СЪКРОВИЩАТА НА ЛИЗИМАХ

                                                  

Хазната на Лизимах е скрита на Калиакра

Стръмни 70-метрови отвесни скали ограждат морето при нос Калиакра. Тяхната непристъпност е причина още в дълбока древност тук да се издигне крепост, чиито развалини и до днес стоят. Най-ранните данни за живот на полуострова са от IV в.преди Христа. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис. Според античния географ Страбон точно тя става резиденция на владетеля Лизимах, един от пълководците на Александър Велики.

След преждевременната смърт на Александър, пълководците му, известни в литературата като " диадохи", си поделят огромната разноезична империя, простираща се от Балканите и Египет до Индия. На Лизимах се пада размирната Тракия и най-голяма сигурност той намира зад стените на Тиризис. Пак според Страбон именно там наследникът на Александър държи своите хазна и съкровища.
Това кратко сведение не дава покой на авантюристите и търсачите на съкровища. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени ентусиасти са опитвали късмета си на легендарния полуостров. Повечето историци и археолози обаче са скептици - освен Страбон никой друг античен автор не е потвърдил тази информация. При това епохата, в която живее Лизимах, е била доста размирна. Диадохите дълго воювали помежду си, избивайки се взаимно, претендирайки за по-големи територии от вече разпокъсаната империя на великия Александър. Тъй като Лизимах е бил в постоянно движение, в непрекъснати войни и политически разпри, по-вероятно е хазната да е била винаги с него, а не в отдалечената крепост на Калиакра, обградена от враждебно настроените тракийски племена. Накрая при една битка в Мала Азия пълководецът е убит и хазната му вероятно е била разграбена от победителите. Съществува обаче и възможност по-голямата част от съкровищата да са останали в пещерите на Калиакра. Днес е много трудно да се направи цялостно научно интердисциплинарно проучване на легендарния полуостров. Проблемът не е само финансов. Наличието на огромни скални маси ограничава точното локализиране на кухини и карстови образувания чрез геофизични методи. Същите трудности се появяват при откриването на метални оръжия, оръдия на труда, монети и други изделия от метал, попаднали по някакъв начин в
скалните кухини. От друга страна, не едно и две земетресения са довели до размествания на земните пластове и затрупването на пещери и коридори. Преди 2000 години точно в този район при мощен земетръс в морето потъва античният град Бизоне заедно с къщите и жителите - една малка черноморска Атлантида.
Все пак трябва да признаем, че на Калиакра наистина бе намерено злато. Преди повече от две десетилетия, при едно спускане под водата български леководолаз случайно намира на дъното златен слитък. Учените обаче са категорични, че той не е от " хазната на Лизимах". Слитъкът е от т. нар. тип "волска кожа" -домонетна разменна единица от епоха, доста по-стара от тази на Александър Велики. Търсачите на съкровища обаче не губят надежда.

СЪКРОВИЩАТА НА ЛИЗИМАХ
Когато преди повече от 2000 години, през IV век пр. Хр. младият Александър наследил от баща си Филип II  македонския престол, никой от съвременниците му не предполагал какви огромни промени ще претърпи античният свят по време на неговото сравнително недълго царуване. Едва що седнал на трона, младият владетел подчинил и поставил под свой контрол Балканския полуостров, организирал сборна армия от македонци, гърци и траки и потеглил в бърз марш през Мала Азия към сърцето на Персийската империя- вечният враг на елинската цивилизация. След поредица от бляскави победи, Александър се отправил към Индия и достигнал едва ли не до "края на света", според тогавашните географски представи. Впрочем, някои арабски географи, вероятно ползвайки по-стари сведения, отбелязват, че Александър се появил в Китай и Тибет. Нещо повече, дори се срещнал с китайския и тибетския император.
 Тръгвайки на дълъг завоевателен поход, Александър Велики  разчитал и на своята вярна свита от пълководци, които го следвали неотклонно по време на всички военни операции. Един от тях бил и Лизимах. След преждевременната смърт на Александър, пълководците му, известни в литературата като "диадохи" си поделили неговото наследство - огромната, разноезична империя, простираща се от Балканите и Египет до Индия. На Лизимах  се паднала размирната Тракия.(С кафяв цвят е владението на Лизимах) Впрочем, диадохите дълго воювали помежду си, избивайки се взаимно, претендирайки за по-големи територии от вече разпокъсаната александрова империя.
 Според античния географ Страбон, Лизимах  резидирал в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон, именно там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища.Това кратко сведение е разпънато на кръст от търсачите на съкровища и все още не дава покой на съня им. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени ентусиасти са опитвали късмета си на легендарния полуостров. Историците и археолозите по-принцип са скептици. Освен Страбон, никой друг античен автор не е потвърдил тази информация. От друга страна, епохата в която живее Лизимах наистина е била доста размирна. Самият той е бил в постоянно движение, в непрекъснати войни и политически разпри, така че по-скоро хазната е била винаги с него, а не в отдалечената крепост на Калиакра, обградена от враждебно настроените тракийски племена. Накрая, при една битка в Мала Азия Лизимах е убит и хазната му вероятно е била разграбена от победителите. Ами ако по-голямата част от съкровищата му са останали в пещерите на Калиакра?
 Днес е много трудно да се направи цялостно научно интердисциплинарно проучване на легендарния полуостров. Проблемът не е само финансов. Наличието на огромни скални маси ограничава точното локализиране на кухини и карстови образувания чрез геофизични методи. Същите трудности се появяват при търсенето на т.нар.метални аномалии, т.е.откриването на метални оръжия, оръдия на труда, монети и други изделия от метал, попаднали по някакъв начин в скалните кухини. От друга страна, през вековете не едно и две земетресения са довели до размествания на земните пластове и затрупването на пещери и коридори. Преди 2000 години точно в този район при едно мощно земетресение в морето потъва античният град Бизоне, ведно с къщите и жителите- една малка черноморска Атлантида.  Дългогодишните подводни археологически проучвания в този район обогатиха българската наука за древността с много интересни находки и материали. Все пак, трябва да признаем, че на Калиакра наистина бе намерено злато. Преди повече от 20 години, при едно спускане под водата, български леководолаз случайно намира на дъното златен слитък. Категорично обаче, той не е от "хазната на Лизимах". Слитъкът е от т.нар. тип "волска кожа" - домонетна разменна единица от епоха доста по-стара от тази на Александър Велики и Лизимах. За тези слитъци и въобще за подводната археология в България информация има в книгата на проф. Михаил Лазаров "Потъналата флотилия".