събота, 28 април 2012 г.

Великия Римски музей





''Иманяра Тодор Шойков чака комисия, за да покаже входа на пещерата
"Ако ми помогнете да разкрием римското съкровище на Витоша, в партийната каса ще влязат милиони - това предложение получих от наш симпатизант от старозагорското село Търничане, да речем с инициали Т. Ш.", огласи неотдавна лидерът на БСП Сергей Станишев в "Шоуто на Слави". Закачката с тайнствения иманяр бе шеговит отговор на въпроса как се финансира партията. Оказа се обаче, че въпросният Т. Ш. съществува съвсем реално и е отправил офертата си също толкова сериозно.
Тодор Шойков е на 78 години, учител пенсионер. По волята на съдбата от година и нещо живее в дома за стари хора в село Търничане, община Павел баня. И бомбардира с писма целия елит на държавата с молба да разкрият въпросното имане. "Писал съм по три пъти на президента, премиера, председателя на Народното събрание, на шефовете на всички парламентарни комисии, депутати - общо на около 40 души", пояснява дядо Тодор. Освен тв закачката на Сергей Станишев му отговорил още един депутат, шеф на комисия, че е получил писмото и го препратил "по инстанциите за решение". Обиденият Шойков за нищо на света не желае дори да спомене неговото име. "Аз не искам това богатство за себе си, а за народа", недоумява той защо държавните мъже мълчат. Не може да повярва, че те приемат несериозно неговата тайна за римското съкровище. "Нека да ми напишат, че това са измислици, фантасмагории, ама не смеят", не се предава Шойков. За него самия няма никакво съмнение, че съкровищата на Римската империя лежат в полите на Витоша. Тодор тръгва подир легендата за това несметно богатство още като студент в Софийския университет в края на 50-те години през миналия век. Като сега си спомня онази паметна утрин, когато с един приятел на баща му, хамалина Али, влизат в тогавашното кафене "Будапеща". Съвсем случайно стават свидетели на ожесточен спор между софийски иманяри къде точно се намира римското съкровище. От този миг всяка събота и неделя Тодор поема към Витоша. В началото търси само по онези места, които е чул от иманярите. След това започва да издирва тайнствената пещера в различни книги и публикации, прави справка и с източници в библиотеката, в Държавния архив. След дипломирането си като филолог в университета Шойков учителства известно време в Николаево и Пчелиново, Старозагорско. Но след това пак поема към София, за да е по-близо до целта на живота си. За да вземе софийско жителство, започва работа като огняр в "Кремиковци". И отново подновява експедициите до Витоша, която крие съкровищата на Рим. "Открих входа на пещерата след цели 30 години търсене в планината", казва Тодор и сякаш се връща в оня паметен миг. Като всеки иманяр оттук нататък той става все по-неразговорлив и тайнствен. Споменава, че пещерата е на 250 м под земята, има няколко входа, всички затворени или затрупани незабележимо със скали, пръст или камъни. "Тук са скрити богатствата на цялата Римска империя, не за милиони, за милиарди става дума", разпалва се бай Тодор и подава като доказателство публикация в столичен вестник. Тя пък била преписана дума по дума от настолната книга на иманярите "Скритите богатства на България". Според всички тези източници става дума за огромен римски музей под земята с няколко зали. В едната били събрани стотици мумифицирани трупове и животни. Другата била пълна със златни монети и скъпоценни камъни, общо седем гравирани сандъка. В третата - мраморната, имало цели скулптурни фигури, като Жар-птицата - от чисто злато. В тази зала се намирало и коритото с жива вода, една глътка от нея дарявала вечен живот. "Искам държавниците да излъчат комисия, на която публично ще обявя входа за пещерата на римското съкровище", настоява бай Тодор. И скромно добавя, че за себе си иска само 25% от стойността на имането. Няма представа колко пари ще бъдат това, но още отсега е решил, че ще дари на 20 сиромаси по 100 000 лв. Синът му и дъщеря му не са сред тях. "Продадох си апартамента в София и им дадох по 12 500 лв., за да свърша в старчески дом", казва натъжен бай Тодор  - човекът, който смята, че е открил имането на една империя. ''



ДА , ИМА РИМСКИ МУЗЕЙ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ!

Но той се намира във Врачанският Балкан-предбалкана на Стара Планина .В този Балкан има неща ,останали от древни исторически времена. Не случайно тук беше намерено Златното Тракийско Съкровище от Могиланската Могила и Рогозенското тракийско златно -сребърно съкровище на Цар Котис от 158 златно сребърни съда-находката на Века .Великият Римски музей  се намира дълбоко в недрата на Врачанският Балкан. Знае се за неговото съществуване може би единици хора знаят за неговият вход ,но си мълчат ,или се страхуват да говорят за него .Той датира от римско време ,почти от времето на Иисус и дори малко преди него .Тук е имало римски легион, който се е занимавал с добиването на злато и мед, като естествено това са го вършили робите, а са били охранявани от римските войници. Казват, че докумнти за този музей се съхраняват във Ватикана ,в папската библиотека , на входа му има огромен великан, който стои и го пази . Балканът има 9 скали и 7 тепета в един от тях е Музеят .Казват, че е има 11 зали, в които се влиза една в друга . При издърпването на механизъм в едното тепе се отваря вход в друго, като се спира течща вода от водопад. В този Музей има много ценна информация за историята -Златна библиотека ,има несметни богатства, има дори осветление с факли, които при влизане в залата се задейства синя светлина, като огън ,автоматично .
Има зала, на чиято стена има Златен паун с карта и като се завърти ,той се отварят врати за чертози .Тук има златни корони, оръжие, монети и други скъпоценности .Римляните са обичали да защитават съкровищата си ,като са слагали различни капани -например шахматна плоча ,върху която ,ако стъпиш се завъртат модулите и пропадаш в бездната или пък римска отрова, която парализира сърцето веднага или пък излиза отровен газ, съхраняван в хралупа ,който те отравя мигновенно .Затова иманярите не обичат да бъркат в Рим .Тук се намира и 7 ми римски склад, като в скалата е изсечено числото 7 с римски цифри. Много хора са го търсили.  Оказва се ,че в района е имало килийни училища, които са характерни за ранното християнство и православието.
В района на Прохода Вратцата са намерени скелети на убити войни ,защото там е била Градската стена, също така е ивестна каляската от Кралев Рид и Кръст, кадето старите хора казват ,че има от Божи Гроб злато и съкровище, не намерено до сега .Екстрасенси казват че 2012 година ще бъде открит Музеят с помощтта на хора от Средец или дн. София. Едно е ясно ,трябва да имат точен опис и също така пожарникарски, алпийски и пещернящки принадлежности. Знае се, че районът е много богат на пещери и карстови образования, така че Великият Римски Музей е в точно такива образования .Предполага се ,че има и пергаменти с исторически сведения и дори по-древна информация. Думата Враца идва от Вратца или малка врата ,още Вратата На Бога .Много хора ходят там ,за да се зареждат с енергия и сила .До сега при разкопки са излизали само римски монети. Тук в този балкан е и Римската монетарница.Има и характерен римски водопровод и Кале римско -вал на крепост което подсилва доказателствата. Природата в рйона е невероятно красива и е резерват.



РЪКОПИСИ

из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 1



Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да бъде запазена, защото този музей може да падне в ръце които да заличат онова що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници.

Четейки тези редове човече божи ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена до сега благодарение божията воля и клетвата божия не щади никому, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания сполетели алчни люде що престъпят божията клетва. Но човече божи, що ще четеш тези писания, пази тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само изпитан верен човек що може да запази тайната за вечни времена.

Който влезе в подземния дворец да влезе с Божие знание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъки онзи който не спази закона Божи... тези страшни писания.

Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великия камък... той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка три разкрача, в горния край два разкрача. Краят на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но е засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете мраморните врати. Кога се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до десет разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо предверие с широка мраморна врата.

От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата от страната към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави. Всичко това е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма. Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.

Великият музей е от времето когато в подножието е била гробницата на Сейавел. Той е облицован с цветен мрамор докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълното писание за Великия Римски музей. Влизайки през червената мраморна врата ще се намерите пред стълбище от 700 стъпала, които са от чист бял мрамор. Ще видите че на всяко 50-то стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които държат светлината на слънцето. Свода на стълбището надвишава 20 разкрача височина. На най-долната площадка гдето свършва стълбището с двадесетте огромни статуи ще видите огромен синкав Богинс пазен от двете страни от огромни Динаиди. Огромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея ще останете слисан от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицоване на залата.

Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах е сътворена от много цветен мрамор. Колоните що са пръснати по голямата площ на залата са от различни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата на музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала - II.

Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са пет на пет и половина разкрача. На нея са всички римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зала ще видите всички видове руди, добивани по времето когато е бил сътворен музея. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има естествен холомск с грамаден къс злато. Безброй сандъци ще видите с надписи и експонати приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки това ще ви се стори ужасно страшно защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят но ще свикнете. Човешките фигури които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат както ще ви се стори. Само уплахата ви и металическата наредба съчетано с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте че ако проговорите в залата то в продъжение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори че тези образи що са по стените и тавана се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук. Различно дълбоки отвори като фунийки има в тази зала. Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Това е смесване на звукове. Трябва да се мълчи когато се влиза в залата. Страшно е в тази зала колкото и да знаете писанията. Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалките. Една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея - III.

Залата на животните. Тази зала е 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260 изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти донесени от Рим. Огромен гущер в естествена големина е в средата на залата. Той е изработен от много метали. Грамадата му е три разкрача. За тайнствения вход на другата зала е нужно изчезването на един зъб. Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животното, тежеста и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте защото всеки четвърти квадрат от пода на залата е осов и ще ви отведе в подземната река откъдето никой не може да излезе.

Залата на златните украшения - IV. Тя е като тази на животните, 4 750 изработени златни предмети лежат в каменни сандъци. Ще ви се види чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже запоено в топката отива в другата зала, на златните монети и църковните изделия. В края на всяко въже има халка която не позволява сандъка да бъде повдигнат, изместен и отварян. Когато влезете в зала V ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели - Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците и императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим. Всички които видите до мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция към Атина. В сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените са от рудника Сухасо край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора който ги е сътворил. Забележете че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се простите с живота си долу в бездната. Внимавайте! Грамадният сандък от бял мрамор със змийска глава е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червеникав прах и всичко живо що е там ще падне веднага от моментална смърт. Помнете че в залата на западната страна има плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата когато сандъка е отворен за кратко време всички зали ще се изпълнят с червеникав дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте! Само при опит за заграбване на музея от лоши хора, сторете така. Може да се спасите ако влезете в колона IV. Тя се отваря по загадъчен начин... но като отворите вратата ще се намерите на стълбище което ще ви изведе навън от музея.

Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с два цвята мрамор зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разкрача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в никакъв ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайноумален вид ще ви гледат. Те ще ви покажат ужасните начини на римляните чрез които са стигнали до това съвършенство - да се умали човек толкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата ще видите човешки трупове на постави от мрамор. Тези трупове живи са залети с течен хетавараст и моментално са замръзнали. Те са кристали и ако не ги докоснете няма да знаете че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупът. Тази безцветна течност е открита от жрецът на водата Помарис.Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете. В южната страна на залата са подредени на постави много човешки трупове. С тях са правени опити от великият жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката която ще ви се открие. Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите че е мраморен защото е покрит с човешки коси с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия но рядко виждан Римски музей. Ще видите и много тела на мъже, жени и деца. Тези опити са ужасни и разстройващи - тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей... Отвращение ще чувствате и от това което ще видите в средата на залата - трупове с опити от рода на Досекс - хора с две глави. Всичко това ще ви потиска крайно много, но истината е такава, ще я видите когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят в тази зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разстройство. Хора изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова що става на стотици и хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа че само кога изпиете... пред грамадната мраморна... чаша... ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата в зала I не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опасност да излезе от колона IV в зала IV.

Зала VI на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае отначало. Но забележете че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храма на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените на залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните седем сандъка на средата на залата са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла а другата червена. Така ще слезете в последната зала на музея - VII.

Смесената - назована е така защото който влезе ще види всичко онова което е видял в предните зали но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея първото нещо което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея най-виден управител от рода Стелноволисконтевен - род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в тази зала, а ще кажа онова което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова което не сте видели в предишните зали ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чисто злато голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна, както ще прочетете в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писан нищо не може да го върне. От западната част на залата ще имате нужда. Изхода на музея е там. На стената има картина три и половина на два и половина разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете пак ще се затвори.

Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описахме в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае че всичко там е направено така, че има голяма опасност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото целият е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне до дупката одотгоре. При отваряне откъм дупката която води до червената врата, при махането на камъните земята, струпана отгоре, ще се срути, което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там.

Добри хора, кога решите да отворите входа на Великия Римски музей мислете и молете Бога за закрила!



Лето господне 1828. Страшен е Вълчан, изкла сички арнаути, дето пренесоха желтиците при кюлчетата злато и подир зазидаха дупката и счупиха полицата. Сами ги пренесоха и натрупаха в левия ръкав на голямата мара под Игрилото. После гръмнаха коминя и го заринаха о две. А тъй рече Вълчан да видим кой ще разидова кат години... времето... кат марата. И най-окумушлията не ще я намери. Остави вика попе писание без да описваш верния нишан над ода и насреща. Скътай го в улея в дроздовата дупка. Та нявгаш га проводя чиляк да го найде. Мътни са времената. Направи друго писание на кожа за баш нишана и го скътай в пизуля под ямата. Чиляк с двете писания да може да се рахат управи.

Останахме сааде тримата. Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата. На връх Господен и върза очите с червен баръш и я държа тъй срещу слънцето полвин сахат. После и рече да се обърне и върви тъй с протегнати ръце. Там дето и падат пръстите дума издълбахме...

Тук ще е главния нишан. Мери попе аршините. На везнето и на гладкия камък на залез от прага изчукай 16 на колкото е години Фатмето. Аршините писвай сичко на тапията, са 38 от главния нишан там е търкало и в него ръка. Туй е то ръката на Фатмето направена от зиф и бурач и гледа на изгряло слънце.

Страшен човек е Вълчан. Той искаше да освободи Българското. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царе не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много за пушки и топове за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите.

Страшен човек е Вълчан. Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще да ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие.

Преди двадесет години на път от Цариград за Солун се другаруват Вълчан в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли добре балкана към Троянския проход. Вълчан му дума че на пръсти. Тогаз дядо Ставрус му открива че по персийска тапия знае там скрито голямо имане в одаите на една пещера и че има тапия за одаите. Вълчан кат повярва за дели човека бил стар и мъдър и дигат се двамата идват тук. Туй било пролетта но чак септември след голямо лутане и дирене намерили ода. Вътре 193 кюлчета по 15 оки едното. Кръста божи аз съм ги броил и... сички поотделно и отредил на раклата отляво на капията. Става свада дядо Ставрус иска да идат в гръцко. Да купят имота и имането на Суати паша. Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското. Тъй дядо Ставрус биде заклан от Вълчана. На гроба му до днес над главата има един златен кръс по две педи и плоча от едно разсечено кюлче злато. Гроба му е под чаталата бука в средата на Редия трап там дето са били полугарите и леярните на римляните. Там са правени кюлчетата. Но туй зная садека от Вълчана, а той от гърка, че в една дълбока дупка има жила и златни зърна но не сме ги дирели.

После Вълчан изуква че туй имане ще да е малко за мурабе и заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора. И то тъй с времето можа и мене да земе. После взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци. Събрахме бая жълтици и много други разни жунжурии. Пък тогаз Вълчан проводи даскал Никола нам верен чиляк от Битоля дето беше учен човек, ходил из странство и носеше купешки гащи. Отиде чак при Руския цар Николай. Кат се върна донесе че царя казал ще проводи чиляк да провери на място вярно ли е туй че има толкоз злато дето уртувал и дето го видял. Цели три години сме го чакали на смени у наш чиляк в Русчук. Биде уговорено но не дойде и тогаз се Вълчан много ядоса. Той кат се ядоса сече букачка кат врат с ятагана наведнъж с един удар. И тъй намери колая на сички от четата. Лека им пръс. Остави саде мене и Фатмето. Сетне повика арнаутите дека преместиха марата на друго място. Зазидаха главния ход и натегнаха кюските. След туй им даде по калпак жълтици но на Кози брод ги изкла до един. Че умрелия най мълчи. Жълтиците им заровихме под клена.

Сега нека отворя дума и за Фатмето, че бая са му работите че и умна му е кат везира а ръката кат на кирасир. Туй е втора жена на Вълчан. Аз ги венчах на Еньов ден под кръстатия бук и ги благослових. Първата жена на Вълчана беше хубавица из Охрида. Жена рядко има кат нея. А Вълчан е мъж дето рядко се ражда. Колкото е висок толкоз е силен. Пъргав е кат котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха а кат размахне ръка и метне ножа дръви кат ръката отсича. Косата му е черна и лъщи кат уния черни кумини що са в марата. Фатмето най обича да си играе с него. Инак той е много милостив и благ а е гневен и студен кат се ядоса. Лицето му става лиска и му затреперва лявата ръка.

Първата му жена бе отвлечена и съшкясана от бея на Итапра кьой. Скри я в харема. Тогаз Вълчан си оскуба коси и угриза чирените на кривата кама от злоба. Три дни нападахме чифлика но той я беше отвел в одринските сараи. Най-сетне запалихме чифлика и Вълчан зема десетгодишното му кадънче - второто дете на бея. Доведохме го в балкана. Искаше Вълчан да го коли, но що стана... Засла тавана и пода на марата с кожи и все му печеше мръвки от млади елени. Порасна бая и все вървеше с Вълчана. Къмти след 4 години ги венчах. Макар и турче Фатмето е най-хубавото момиче дека са виждали очите ми. Лицето и като пречиняно, очите зелени буки. Вълчан я научи да гърми и язди кон. Сетне тя уби двама от комитите дето я задиряли.

Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Тя е най-млада и ще е късметлия. Тук в балкана е най-потайно. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва а мене все ме тегли да пиша. Работа друга нямам. Трябва да бързам щото ще напущаме Орлите почнаха да се качват на минаретата а уная стръвница удави един кон. Времето взе да яснее. До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа.

Главния белег на нишаните е Минаре таш, но не това дето е под Игрилото, а това дето е на 120 копрали от Хайдушкия извор и на човешки бой високо към залез. На Минаре таш има 7 тапи оловни. На залез в пизуля има сребърна барутчийница и тъпкан пищов и книга. От него ще почне сичко е писано в другата тапия. Тъй рече Фатмето. Тъй рече Вълчан да има две тапии за едно нещо та зора да е голям ако наслука някой найде едната. Горския проход по билото на юг до дола на Чауша. Из него край варниците надолу под рогача до... После по първото дере до Злото място при Редия трап отдолу до Хайдушкия чучур. Оттам вече копралите до нашето Минаре таш. Може и под реката на Троянските колиби над манастирчето до сухото дърво под свода до сливането на Хайдушкия чучур. Там мястото е зло и човек се бърка. Тук писвам туй повече не бива.

Горе на рогача има два черепа еленови с 100 желтици. Левия рог се подава извънка. Който ги найде зло да не мисли и хортува и добро да струва. Туй е то.

Одовите за марата са 4 но сега има само един. Без тая тапия и дявол не може да се оправи и земе туй що сбрахме 10 лета. Не си играй там горе в дупката дето си оставят кожите змиите след 20 аршина навътре се пълзи по дъното има плоча, а пък тя е клюса. Я си натиснал я си погребан. Въз тебе ще се стоварят отвред камъни. Там има и друго. През там си не играй... баш който е през целия улей дето върти камъка. Там ми се удави копоя и работа е само за пъстърва. Вътре има вир дето ловяхме на корем. Но Вълчан дигна и гръмна камъка и затрупа сичко. Водата човна по друго място... Третия от дето бе главния се ходеше по полица с кон. Там арнаутите зидаха дебел зид, я го знам. Цяло лято ни отиде. Натрупахме много пръс и камъни и насадихме малки буки... пък и да личи няма да е наше време да се мине от там. Имаше един од къмто дупката, но е задънен. Дето беше... момчето я затули с капак и отгоре пося люляка. Миналия месец се навъртаха човеци някакви но нека се навъртат во веки веков. Намерят ли го ще видят че е бош лаф сички там ще останат.

Сега мястото дето може да се влезе и излезе кат се носи по малко пари. Нека се чете много пъти та да се запомни щото не ща някой да се обръща в гроба заради мене. Него ще намериш кат почнеш от Минаре таш, там по аршините до пизуля. Вътре в кърпа везана от Фатмето е увита другата тапия. Не лъжи се по оная тапия дето казва за камъка дето мяза на бабичка да носи съчки. Туй са Вълчанови дяволии да очуква камъните и да дяла нишани. Туй е отиди ден чувай чуко. Кат сапикясаш малката цепнатина дето надолу не бие на око през нея мушни се макар и с зор вътре. Там е широко кат одая. В средата има овърлак таш и по нищо не личи и недогажда и види се там е сичко. До полигатото отгоре ще найдеш чиличен кол и манжалъци за копане разрини камънака и то гърмоли. Камъка е тежък и под него е плочата. Нея ще дигнеш без зор щото пиринчена халка има. Да си окумуш. Тогава ще зейне пропаст, не се бой запали борини и се мушни. Само много ум че си мъртъв. Надолу водят 14 стъпала забити в скалата. Мазани са с меча мас да се лъзгат и да не гният. Умно. Стъпвай с обуща или опинци. Тринайстото стъпало не бутай с ръка. Има бодли. А те бодне шип ще ти причернее и одма умираш. Мазано е с вечна отрова. Вълчан праща човек в Алжир за нея. Туй е ключа делим. Правено е за рахатлъка на марата. Слезеш ли долу ще видиш напред буйна вода. Да не ти посече умъ да газиш. Водата ще те отнеме за бърже. Там дето си в дупката има гъжува. Хвани се за нея и крачни оттатък що мястото е тясно. Има една могила от пясък. Там е закопан моя копой, дето ми беше верен кат чиляк. Близнал завалията отровата и се гмурнал в реката. Мене ми е още жал за него. Кафталията го направи от оросан та да си го гледам... там мястото е широко и прогледно. Върви нататък доде стигнеш горната капия пак умната. Кат махаш мандалото не стой зад нея. Отвътре ще се опне черен шиш. Ще мине през тебе. Едвам с Вълчан опнахме червото та го поставихме. Не е изгнило. Мазахме го с меча мас. Умната. Кат минеш вратата ще се ядосаш, нищо. Една дупка човешки бой и няма дъно. Вълчан викаше че влизаш вдън земи. Чиляк кат върви светлината почва да гасне, ще го дострашее и туй то. Ха сега де ли е марата. Сичко било вятър духа. Бъди рахат. Списвам ти да носиш въже. Върни се от вратата вътре. Има една дупка и види се чаталата кука кат се възкачиш тръгни по полегатото, сега нагоре. Там е лесно. Има ситен пясък. Стените са гладки. Горе има шушулки. Виж по стените висят ли вълчановите дяволи и таласъми... Той беше малко зограф. Там изписа Фатмето но е тъмно и не си личи. Горе ще се заравни. Ще излезеш в равна одая. Там е бая тъмно и повратно. Туй ни беше конюшнята. По 20 коня са стояли и 4 юници а и 60 овце още влизат. Там са каменните ясли, копрали, самари, ведра и въдълъци има. Много сухо и парно е мястото. Преди имаше две дупки отсветник та гледахме насреща, но Вълчан ги гръмна. Сега бледнее. До едната дупка имаше орлета. Ние ги хранехме с мръвки. Фатмето им правеше в един сахан попара от преснак и не ги беше страх от нази. Мъжкия беше бая голям и отмъкна веднъж бут месо но Вълчан не даде никому да го барат. В конюшнята ще видиш началото на зида дето беше големия од. Сега там не се преминува. Бетер скала дебел е и отвън нищо не личи. В калната одая има бъчви и едно буре с ракия. Вълчан я обичаше. Мене ме господ бог опазил. Чуваш ли нещо нейде страшно да бучи. Тръгни направо. Ще стигнеш собата дето стояха комитите. Нарите са послани с папрат и кожи. По стените висят оръжията им. Буретата са пълни с барут. Не оди близо с огън. Преместихме ги тук га излизахме. Инък тук колкото огън се е изклало, колко клади са изгаряли в ъгъла до комина, колко мръвки са се опекли. От тук през един жам дето турихме се виждаше целия път. Там всякога стоеше часи и горе на Кучешкия зъб дето излизаше от одаята. Върви по бученето на плочата ще видиш вода да пада. Вдясно на пода има една полица. Тръгни по ней и се мушни зад водата. Тя пада отпреде и ще видиш дупка дето се влиза приведен и подир се изправяш. На 50 крачки ще видиш врата от чилик. Ключъ е отдолу. Мазан е с меча мас. Умно пак. Отключи и ритни вратата с крак, щото има отгоре кюлче злато на спринец и долу пада. Ще те убие. Туй е то стаята на Вълчан и Фатмето. Цялата с кожи послана от дюшемето до тавана. Мендерлъка е послан от Цариград. Сички собтенлъци и басмалъци са зети от керваните. Фатмето правеше разни полици та мяза на сарай. Вълчан имаше сабле гречко с златна хватка. То виси над заглавето над мендерлъка. Саде от тук веки са влиза в марата. В главната възглавница е оставил Вълчан тапия. Там е писано как да влезеш в средната врата и що да сториш. Аз не знам що е писано в нея. Отвориш ли ще видиш марата. Веки не ти трябва светлина. Вътре е кат разбутана жарава като кога сме вол пекли. В лява страна са раклите с кюлчетата. Редени са по 3 едно въз друго. 192 са и с онова над вратата са 193 сичко. Има 5 камари с желтици по отделно по тежина и род. Бройките са писани на бакърено платно при първата камара. По навътре на две кожи телешки са исипани разни златни жунжурии, чепрази, обици, гривни, пръстени и други. В една кошница лескова има разни безцени зърна. Има едно златно табло султанско. На него играяха Вълчан и Минчо ковача. До тях на полигатото има кринче дето вътре е послано с кадифе. Има в него гердан дето акъла да ти зайде. Земахме го от Вешни преслоп кога бастисахме азната. Пазвантоглу паша го праща на султана армаган. Тогаз земахме 5 товара злато. Конски товари. Има чук и други работи но не са важни. За да носиш от тук тази тежес е зор работа. Има друг начин. Ще свърши работа. В края на раклата има полигата сводница. Кат вървиш нагоре към кората кога стъпиш в средата ще видиш дупка... от едина до другия край са 26 аршина. Мерено е с въже. Там човек не може да мине щото е право надолу и тясно в горната пещера там има разни дупки и без тапията не се знае главната дупка за която хортувам. В марата да влиза сал един човек. Туй е моята и Вълчанова клетва. Другия да стои горе. Да пусне въжето и сак. Държане туй е то. Да знайте с къв зор е било как сме се трепали с време и кръв. Веднъж кога бяхме взели азната от Ловчанската каза на Велики трапа ни огради аскер. Цял табор. Ний бяхме 15 човека и 5 товара злато земахме. Вълчан остана да гърми по аскера на Кара Асан, но 9 пехливана се хвърлиха отгоре на Вълчан. Той наръга един с кривата кама но другите се хвърлят върху му и го хващат и връзват. Закарат го чак привечер при голямата войска на Ибрахим бей, дето била на бивак. На поляните под боаза. Вързан го закарали в шатрата. Но къде един сахата през ноща се отвързва и удушва едина часи. Другия гръмва в главата зема коня на бея и си дойде по икиндия весел кат че бил на моабет. Фатмето го беше жив оплакала. Много е арно то, но немой сякаш ми легна на сърцето щото е туркинче. Аз я не понасям да знайте че голям е бил зорът и много са главите отсечени.

Вълчан е баш чиляк и народен. Той намери колая на комитите че искат много от тях да богатеят и си гледат рахатлъка, а той си имаше на акъл мурабе с турците. Под Гедик връх се скара с Мудакат Пантата, че онзи иска Вълчан да му чини с воля и саде той да казва горските работи. У Пантата бяха 12 човека а у Вълчан 10 човека. Щеше да стане поразия че Вълчан е бая припрян, но моя кръс и клетвата ни избави от гибел. Бяха се вратили за камите та да се колят, а другите бяха настръхнали. Нейсе мина се по мирно. Били са страшни работи.

Аргели чиляк самичък от марата не ще излезе жив... Инак нека е благословено туй дето ще стане с тия много пари.

Аз поп Мартин Русчук


--------------------------------------------------------------------------------

Златната библиотека на Атлантида






ЧАСТ ОТ НАХОДКИТЕ ОТ ПЕЩЕРАТА ТАЙОС В ЕКВАДОР






Златни книги на изчезналата цивилизация може да се окажат истинското съкровище на митичното Елдорадо




Досега най-малко дузина очевидци твърдят, че са прониквали в пещерите, в които се намират хранилището на знания на атлантите. Според тях подземията са пълни с безброй рафтове. На тях са подредени тежки златни книги и хиляди инкрустирани по незнайна технология полупрозрачни кварцови плочки. Между рафтовете се извисяват статуи на някогашните стопани на библиотеката, а в дъното на огромната подземна зала има покрита със златни инкрустации и скъпоценни камъни врата.
За първи път за тайнствените подземни лабиринти на Еквадор започва да се говори през 1969 г. Тогава аржентинският предприемач Янош Мориц попада на мрежата от подземни тунели, в които - според твърденията на местните хора, е скрита библиотеката със златни  книги от Атлантида. Пак тогава вестниците пишат, че предприемачът успял да договори с президента на Еквадор концесия, която му дава право да изследва и контролира евентуалната находка, както и правото на фото и киноснимки от нея. Така и не станало ясно какво и как е платил Мориц за тази концесия, но със сигурност е известно, че аржентинецът започва да подготвя с пълна пара експедиция, която била екипирана с необходимото спелеоложко оборудване.
Дали е открила нещо експедицията на Мориц и дали изобщо се е състояла? Още не се е намерил експерт, който да даде категоричен отговор на тези въпроси. Във всеки случай мълвата за библиотеката продължава да се подхранва от интереса, който проявява към нея прочутият швейцарски писател и изследовател на паранормални артефакти Ерих фон Деникен. Авторът на "Боговете са били астронавти" и на още цял куп други книги и филми твърди, че през 1972 г. се е срещал с Янош Мориц. Тогава аржентинецът показва на Деникен тайния вход за подземните тунели, който се намирал на скришно място в еквадорската джунгла. Швейцарецът твърди, че предприемачът го водил лично из лабиринта от естествени пещери и изкопани неизвестно от кой и как тунели. Само че Мориц категорично отказал да заведе фон Деникен до залата на подземната библиотека. Според гида на швейцареца входът и разположението на подземния лабиринт били известни само на индианците от едно местно племе.  От дълги години те пазели и предавали това познание устно от поколение на поколение, тъй като нямали своя писменост.



Всичко това Ефих фон Деникен описва в поредната си книга - "Златото на боговете". Авторът не скрива възхищението си от начина, по който са били построени тунелите с абсолютно гладки стени, под и покрив. Според самия Мориц лабиринтът от тунели и пещери се простирал на стотици километри на територията на Еквадор и Перу.
Тази книга на Деникен предизвиква сред сериозните учени повече насмешка, отколкото доверие, тъй като репутацията на швейцареца била поставена под съмнение заради яростното му отстояване на хипотезата за посещаването на земята в миналото от извънземни цивилизации. Финансовите афери, в които се забърква Деникен, също подхранва скептицизма на колегите му. Авторитетът на швейцареца обаче се сринал окончателно, след като Янош Мориц отрича в едно интервю да е показвал лабиринта на човека, написал "Златото на боговете".
С това можеше да се сложи точка на тази тема, ако междувременно Мориц не беше дал още едно интервю в авторитетното немско списание "Шпигел" в броя от 19 март 1973 г. В него той потвърждава съществуването на подземните тунели и на "златната билиотека". Само че аржентинецът категорично отказва да назове името на човека, който е водил там. Той пак споменава, че входът за лабиринта от пещери и тунели се охранява от някакво изостанало индианско племе.
Така или иначе интервюто в "Шпигел" отново разпалило интереса към библиотеката. Този път с нейното издирване се захванал шотландският изследовател Стенли Хол, който бил един от малкото учени, приемащи за истина написаното в "Златото на боговете".
Хол успява да издири Мориц. На срещата той му предлага да организират съвместно еквадоро-британска експедиция. В състава й - освен офицери и войници от еквадорската армия, да бъдат включени и различни учени - биолози, ботаници, геолози и др. специалисти. Един от колегите на Хол на име Стивън Копенс си спомня в последствие, че инициаторът на съвместната експедиция планирал първоначално да се захване с детайлното изследване и картографирането на пещерата Куева де лос Тайос, която била ключът към подземния лабиринт. Според Копенс Хол му споделил, че трябва да сложат за водач на експедицията някой известен и много авторитетен човек. "Тогава аз му предложих да покани Нил Армстронг - астронавтът, който стъпи първи на Луната", припомня си Копенс подробностите от разговора му с Хил. Хил Не само приема идеята, но и праща тутакси покана до Армстронг. Отговорът на американеца не само идва бързо, но се оказва и положителен.   
Водени от първия човек на Луната членовете на вече сформираната експедиция се спускат на 3 август 1976 г. в подземието в джунглите на Еквадор. Спелеолозите откриват една погребална пещера с мумифицирано седящо тяло. Междувременно биолозите и другите експерти откриват в околностите на пещерата близо 400 неизвестни на науката растителни вида. Само че независимо от усилията експедицията така и не успява да открие входа към подземния лабиринт. Армстронг, Хол и хората им се били вече съвсем отчаяли, когато на сцената отново се появил аржентинския предприемач. Мориц завел изследователите до една странична - спорен него, пещера от лабиринта. Само че неговата алчност отново не му позволила да разкрие тайния вход към лабиринта.


Мориц така и не споделил с никого тайната си, тъй като умира през 1991 г. През това време Хол продължава да търси лабиринта. Упоритостта му е възнаградена, тъй като той успява да открие човека, който показал входа към лабиринта на аржентинеца - Петронио Джарамило. След като позвънил по телефона в Еквадор Хол разбрал от Петроние, че Мориц е завел експедицията на Армстронг в съвсем друга пещера. По думите той бил проникнал в пещерата с библиотеката още през 1946 г., когато пътешествал из джунглада с чичо си. Той бил приятел с индианците, които пазели входа за подземния лабиринт. В знак на признателност към чичото местните му показали свещената за тях пещера. Тогава младият Джарамило видял наредените по рафтовете хиляди златни книги, всяка от която тежала по двадесетина килограма. Очевидецът казал още, че е посещавал още един път сам пещерата и взел тогава 7 от книгите в библиотеката, но не могъл да ги изнесе на повърхността, тъй като те били прекалено тежки. Освен с непозната за Джарамило писменост книгите били пълни с най-различни пиктограми, чертежи и символи.
Според Джарамило библиотеката имала и втора зала, която била пълна с кварцови плочки. По всяка вероятност и те са представлявали някакъв носител на информация. В същата зала имало и много статуи на хора и различни животни. В дъното на втората зала имало позлатена врата, която била заключена, а в една странична стая Джарамило открил голям полупрозрачен саркофаг, в който имало мумия с великански размери. Според очевидеца от видяното той останал с впечатлението, че в подземието са събрани ценни вещи, които би трябвало да бъдат спасени от някакво задаващо се бедствие.
В крайна сметка Хол и Джарамило постигнали съгласие да продължат съвместно издирването на библиотеката. Двамата даже се договорили с еквадорските власти, за да получат одобрение да работят под егидата  ЮНЕСКО. Само че през заплануваната за 1995 г. експедиция началото й било отложено, заради възникнал между Перу и Еквадор конфликт. След това пък се сменил политическия режим в Еквадор и положението се влошило до такава степен, че Хол се видял принуден да напусне страната. През 1998 г. Джарамило бил убит край дома си. Според разследващите престъплението полицаи това било обикновено улично престъпление. Така или иначе местните власти не позволили на Хол да направи свое разследване.


До ден днешен десетки ентусиасти се опитват да открият входа към подземния лабиринт. Само че всички те са преследвани от някаква зла участ. През 2005 г. например човек на име Стен Гриз установил контакт с живеещото в еквадорските джунгли индианско племе шуарами. Той успял да убеди старейшините да му покажат входа към подземието. Като отишли на мястото обаче се оказало, че входът бил скрит под водата на придошлата през пролетта река Пастаза.
Що се отнася до навършилия вече 70 години Стенли Хол, той продължава упорито да настоява пред еквадорското правителство да му бъде оказана помощ при издирването на библиотеката. Шотландецът е сигурен, че разполага с точните координати на мястото, където би трябвало да се намира входът към подземието. Досега обаче той все още не е успял да намери спонсор или организация, която да финансира нова експедиция в еквадорската джунгла.

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ




из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 1



В Преславската планина е проходът Дервиш. Пътя през него наричали Шахан Йолу. Проходът и пътят се пазели от крепост, наричана Белото градище. До днес по тези места личи водопроводът. От крепостта се виждат като на длан Преславското и Шуменското поле. Легенда разказва, че тук била лятната резиденция на българските царе. Дворците били много богати. Имало чешма от чисто злато. В подземието била царската съкровищница, пълна с богатства от цял свят.

Село Медвен е източно от град Котел. На север от селото е Борил могила. Легенда разказва, че там било съкровището на цар Борил. Входът на подземието бил сух геран. Долу започвала галерия. Зад желязна врата била съкровищницата. Вътре имало много злато, сребро и безценни камъни. В мраморен сандък Борил оставил корона, жезъл, златен кръст и златен меч...

Император Валент бил убит при Одрин. Римляните го отнесли в Рила. Погребали го в пещера. До саркофага сложили съкровището му. Саркофагът и съкровището били долу... Горе погребали знатните войни, загинали с императора. Около саркофазите им струпали злато и сребро... В пещерата римляните направили препятствия и сложили шипове с отрова... Към изхода се излизало нагоре. Там имало мраморен саркофаг. Оттук със скрит механизъм се отварял входът за императорската гробница и съкровището...

Югоизточно от Тополовград е село Устрем. На запад от селото се намира Вакъфският (Устремският) манастир Света Троица. Предание говори, че през турско пътят за Одрин минавал край река Тунджа. По него минавали турската хазна и пощата. Хайдутите правили обирите в местността Даркая, на 200 м от манастира. Златото криели в пещера, високо в скалите. По тези места върлували Христо войвода. Кара Кольо, Инджето и Вълчан войвода. По това време турците разрушили и опожарили манастира. Христо войвода, като застарял, се замонашил. С помощта на Кара Кольо, Инджето и Вълчана той съградил нов манастир. Христо станал Хрисант и до смъртта си бил игумен на манастира. Тук починал през 1813 година. На гроба му идвали Индже войвода. Кара Кольо и Вълчан войвода. Надгробната плоча на Хрисант се пази до днес в манастирската църква. Местните хора наричат манастира Хайдушки, а пещерата в скалите над него Каракольова дупка.

В югоизточния край на Сакар е Дервиштепе. Легенда разказва, че там в старо време имало голямо кале. Под него имало подземие. Вътре - несметно богатство. Много злато, сребро и безценни камъни били на купове. Двата входа били високо в скалите...

Северно от град Карлово, високо в Балкана, е Джендемът. Там е Хайдушката воденица. Под развалините са трите водопада Трояците. Предание говори, че мястото било хайдушко. Тук идвали хайдутите, като бягали от потеря. Тук живеели. Във воденицата мелели жито. В скалите имало пещера. Вътре слагали златото и среброто от обирите. При воденицата имало много леки пари...

На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...

В Трън, гласи преданието, се заселил прочутият Карафеиз. Той се настанил в каменна кула. Нарекли я Карафеизовото седалище. Кулата била в Спахийската махала. Имала три етажа и подземие. Тук Карафеиз си почивал след грабежите, обкръжен от гювендии и верни хора. Тук, гласи преданието, криел своето богатство -злато, сребро и скъпоценни камъни. След Освобождението кулата била съборена... Но до днес останало преданието за съкровището...

Село Кипилово е западно от град Котел. Източно над селото има останки от римска крепост. Местните хора я наричат Калето. Легенда разказва, че тук имало римско кале. В подземията му се пазело голямо съкровище. Когато варварите обсадили крепостта, не могли да я превземат. Оттеглили се. Една нощ запалили свещи на рогата на голямо стадо кози. От равнината ги подкарали към крепостта. Римляните били изненадани от огромната войска и нощното нападение... нямали време за губене. Затрупали с камъни входовете за съкровището и напуснали крепостта. На сутринта варварите разрушили крепостта. Съкровището останало в подземието...

Село Краинци се намира североизточно от Дупница. Близо до селото има останки от крепост. Легенда разказва, че тук през римско време живяла царица. Дворецът и бил в злато и сребро. При нея идвали знатни римляни и носили дарове - злато, сребро и безценни камъни. Царицата умряла... Погребали я в черква. Вътре сложили даровете и съкровището и. Черквата засипали с много пръст и камъни... До днес на 400 метра от развалините местните хора сочат могила. В нея била черквата...

Селата Голям и Малък манастир се намират западно от Елхово. Там са Манастирските възвишения. На тях има останки от стари крепости. Легенда разказва, че под едната крепост имало подземие, пълно със злато. Близо бил манастирът. От там започвало подземието. Мястото можело да се познае, кога вали дъжд. Там биели гръмотевиците...

Село Овчеполци се намира североизточно от град Пазарджик. До селото са Овчите хълмове. На един от тях има останки от крепост. Легенда разказва, че тук живял Константин. Той бил византийски император, свален от брат си. Бил заточен в крепостта. Като дошъл Константин, донесъл съкровището си. Укрил го в подземието на крепостта. Не минало много време и бил нападнат. Хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи и ги сложили на главите на овце. Подкарали стадото към крепостта. Като видял огромната войска Константин избягал от крепостта. Съкровището останало в галериите.

На запад от град Горна Оряховица е Ряховското кале. Легенда разказва, че под него имало подземие. Вътре - купища злато, сребро, безценни камъни, статуи от злато и пиринч. Най-ценен бил златният конник. В едната ръка държал юздите на коня, а в другата - меч. Юздите били нанизани перли, а дръжката на меча - диамант. Конникът бил украсен с безценни камъни... Входът за подземието бил в калето. Там имало черен камък...

Остров Свети Тома е в Черно море. Намира се в залива Алепу, близо до брега. Легенда разказва, че от незапомнени времена островът бил пиратско скривалище. Тук пиратите заравяли заграбените съкровища. В скалите по брега имало пещери. Влизало се само под водата. Вътре пиратите слагали несметни богатства - злато, сребро и безценни камъни...

На острова има много змии. Затова някои го наричат Змийския остров.

Северозападно от град Тетевен е село Гложене. Има предание, че през турско някакъв гложенец бил в Браила. Там срещнал слепец, уважил го и му помогнал. Тогава слепецът му разказал тайната си... Когато бил комита в една пещера на Типчов зъб, сложили 6 катъра сребърни и 6 катъра златни пари. Пещерата затворили с плоча. На нея изчукали лява ръка. Наблизо на камък направили квачка с пилета... Като се върнал гложенецът, излязъл в Балкана. На мястото намерил плочата с ръката. Отворил входа. Влязъл. Вътре видял камарите злато и сребро. Като ги приближил, изскочил змей и го ударил. Той бързо излязъл. Затворил входа, но сложил ръката отвътре и го засипал. Едва успял да си иде вкъщи и умрял. Успял само да каже: „Какво имане видях... мога да купя девет села..."

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но... настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Шишман кале е близо до Черепишкия манастир. Легенда разказва, че в подземието на калето имало съкровище - много злато и сребро. Входът бил засипан...

Северно от град Стара Загора е Чичек баир. На хълма са останките от Турското кале. Крепостта датира от римско време. Легенда разказва, че наблизо имало царски манастир. В подземна гробница бил положен самият княз Борис. В подземието на крепостта било съкровището му...

Царева ливада е в южната част на пролома на Дряновската река. На височината Градът има останки от стара крепост. Легенда разказва, че тук имало царски дворци. През лятото тук идвало царското семейство и видни боляри. Пасищата в ниското били царските ливади. Под крепостта имало подземие. Единият му вход бил горе, а другият се спускал в ниското близо до геран. В подземието на мраморна маса били поставени три корони, жезъл, кръст и безценни камъни. Седем каменни корита били пълни с жълтици...

В град Велико Търново е Трапезица. Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...



ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 2



Преди да почине, бай Али разказал...

Бях млад. С баща ми пасяхме овцете под Кадемлията. Един ден той ме изведе високо. Показа ми изворче и заръча да го помня, защото в скалите при върха само тук имаше вода. Минаха години. Баща ми се спомина. Един ден, като бях на село, дойдоха двама офицери и запитаха за кладенчето на Кадемлията. Казах, че го зная. Тогава единият извади меден лист. На него имаше изчукана скица. Каза да погледна такъв ли е районът. Разгледах, познах върха и скалите. Казах, че е същото. Запознахме се. Поканиха ме на гости. Отидох. Голямо гости беше, много ядене и пиене падна. Казаха ми, че картата била наследство. Разчели я и разбрали, че е за римско съкровище. Една заран тръгнахме да ги водя, а те и двамата с пистолети. Уплаших се... Заведох ги на друг кладенец. Там гледаха, въртяха се. Разбраха, че мястото не същото и си отидоха. Като научих каква е работата, започнах да оглеждам около кладенеца... И каквото бях запомнил от картата го намирах. Там близо пасях овцете и все гледах... Един ден, като се спуснах по сипея, видях цепнатина в скалите. Много трудно се мушнах вътре. Беше светло, песъчливо и мокро. Вътре имаше израсла чемерика, като полянка. Заобиколих и видях медна врата. Нямаше нищо за хващане. Не можеше да се отвори. Няколко дена ходих... но нищо. Един ден минах през чемериката и се окалях. Огледах при вратата къде да се остържа и видях едно, като изтривалка. Остъргах си обувките. Като натиснах силно с крак, вратата изскърца и се открехна. Отворих я. Влязох. Гледам вътре - какво да ви кажа... През живота си такава красота не бях виждал. Отгоре идеше светлина... Залата беше голяма. Пода и стените бяха мраморни. В страни видях помещения. В средата имаше камара човешки кости. Страшно беше... В другото имаше инструменти, всякакви... На другата страна видях маса мраморна. На нея имаше книги и мастилница с пера. Приближих, но нещо ме удари по главата. Паднах... Замая ме... Колко съм лежал не зная. Като се съвзех, гледам без да мърдам. Над пода, на една педя бяха опънати медни телове, кръстосани. Станах. Внимателно излязох и затворих вратата. После много време не отидох, но се престраших. Вмъкнах се и натиснах изтривалката, вратата се отвори. Носех си светлина. Като влязох не тръгнах към книгите, внимавах и за теловете. Навътре имаше друга маса. На нея - голяма купа, със столче,пълна с искрящи камъни, сигурно безценни. Колкото пъти ги доближавах толкова, пъти ушите ми писваха, лошо ми ставаше... Не можах да ги докосна. Навътре видях врата. Пред входа имаше войници с кръстосани копия и с мечове в ръцете. Бях се напатил... Не ги барах, само погледах и излязох. Като затварях, вратата изскърцваше и нещо щракваше. Скоро пак влезнах. Така - с години. Влизах, гледах и излизах. Много пъти леко бутах войниците с тояга. Те не мърдаха. До кръста бяха хора, а надолу - мечки. Един път се престраших и се мушнах под копията им. Навътре по галерията имаше помещения от двете страни. В първото имаше три мраморни ковчега. На всеки отгоре имаше кръст. Кръстовете бяха сребърни - голямо изкуство. Другото помещение беше склад със златни тухли. Като тръгнех към тях пода се разтърсваше и падах. Пълзешком бързо се връщах. После... само гледах. В третото помещение имаше голям куп златни пари. Приближих купа. Загребах с шепи, изведнъж нещо изскърца - изскочи змей... Пуснах парите. Змея се прибра. Тогава много се уплаших. Едва излязох. Вратата беше почти затворена... След време се реших. Влязох и право на купа с жълтиците. Взех една и сложих в торбата. Така вземах една по една. Нещо като пружини имаше в купа. Аз все вземах... Показа се змея. Зад него имаше железни пръти с големи топузи. Като пера стърчаха. Взех още пари. Видях, че топузите се натягат а змея са издига. Разбрах, че змея ще ме удари и топузите ще ме размажат. Спрях да вземам пари. Очите на змея светеха... Камарата беше висока човешки бой, но дето взех това ми остана. Навътре имаше други купове, но не можеше да се мине. Излязох вън и се прибрах с жълтиците. Сложих ги в буркан, бяха малко повече от шепа. След това дълго не ходих. Един ден пак влязох. Продължих напред. Галерията се разклоняваше в ляво. Като стъпих, пода се разклати и чух бучене на вода. Уплаших се и излязох. Нещо все ме теглеше... Пак влязох, знаех че повече пари не мога да взема, а другото можех само да гледам. Мушнах се под копията и продължих по галерията. Стигнах до каменна врата. Беше украсена с медни плочи. Средата беше различна. Натиснах я нищо, натиснах силно, пак нищо. Сетих се да издърпам плочата. Вратата изскърца и се отвори. Беше на ос. Излязох. Като отворих докрай нещо изскърца. Вратата сама се затвори. Огледах се. Бях на поляната под скалите. Обърнах се, ала не видях вратата. Помислих, че е от светлината. Изчаках без да мърдам. Виждах вече всичко добре, но вратата не можех. Мястото беше познато, разбрах къде съм. Седях и гледах. След час видях дупка в скалата, колкото пара голяма. Белязах я. Слязох при овцете. Хапнах и пак при скалата с дупката. Дойде ми на ум да мушна гегата. Натиснах силно. Чух скърцане и вратата се завъртя. Едва сега я забелязах. Запомних мястото и се прибрах. Един ден реших да засипя цепнатината при сипея. Няколко дена хвърлях камъни. Затрупах я. Остана само горният вход, при скалите... После пак влизах, но само гледах... Чаках дано излязат данни за вътре но освен офицерите други нямаха. Военните бяха опасни и не им се доверих. Тъй минаха години. Остарях. Вече 10 години не съм се качвал... Остана ми само което видях и шепа жълтици...

Легенда за съкровището на Емин Хасковлията.

През 1813 година Хуршид паша тръгнал за Хасково с 50 хиляди еничари и башибозук да изтреби кърджалиите. Емин като научил за войската разбрал, че трудно ще се измъкне. Решил да събере и укрие съкровищата си. Тръгнал да вади скритото злато. Много бил заровил по различни краища... Емин прибрал големите пари. Натоварили златото на волски коли и тръгнали за калето. Там вече работели 250 души, пазени от 300 кърджалии. Местото било до Марица. Като копали открили царско съкровище. Емин заповядал да не се пипа. Сложили и еминовото злато, сребро, накити и безценни камъни. Отгоре наредили греди и насипали пръст и камъни. Работниците избили и закопали наблизо. Кърджалиите заличили мястото и с музика тръгнали за Гидикли. Там Емин ага дал голям пир. Внимавал никой да не се измъкне. На гуляя еминови хора сипали отрова във виното. През нощта нов табор кърджалии изклали отровените. Емин ага има дал 2 товара злато. Скоро дошли еничарите на Хуршид паша. Почнало клане. Кърджалиите били разбити. Всички бягали. Крили се из махалите и горите. Емин се укрил, но бил издаден. Хванали го. Ордите на пашата нямали милост. По пътя от Гидикли за Хасково набили на кол, най-видните кърджалии и еминовите гювендии. Окован Емин гледал мъките им. Дни наред го бесили с главата надолу. Горили го с огън. Рязали му месата и му слагали в устата, но Емин не издал къде е съкровището. След страшни мъки го набили на кол, а главата му изпратили на Великия везир...

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

Предание говори, че в скалите над Патриаршеския манастир Света Троица, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...

Село Осеновлаг се намира северно от град Своге. На северозапад от селото е манастирът Седемте престола. Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале. Предание говори, че в турско, манастира бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем : Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В местностите Говедарника и Среден камик над река Искър в отвесните скали има много пещери с отвори на юг. В тях има изображения на хора и животни, знаци и надписи. На запад са Каменните гъби. Легенда разказва, че тези пещери от най-старо време били светилища. Тук имало много златни и сребърни божества и жречески знаци укрити из пещерите.

Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция. Тя се намира на възвишението Хисаря. Тук ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.

Край село Маточина в местността Декилиташ има скална църква. Легенда разказва, че това е много старо светилище. Тук били почитани древните богове. Близо имало пещера в която били скрити образите на боговете, целите от злато. Златните статуи се изнасяли само в деня на боговете и пак се скривали...



петък, 27 април 2012 г.

ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА


                                              


                                        ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА - 1 ЧАСТ




       


                   ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА - 2 ЧАСТ




                                              


             ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА - 3 ЧАСТ







            



               ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА - 4  ЧАСТ






   














четвъртък, 26 април 2012 г.

В БЪЛГАРИЯ ИМА ЗЛАТНИ ЗАЛЕЖИ ЗА 202 МИЛИАРДА ДОЛАРА!



Вълко Гергелчев -  Старши научен сътрудник и доктор на геоложките науки.






Ето едно интересно интервю
Вълко Гергелчев е възпитаник на Украйнската и Руската минни академии. Работи като геолог в Маданско, началник е на рудник “Звездел-Пчелояд” в Кърджалийско. Научен сътрудник в Геоложкия институт на БАН, после в Института по полезни изкопаеми. Автор на повече от 120 научни труда. Старши научен сътрудник и доктор на геоложките науки. Специалист по златните находища в Родопите, България и Югоизточна Европа. Един от ръководителите на Националната програма за проучване на златото в България и ръководител на геоложките проекти “Западен Балкан” и “Източни Родопи”.

Разговаря Богдан Иванов

- Г-н Гергелчев, чувал съм да казват: “В България златото е повече от камъните и пясъка!” Вярно ли е?
- До преди време се смяташе, че у нас няма много злато и сребро, но последните научни изследвания обърнаха нещата. Вече се знае: България е сред най-богатите страни в Европа!
- Колко тона са залежите?
- Знаеше се за 13 800 тона на стойност около 140 милиарда долара. Сега прогнозата е за 16 000 тона, които струват 202 милиарда долара!
- Това са фантастични цифри! Сериозно ли говорите?
- Абсолютно.
- На какво се основават вашите изчисления?
- На нови закономерности в теоретичната наука металогения и на новата глобална тектоника. На националната програма за проучване на златните и сребърните руди, приета през 1987 г. Регионалните проекти за Източните Родопи и за Западния Балкан потвърдиха тези прогнози и изчисления, но най-голямото потвърждение са нашите 29 металогенно-прогнозни карти.
- По българските земи са добивали злато още преди векове, нали?
- По-рано се смяташе, че златото и среброто в златните и сребърните съкровища, откривани по българските земи (Панагюрското, Рогозенското, най-ранното е Варненското злато от 6000 г. пр. н. е., същото е Старозагорското злато) са внасяни от чужбина. Сетнешните археологически открития, особено в “Долината на царете”, показаха местата у нас, където са добивани, и работилниците за обработката им.
- Кога е бил разцветът на златарството по нашите земи?
- ХVII век е златно време за добива на злато – най-вече в Западния Балкан и в Източните Родопи.
- Щом в недрата на страната има такова голямо богатство, за колко време то може да бъде извадено?
- В момента най-много се работи в Челопеч. Там има 120 тона многокомпонентни залежи от злато, като годишно се добиват по 4 тона. Канадската фирма, която работи в Челопеч, е с амбиция да стигне 12 тона годишно.
- Къде другаде се работи?
- В Маджарово, Седефче, Доброселица, Крушев дол, Страшимир – Централните Родопи. По някои от тези места немци са вадили злато още преди Втората световна война.
- А сребро?
- Само по статистика от Чипровци е добито 300 тона сребро. Среброто у нас също е много, но залежите не са изчислени цялостно. Работи се за извличането му. В Родопите има златни и сребърни оловно-цинкови руди.
- При такива съкровища в нашата земя ние си решаваме всички проблеми и то за 50 и даже 100 години напред и ставаме най-богатата страна в Европа!
- Веднага си връщаме и външния дълг…
- Запознали ли сте министри, министър-председатели, президенти с тези ваши проучвания?
- Да.
- И какъв е резултатът?
- Въздържат се от отговор…
- ???
- Въздържат се и подсказват, че залежите ще бъдат разработвани от чуждестранни фирми.
- Как е в чужбина?
- В другите страни златото и среброто са стратегически метали и се разработват само от държавата.
- Вие кога съобщихте на нашите управници данните за българските находища?
- Преди една година.
- И досега нищо?
- Нищо!
- Канадците, които добиват в Челопеч злато, какъв процент от златото оставят на България?
- 1,5 на сто – злато, мед и сребро!
- Не ви разбрах – колко?
- Процент и половина!
- Искате да кажете от 100 кг примерно – килограм и половина за България?
- Точно така.
- Че това е най-дивият обир, за който съм чувал!
- Не обир – така се работи в колония! За тях България е колония!
- Смаян съм!
- Нещо повече. Те искат да намалят още – смятат да оставят 0,75 на сто от концентрата, половината от досегашното!
- Кой от българска страна е сключил този безумен договор?
- Александър Божков. В Румъния също чужди компании вадят злато, но държавата получава от 40 до 60 процента.
- У нас къде са най-големите залежи?
- В Челопеч. Челопеч е най-голямото златно находище в България, но не и в Европа.
- Освен злато какви други ценни метали можем да получаваме от рудата?
- Сребро и мед, олово, цинк, антимон, живак, германий и още 10 редки елемента.
- Колко средства са необходими, за да започнем мащабен добив?
- В случай, че се потвърдят прогнозите ни, в повече от половината находища имаме построени рудници и обогатителни фабрики, затова средствата не са големи.
- Смятате ли, че е възможно сами да се справим, за да бъде облагодетелствана страната ни?
- Напълно.
- Каква технология се използва?
- Цианирането е най-евтиният метод, но той застрашава природата, а този с хумосови киселини е по-скъп, но пък безвреден и даже полезен за почвата.
- Имаме ли специалисти?
- Специалистите ни са добри.
- Колко години са нужни, за да започне работа?
- В Челопеч вече се вади злато. А другаде трябва да се направи преоценка с преопробване за добив на злато и сребро.
- Не смятате ли, че за толкова примамлив проект могат да се вземат средства от натрупаните около 6 милиарда лева държавен резерв, като после за няколко години те бъдат възстановени?
- Това е добра идея. От хвостовете на фабриките също е лесно да се извадят пари, които да отидат за проучване – предложих това още през 1985 г.
- В такъв случай не са ни нужни специалисти от Англия, Русия, САЩ, ЮАР – страни с традиции в добива на злато?
- Не. Нашите са достатъчни.
- В кои български находища съдържанието на злато е най-високо?
- 14 грама на тон – в Чала, Хасковско. Там има един хоризонт – 100 грама на тон! Много важно е неизученото късно злато – 10 грама на тон, в Маджарово – 30 грама.
- Всички райони на страната ли са проучени?
- Не.
- Значи може да се очакват нови открития?
- Разбира се, включително и в Дунавската равнина.
- Там правят ли се изследвания?
- Не.
- Кои европейски държави са с най-големи златни залежи?
- Румъния, Испания, Португалия, Русия, Германия, Франция, Гърция, Европейска Турция крият в недрата си общо 37 000 тона на стойност 500 милиарда долара. Германия, Швейцария и Франция имат общо 9 000 тона на стойност 125 милиарда долара. Бивша Югославия, Унгария, Словакия и Чехия – 7 000 за 100 милиарда.
- Разработват ли се?
- Само в Румъния, Испания, Русия и Турция.
- В коя от тези страни се добива най-много злато?
- В Русия и Румъния.
- Смятате ли, че можем да получим много изгодни за нас чуждестранни предложения за разработване на златните ни залежи?
- Имаме добри предложения, но само за проучване. Открият ли чужденците златни находища, те следва да получат и правото да ги разработват без конкурс, обаче това може да стане едва след сключването на договор с нашата страна. Надявам се да не е като този в Челопеч.
- Имате ли наблюдения върху добива на злато у нас чрез промиване на пясък от реките?
- Разсипно злато – така се нарича. Добиват го само частници.
- Кои са най-златоносните реки?
- В Източна България – почти всички реки. В Източните Родопи – около Златоград и Момчилград. Особено богат на златни люспи е речният пясък край село Долно Уйно, Кюстендилско.
- Скъпо ли е оборудването?
- Не, евтино е.
- Златоносният речен пясък използва ли се в строителството?
- О, разбира се. Цели къщи, блокове понякога са “златни”, защото в пясъка, който се употребява при изграждането им, има златни люспи – особено в Момчилград и Златоград. Това е колкото куриозно, толкова и тъжно, понеже златото така се унищожава.
- Промиването е по-скоро начин за забавление, почивка и сближаване с природата или начин за забогатяване?
- Щом се прави сериозно, от него може да се забогатее. Още през 1860 г. две англичанки, които пътуват през България и после описват своите преживявания по нашите земи, разказват и за добива на злато от речния пясък. Пишат, че страната ни е земен рай, в недрата й се крият златни съкровища и ако има добро правителство, хората ще живеят царски!
- Ако се работи един месец през лятото, колко злато може да се получи?
- О, това е много относително, но определено си заслужава човек да опита.
- Цената на златото се вдига, нали?
- Златото винаги държи цена, а последните години тя определено се покачва, така че категорично си струва хората, от които зависи, да обърнат поглед към тази възможност. Стига сме се оплаквали колко бедни сме ние и колко бедни са нашите земи на нефт, на газ, на въглища, на всякакви полезни изкопаеми. Има и мед, и олово, и цинк, и въглища. За злато и сребро вече говорихме. Щом нефтяниците минат на нова глобална тектоника, ще бъдат открити и нови нефтогазови залежи, понеже в глобалните структури България, Румъния, Гръцка Тракия и Турска Тракия са общи.
- Час по-скоро трябва да се събудят държавните институции!
- Веднага, веднага! Още има специалисти, но те вече са на години и след едно десетилетие няма да ги има!
- Какво искате да кажете на управляващите, г-н Гергелчев?
- Може би един пример ще бъде много по-убедителен от дълги приказки: ако в следващите години разработим добива на злато в страната, можем да вадим по 50 тона годишно , а това прави 100 милиона долара!
- Всяка година?
- Всяка година по 100 милиона долара! Като това е само началото!
- И още?
- Бог ни е благословил не само с разкошна природа, но и с много съкровища по нашите земи, с висок творчески дух на народа. България е истински Остров на съкровищата! Какво още чакаме – да ги вземем!

23.06.2007

ЗЛАТНО НАХОДИЩЕ КРАЙ АХЕЛОЙСКАТА РЕКА!








БОГАТО ЗЛАТНО НАХОДИЩЕ ИМА КРАЙ АХЕЛОЙСКАТА РЕКА!
Събраното съм скрил на сигурно място и ще го оставя на сина и внуците

От дълги години 63-годишният бургазлия Тодор Георгиев има интересно хоби - през уикенда вместо да ходи на реката за риба, той пали колата и тръгва за... злато. Още отсега е решил твърдо, че след няколко месеца, когато пенсията “потропа на портата му”, изцяло ще запълва дните си с любимото развлечение.

Дългогодишният златотърсач се съгласи да разкрие пред читателите на вестник “Над 55” някои от тайните на прелюбопитното си и обвеяно с легенди занимание.

Г-н Георгиев, вие сте стар златотърсач, много ли злато има в България?
- Да, навярно десетки тонове злато, но на повечето места концентрацията е много ниска и извличането му не е оправдано. Затова пък става за хоби като моето - вместо да ходя за риба през уикенда, аз отивам за злато...

Къде има най-много злато?
- Тази информация ще я оставя за себе си. Все пак ще ви дам един нишан - Ахелойската река... В Бургаско и най- вече в Странджа планина има много злато.

А много ли са златотърсачите?
- Да, много са. В Бургаска област не знам точно колко са, но в цяла България сме около 50 000. Навремето се събирахме 20-30 човека през няколко месеца в една местност в Странджа, но от пет-шест години престанахме.

Каква е тръпката да си златотърсач?
- Както ви казах, това е хоби, както ако ходиш за риба или за гъби.

Значи милионер от това не се става?
- Абсурд.

Защо твърдите, че от злато в България не се печели?
- Проблемът идва, когато човек реши, че трябва да реализира вече печалбата си, тоест да продаде златото. Това засега няма къде да стане - банките само продават, но не изкупуват злато. Ето затова по-добре е да се купуват монети с нумизматична стойност - те могат да бъдат продадени винаги.

Значи никой не ще да купува злато?
- Куриозно, но е така. Иначе така нареченото инвестиционно злато предлагат две банки. Инвестиционното злато е много чисто, 22 или 24 карата. Цената на покупката зависи от количеството, като при покупка на по-големи количества условията са значително по-добри. Няма никакви такси и комисиони при покупката на златото, но и цената не е борсовата. А много по-висока. При положение че идва от някоя от утвърдените златни рафинерии и е освободено от мито на територията на ЕС и в България.

А вие къде продавате намереното злато?
- Тук става дума за необработено самородно злато. Така че единственият вариант е някое златарско ателие. Там обаче дават толкова ниски цени, че не си заслужава. Аз лично моето злато го събирам. Имам вече доста, но не смятам да го продавам. Синът ми знае къде е, ако ми се случи нещо, ще го оставя за сигурност на него и внуците.

Все пак не е ли абсурдно - да имаш злато и да не можеш да го продадеш?
- В момента пазарът на злато в България е свободен. Проблемът обаче идва, когато човек реши, че трябва да реализира вече печалбата си, тоест да продаде златото. Това засега няма къде да стане - банките само продават, но не изкупуват. Все още няма натрупана активна маса от злато, за да има активна търговия. Така са ми казвали специалистите. Засега човекът, притежаващ злато, остава с две възможности - да си пази златото за вечни времена като сувенир, или да го продаде извън страната.

Значи инвестицията в злато не върви?
- Да, инвестицията в най-старото разплащателно средство у нас се оказва нелесна работа. Ако се купува злато с инвестиционни цели, то трябва да е в големи количества, за да се купи на добра цена, или да се купи от страна с добре развит пазар и цени, близки до борсовата. Засега в България златото си остава по-скоро сувенир, а не инвестиция. Златото е ценно само за себе си. И хората трябва да го разберат.

Защо всъщност златото е ценно?
- Защото всички смятат, че е. Знаете, че златото има чудесни свойства. Използва се в стоматологията, техниката и др. Когато другите инвестиции – например ценни книжа, се обезценяват, хората се прехвърлят към нещо, което според тях е сигурно, а именно златото.

Едно интервю на Марина ШИВАРОВА, Бургас

ЗЛАТОТО НА СТРАНДЖА


Фалшиви съкровища





Има ли бариера срещу ментето? Българските музеи
ще стават все по-гореща точка на сблъсък между интересите на държавата и частните колекционери
 Четирима колекционери на антики в Израел бяха обвинени в притежание и продажба на фалшификати в края на миналата година. Аферата хвърли в смут всички тамошни историци, и особено онези от Музея на Йерусалим. Оказа се, че през 80-те години на миналия век експертите му са платили 550 000 долара за уж единствената запазена реликва от храма на цар Соломон - миниатюрен нар от слонова кост, който всъщност е по-стар, но няма нищо общо със Соломон. Един от най-ценните артефакти за израелските учени - осуарият (сандъче за кости) на брата на Христос, също беше разконспириран като фалшификат след разследването на полицията. В обвинителния акт бяха описани смайващо усъвършенствани средства за производство на “антики“, открити в тайна лаборатория. Тя зареждала пазара в продължение на 23 години.

И у нас малцина фалшификатори продължават да практикуват класическия начин за изкуствено патиниране - заравяш копията на монетите в торище и интензивно го използваш вместо тоалетна в продължение на две седмици. В нумизматичните клубове сега се продават шишенца с химикали за по 5 до 10 лева, които докарват същия ефект. “Тази патина обаче е бледа за разлика от естествената тъмнозелена и не може да заблуди добър специалист - коментира директорът на НИМ Божидар Димитров. - Но дори ние щяхме без малко да купим една статуетка на Венера, за която бих се заклел, че е истинска. Беше покрита с особен вид налеп, който се наслоява за няколкостотин години. Изобщо не знаех, че може да се имитира, но в лабораторията на проф. Веселина Инкова ми обясниха, че от средата на 90-те
професори по химия си докарват допълнително пари
с работа над “антики“. Ателиета за производството на такива ментета има във всички големи градове на страната. Освен монети се фалшифицират често и бронзови статуетки - 80 процента от тези на пазара в момента не са истински. Но най-страшно е с каменните плочки, защото няма как да хванеш съвременен състав на материала, пък и ги обработват с инструменти от едно време. Веднъж ми донесоха три много хубави релефа на Тракийския конник. Минути преди да ги откупим, дойде агент на конкурентен “производител“ и ме заведе през две преки да ми покаже ателието на фалшификатора. Като попитах защо топи колегите, той ми отговори, че нарушавали “кодекса на честта“, пробутвайки ментета не на лековерни чужденци, ами на НИМ.“ Чужденците и сега продължават да купуват съмнителни бронзови статуетки у нас,



защото им излизат по около
500 долара - колкото сувенир
в Бритиш мюзиъм

За толкова пари поемат риска, че с дипломатическата поща на някой приятел от посолството изнасят фалшификат, обяснява Божидар Димитров. Готов е обаче да се закълне, че всичко във витрините на музея днес е оригинално. Когато дойдат полицаи с поредните “дарители“, хванати на границата в Калотина, донесеното минава през лабораторен анализ. Откакто директорът на НИМ е изхвърлил от сбирката “някои не съвсем истински неща“ през 1998 г., много внимава. Но единствената сигурна бариера срещу фалшификатите е да приема в музея само находки от разкопки.


Менте на монета от времето на Филип II Фалшива тетрадрахма от о. Тасос

С това е съгласен и шефът на Археологическия институт с музей при БАН Васил Николов. Признава си, че в редките случаи, когато АИМ купува нещо, изпада в раздвоение, защото

това означава вид
стимулиране
на иманярството

За всеки предмет се свиква комисия от специалисти по съответния период, но теоретично риск съществува. “Надявам се да нямаме фалшификати, макар че никой музей не е напълно застрахован. Преди 15-ина години в Бритиш мюзиъм установиха, че имат 80 фалшификата на неолитни керамични съдове в колекцията си“, припомня проф. Николов.
Скоро проблемът с фалшификатите у нас ще придобие и други измерения - музеите ще трябва да отсяват истинското от ментетата в частните колекции. Според публикуваната през февруари в “Държавен вестник“ Наредба за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата всеки собственик трябва да регистрира сбирката си в най-близкия

музей. Иначе го чака
6000 лева глоба

Декларирането става със списък с цветни снимки на паметниците в три екземпляра, а комисията може да заседава над оценката от 1 до 6 месеца.
Къде ни е гаранцията, че през това време няма да подменят най-ценните ни екземпляри с копия, вълнуват се днес в гилдията на нумизматите. Този режим на регистрация не само щял да ги вкара в големи разходи, ами и не ги застраховал срещу измами. Част от собствениците на монетни сбирки напразно опитали да убедят експертите на МК, че е добре да се мери на везна всяка монета в присъствие на собственика “ и да се документира нейното тегло до втория знак след десетичната запетая. Така че вероятно някои от неизвестните притежатели на ценни колекции ще предпочетат да си останат неизвестни - въпреки глобата.
Останалите ще отворят доста работа на държавните експерти - сред предметите по частните сбирки има и груби копия, но и трудно откриваеми ментета. Когато рядка монета от времето на император Гордиан I например се пренасича от зле запазена монета на Гордиан III, разликата е почти неуловима. Особено когато

матрицата е правена
с лазерна техника

Специалистите знаят, че най-често се фалшифицират римски денарии и сребърни гръцки монети от VI-V в. преди Христа, но това не е достатъчно за ориентир. Има големи майстори сред нелегалните гравьори, а посредниците правят такива артистични постановки на колекционерите, че и в НАТФИЗ ще се засрамят. Най-често на купувача се предлагат куп истински, но евтини антични монети и една много рядка, но фалшива.
Само че копието излиза евтино само в сувенирния отдел на музея. НИМ отдавна върти търговия с туристите, АИМ също планира да започне такъв бизнес. Кой знае, може би дъщерите на дамите, които си купуваха златни верижки с образа на Нефертити, скоро ще могат да носят на врата си миниатюрна златна тракийска маска.

Нашите скандали

Един от скандалите с международен отзвук избухна през 90-те около копия на монети от Месамбрия и Аполония, правени от Славей Матрицата от Хасково. Американски колекционер на монети стигна до съд с нумизматична къща, която му ги продала за истински. Славей се измъкна с обяснението, че по принцип има договор да прави сувенири и не знае кой ги е изнесъл навън да мами с тях наивни хорица.
През 1999 г. се вдигна много шум и около спорни апликации, продадени като скитско злато на НИМ. Всички видни траколози се произнесоха, че съкровището е автентично, но от полицейската лаборатория контрираха, че е фалшиво. Във Велико Търново беше разкрита тайна лаборатория с валяци, длета и зъболекарска машина за шлайфане, а реставраторът Петър С. призна, че е пробутал в София и в Шумен 40 златни фалшификата, правени по скитски оригинали. После всички зачакахме края на независимата експертиза на Института по металознание към БАН. Следствието още не е приключило.