кажа, че от 1981 година съм член на задругата на майсторите и никой никога не се е обръщал към мен с молба да изработя какъвто и да е фалшификат. Преди 1981 г. работех примитивно и тогава нямах възможност да изработвам качествени копия. След като ми мина стажът като инженер, започнах да работя в задругата на майсторите. Правил съм копия, подаръци за Тодор Живков. Правил съм копия на какво ли не и за кого ли не, но пак казвам копия със съответните белези за разпознаване.

¬ Добре, но не е ли възможно от материал на монети от близък период да се отсече рядка монета?

¬ Не е възможно, защото, когато се изкопаят монетите и материалът се претопи, структурата на кристалната решетка се разваля и после си личи. Това, което се трупа в материала с годините се разваля и металът де факто става нов. Когато я подхвърлиш, тя звъни като нова монета, а не като антична.

¬ Иска ми се да чуя нещо и за историята в Лондон, в Бритиш мюзиъм?

¬ За тази история в Лондон никой никога не ме е викал, нито полиция, нито милиция, а още по-малко някакви международни полицейски или застрахователни институции, а и аз нямам нищо общо с нея. Чувал съм историята, но кой, как и за какво ги измисля ¬ не зная. Вземал съм бил старо сребро и съм го удрял на студено по специална технология и така ставала новата монета или декоративен елемент, без да се грее материалът. Пълни глупости. Един път ще го направиш, пък някой друг ще знае, че ти го правиш, пълни нумизматични лакърдии. Всичко е от завист. А има и друго ¬ ако кажат: Славей е гравьор номер едно, е една работа, няма да е интересно за никого. Ако обаче кажеш, че Славей от Хасково е най-големият фалшификатор в света, е друго. Такава ми е рекламата, какво да правя.

¬ Защо го правят?

¬ Това е андрешковщината и работата на Хитър Петър ¬ ние, българите, ще излъжем целия свят. Глупости на търкалета.

¬ Пречат ли тези легенди?

¬ Мисля че не, поне не съм забелязал. В крайна сметка аз съм по-известен на Запад, от колкото в България. Защо да си черня името с фалшификати, като и за продажба на монети с моя печат се вземат добри пари. Хората вече правят мои колекции, събират моя изработка монети, ранен Славей, късен Славей. Но по този начин, говорейки срещу мен, се говори и срещу България. А всъщност благодарение на моите умения, които съм имал възможност да развия съм станал известен в цял свят и съм българин.

¬ От кога датира връзката ви с нумизматичната къща "Ланц"?

¬ Ходихме на екскурзия ,организирана от една българо-германска камара на майсторите занаятчии и така ме заведоха в "Ланц". Там ми показаха моя монета, за която те са броили 3000 марки. Това наистина е първата монета, отсечена от мен с моето име, те знаеха това и когато отидох при тях ми я показаха. Познах я, защото матрицата, с която я изсичах, се пукна и аз съм я обковал и си познавам монетите. Затова мога да кажа със сигурност, че това е една от първите десет монети, защото на единадесетата матрицата се спука. Това много ме впечатли и подарих на шефа на къщата няколко мои монети, даже и медал му изсякох по-късно с неговия образ. Сега съм експерт към нумизматичната къща "Ланц" и ме викат, когато трябва да се направи експертиза или да се реставрира монета или някакъв предмет.

¬ Как е приемствеността в занаята?

¬ Имам доста ученици, които се опитват да работят копия и вече продават на туристи свои монети.

¬ Специални предложения?

¬ Сега не получавам предложения за изработка на нещо специално, защото знаят, че си слагам името и то по такъв начин, че няма възможност да се заличи. Няма и смисъл да правя фалшификати, защото имам почитатели, които събират точно моите копия и ги плащат добре. Даже вече се намират и фалшификати на мои монети. Трябва да си пазим авторитета, а ние се топим един друг.

¬ Кога нещата в нумизматиката в България ще се регулират?

¬ Когато дойдат на власт хора, които искат да направят нещо за България, а не да откраднат нещо от нея. Всички крадат, идват на власт, за да се облагодетелстват от нея, а преди векове един римски император Александър Север е казал:"За държавна работа търсете хора, които бягат от нея", а тук у нас - обратното.

¬ Посещават ли те често нумизмати и иманяри?

¬ Идват непрекъснато хора за консултации. Аз съм експерт, така или иначе разни хора, нумизмати, иманяри идват за съвет постоянно.

¬ Има ли хора в България които сега правят добри фалшификати?

¬ Има трима или четирима човека, които в момента в България правят антични монети, но пак казвам, че качеството е различно и веднага се познава разликата от оригинала. Ако разбира се знаеш какво да гледаш.

¬ Ще дойдат ли дните, в които в София, Пловдив или който и да е друг град ще има български аукцион?

¬ Като се легализира режимът с  античните колекции, нещата ще си дойдат на място. И сега на сбирката на нумизматите в Мюнхен българи не само продаваха, но и купуваха монети. В България има вече хора с пари. Даже ще кажа, че българин купи една монета, римски златен ауреус за 20 000 евро на тази сбирка.

* * *

Скандалът “Бритиш мюзиъм”

В "Бритиш мюзиъм" още помнели скандала около тракийско украшение, което били купили от аукцион за 3 милиона лири, а накрая се установило, че то е направено от най-прочутия ни фалшификатор ¬ Славей от Хасково.

Скандалът бил много голям, но накрая световни светила в нумизматиката и експерти замазали случая с оценката, че екземплярът е автентичен, но рядък, инкрустиран с непознати до сега орнаменти тракийски накит.

Когато бил разпитван по този случай, Славей се надсмивал на следователите и експертите, но никога не признал, че той е автор на украшението.