"Малко преди да загуби битката за Плевен (през 1877), Осман паша нареди да се скрие военното знаме. Беше копринено с извезани стихове от Корана и полумесец. Златната му дръжка завършваше с топка.
До знамето големците сложиха ценностите си.
Всичко заровиха в изкопана и иззидана яма. Покриха я с дебели дъбови талпи и много пръст. Отгоре мина кавалерия и заличи всякакви следи. Българите работници ги избиха." Това разказва един турчин пред брата на писателя Цани Гинчев Марин. В края на XIX в. Марин работел като градинар в Галац, Румъния. На връщане от плен турчинът се отбил в градината. Помолил да го вземат на надница, за да изкара пари за пътуването до родината си.
Не успял да тръгне - повалила го лоша болест. Като усетил, че краят идва, доверил тайната пред Марин.
"Скривалището е извън Плевен, до чешма, викат й куручешме", разкрил турчинът.
През 1894 г. Марин се прибрал в България и предал на брат си Цани казаното. Писателят си записал дума по дума.
Записките на покойния си дядо открил внукът му, бактериологът д-р Петър Гинчев. На 29 декември 1967 г. той съобщава прочетеното от дядовия тефтер в официално писмо до тогавашния градски съвет в Плевен.
На 18 януари 1968 г. д-р Гинчев праща второ писмо. В текста добавя чутото от мелничар на име Гойко от с. Горна Митрополия. Гойко държал воденица до рекичка, която се вливала във Вит. Столетница му разказала как като съвсем малка веднъж баща й я качил във волската си кола.
"В Балкана тате напълни колата с камъни. Покрай нас пълзяха още каруци, натоварени с дъбови греди. Подслушах мъжете да си говорят, че ще правят скривалище до Плевен. Като се спуснахме на равното, стовариха камъните и дърветата в сух дол между две бърда край с. Опанец. От падината се виждаха само чукари встрани и небето отгоре. Там избиха коларите до един.
Измуших се от колата, побегнах и по чудо се спасих", спомнила си бабата пред воденичаря.
На младини Гойко пробвал да стигне до погълнатото от земята край Плевен. Докато обикалял из района, хора му пошушнали, че скривалищата са две. В едното заровили хазната и архивата на турската армия. Означили го с плоча, отгоре издълбали две саби на кръст. В другото затрупали надълбоко ценности и знамена. Белязали го с плоча, а върху й изрязали погача.
Правителствена комисия от Цариград идвала да дири скривалищата по нашите земи след Първата световна война, научил воденичарят. Той е бил съвременник на освобождението, живял е над 100 г., починал през 1958 г., уточнява д-р Гинчев.
В началото на 1968 г. писмата му постъпват във военния музей в Плевен. Разпоредено е да се издирват нови факти около загадката.
В разбулването се включва и Цачо Цачев, шеф на работилница за ремонт на канцеларски машини. През февруари 1962 г. случаят го среща с възрастния Христо Топуров, който връща лентата в 1903 г. Тогава 16-годишният Христо и баща му се запознали с врачанин, очевидец на кървавите събития.
"Аскерите на Осман паша копаха галериите в местността Бабин Данин геран.
Пръстта изнасяха с войнишки баки. Предаваха ги от ръка на ръка и разстилаха надалече да не личи. Българите бяха мобилизирани да товарят на каруци военното имущество. По мръкнало керванът потегли към мястото на заравянето. Първият опразни каруцата и го изкомандваха да заминава. Подкара и на стотина крачки го обезглавиха. Същата участ сполетя другите колари. Видях много кръв да се лее, но оцелях. Турски началници ми поръчаха да прибера каруците в града", изповядал врачанинът пред Топурови.
"Да не би човекът да ви е оплел в някаква иманярска история за пари", усъмнил се Цачо Цачев. Топуров-син отрекъл. Уверил, че през 1903 г. врачанинът и баща му ходили във военното министерство да докладват за закопаното въоръжение. Заредили се войните и проучвания не били направени.
След 59 г. Цачев и Топуров-син подновяват търсенето. Обаждат се в музея и заедно с двама уредници се опитват да намерят османските галерии в Бабин Данин геран. "Врачанинът показа мястото пред мене и баща ми. Някъде тук е - може би малко встрани или по-нагоре", разколебал се Топуров.
От музея предупредили лозарския институт да не засажда в опитното си поле, докато не се разбере дали под него няма турски скривалища. Разкопки не били направени. Цачев се обърнал към началника на плевенския гарнизон генерал Владов. Той откликнал - учебно занятие прокарало няколко траншеи без резултат.
По-късно търсачът издействал от шефа на "Нефт и газ" машина за сондаж на терена. Техниката се счупила, преди да задълбае. Експертът, който трябвало да дупчи, пък починал внезапно.
Докато издирвал, Цачев все проверявал мълвата за посечените колари. "Може и да е вярно. Баба ми дълго приказваше как една сутрин на градския сърпазар осъмнали струпани в безреда каруци. От стопаните нямало следа", изкарал от паметта си приятелят му Йордан Каравасилев. "24 часа" откри музейните специалисти, придружавали Цачев и Топуров при огледа в Бабин Данин геран. Мария Атанасова и Димитър Радев днес са на 85 г. и си спомниха, че са обхождали терена.
Иманярските страсти подклажда и шуменецът Цветомир Минчев. През 1997 г. той изчислява, че Плевен лежи върху 3 тона злато.
Закопаните жълтици били заплатите на турската армия за 3 месеца напред. Земята ги поела до последния защитен вал. Шуменецът проверил мястото с американски металотърсач. Уредът реагирал на златна проба от 21-22 карата.
В наши дни туркиня - наследничка на участник в боевете край Плевен, изпрати иманяри да копаят в мемориалния парк "Скобелев". Казала им, че прадядо й сам спуснал 6 сандъка със злато надълбоко под редута.
Търсачите на имането платиха на общината за разкопките. Наетите багери отвориха 2 огромни дупки с диаметър 10 м и дълбочина 6 м. Съкровище не излезе, но бяха изпокъсани телефонните кабели на 5 селища в общината.
"Иманярите съсипват безмилостно паметниците. Неведнъж са разбивали устоите на стария мост над река Вит, без да им мине през ума, че никой не крие съкровище пред очите на 2 армии. Дълбаят и разрушават, където видят дула на оръдия. Вандалските набези не пощадиха и музейни територии. Уж четат по карти, а не знаят, че там някога са били български махали", ядосва се шефът на военния музей Милко Аспарухов.
По документи: Златото е мит. Заровени са знамена, оръжие и архиви
През нощта срещу 10 декември 1877 г. започва голямата битка за Плевен. Притисната от 3 страни от руските войски, армията на Осман паша внезапно се разбива. Хиляди хукват през трупове и локви кръв и скачат в ледените води на Вит. Зад хълма на дълга върлина провисва бяло знаме.
Раненият Осман паша минава на бял кон моста над Вит. Влиза в караулката и обявява капитулацията на 40-хилядната си армия. "Дните не са еднакви. Ако единият е слънчев, другият е тъмен, даже черен", изрича. И предава сабята си на победителите.
Часът е 2 следобед на 10 декември 1877 г. На другия ден руският император Александър II връща сабята на победения. За петте месеца в епичните сражения загиват 31 000 души.
Скоро тръгват догадки за скривалищата на Осман паша. Най-често се говори, че, притиснат и отчаян, той е наредил да се зарови златото за аскерските заплати. Историците обаче опровергават.
"Разполагаме с писмени доказателства, че при 5-месечната обсада Осман паша е раздал докрай парите. Уилям фон Херберт, английски офицер от щаба на Осман паша, пише, че всичката наличност е била разпределена поравно. На дружина се падали по 80 лири. Той получил 75 гроша. Хазната на турската армия е била празна при капитулацията", заявява шефът на военния музей Милко Аспарухов.
Той не отрича, че в земята край Плевен са потънали турски знамена, оръжие и архиви. Цитира руския военен кореспондент Немирович-Данченко: "На 10 декември нашите бойци разкопаваха земята да правят конюшни. Лопатите удариха в някакви железа. От трапа извадиха сандък. Вътре бяха положени 5 богато обшити със злато знамена, злато украсяваше и кадифените им превръзки. Имаше и грамадно военно знаме, цялото изписано с молитви."
В книгата си "Отбраната на Плевен" Фон Херберт пък пише: "За да заровим след нас по-малко оръжие, ние го раздадохме на полуоздравели и нестроеваци".
Той си спомня, че вечерта на 9 декември 1877 г. в конака помагал на офицери да опаковат архивите и регистрите. Пакетите сложили в сандъци и ги натоварили в кола. "Накъде потегли, не ми е известно", допълва щабният офицер.
Фон Херберт съобщава още, че неговият табор е изгорил бойното си знаме, последвали ги и други армейски формирования.
Няма коментари:
Публикуване на коментар