Геолози и любители златотърсачи твърдят, че живеем върху залежи за 200 милиарда лева
Пенсионирани геолози и самородни златотърсачи отдавна зашеметяват цяла България с твърденията си, че земята ни бъка от злато. Стоян Милков от Монтанско е най-големият екстремист в отстояването на тезата, че ние сме европейският Клондайк. Реки и земни недра криели златни залежи за поне 200 милиарда, че и много повече, твърди инженер-геологът пенсионер. Според него, вместо да просим жалки пари от МВФ и ЕС, със златото си държавата ни може да се превърне в европейския Клондайк.
В момента обаче на отговорните институции не им пука за тоновете под земята ни Самият Милков твърди, че докато държавата се назлъндисва за разработването на големите находища, българинът сам вади златото. Според Милков златоносни са повечето реки в България.
Кой освен лицензираните наши и чужди фирми знае къде е златото на България? Държавният орган, който издава разрешителните за добив на злато по протежението на река Струма, е “Басейнова дирекция” в Благоевград. От разговор по телефона разбрахме, че в момента няма нито една фирма с действащо разрешително за златодобив.
На ако се съди по лунните кратери, най-много злато се спотайва в Струма край Невестино и край още няколко по-малки селища до реката в Кюстендилско.
Състоянието на струмския басейн е плачевно. Явно разрешителният режим на дирекцията е свръхлиберален - още по-либерален е контролът.
“Сега Струма бъка от самодейци, които вадят злато по допотопни методи с тиган и сито. Най-страшното е, че навлизат модерни, но смъртно опасни технологии.
С тиган и сито действат аматьорите. По-смелите си залагат живота за някой и друг грам злато. Най-безразсъдните използват живак, което е тъкмо смъртно опасното. Пясъчните утайки се обработват с живак. Живакът разтваря златото и го извлича от примесите. След това се изпарява и остава златото. Няма нищо сложно в технологията, но има два проблема - да намериш достатъчно живак и да останеш жив. Живакът не просто е отровен, а се натрупва и унищожава бавно организма, като действа нервнопаралитично. Първите симптоми съвпадат с предсмъртната агония. Никакви маски не помагат, защото живакът е изключително летлив. Ако е непредпазлив, златотърсачът може да се сгърчи и да свърши буквално за час.
Мутри контролират и организират тук златодобива.
По-просветените и осигурени с протекцията на мутрите използват най-модерната и производителна адаптирана технология със сярна киселина, както е при промишления добив. Тук рискове също има, но в сравнение с живачното извличане технологията е почти безопасна.
Новите играчи в аферата днес са замогнали се зъболекари и зъботехници. Тези, които разполагат със собствени пещи с тигли за топене и сепариране на метали за медицински цели. Те превръщат златния прах в слитъци, веригата се затваря, а от крайния търговски продукт голямата част остава в ръцете на замогналата се зъболекарска мафия, която вече си позволява и да финансира златотърсачите.
Според служител от “Басейнова дирекция”, пожелал да не се цитира името му, сегашният разрешителен режим създава условия за огромни спекулации: “Разрешителните се издават за всеки набелязан участък. Заявеният участък се оглежда на място, преценяват се екологичните дадености за всеки конкретен случай, мери се площта и ако всичко е наред, периметърът се очертава и тапията се издава.”
От тук нататък контролът практически е нулев. Парадоксалното е, че фирмите, които заявяват златодобив, на практика добиват инертни материали под прикрите за златодобив. И обратното. И в единия, и в другия случай спекулантите печелят. Явно нормативната уредба им е много удобна.
Санкциите от 5000 лв. по правило не се плащат, дори да се стигне до съдебни спорове.
“Днес златоносните пясъци на Струма се ровят ден и нощ от багери и друга техника. Нощем се чува и бученето на сеператори. Според служителя на дирекцията голямото ровене се прави от съмнителни фирми без разрешителни и от сдружени търсачи, покровителствани от мутри и ченгета.
Златодобивът из поречието на Струма вече е почти изцяло в ръцете на мутри и тайнствени софийски фирми. Те дебнат и рекетират златотърсачите единаци и осигуряват чадър над собствените си “работници”. Понякога хвърчат и глави. Често от Струма изплуват разплути и неидентифицирани трупове. Те са на непокорни или конкурентни златотърсачи, според посветени.
Така е в Пиринско и Кюстендилско.
Как добиват жълтия метал на други места в България.
Бай Димитър Царски е най-легендарният златотърсач на Пазарджишко. Започнал е да вади злато още през 50-те години на миналия век. Местните от селата край реките Тополница и Луда Яна били заразени от нашествието на златотърсачи от Македония, които ходели в дрипи, за да не бият на очи.
За заниманията и имането им обаче почнали да се носят легенди. “Целите в кръпки, ама имат злато да купят селото барабар с кмета”, мълвели местните и треската за злато почнала и тях да тресе.
Славей КОСТАДИНОВ
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ ОЩЕ КЪТА ПАПКА С ПРОУЧВАНИЯ НА ЗАЛЕЖИТЕ Още навремето съветниците на Тодор Живков му набили чивията, че край Перперек недоработената от византийците 3-километрова галерия крие несметно богата златна жила. През 1970 г. Първият пристигнал специално в Източните Родопи, за да се увери на място. Шефовете на рудник “Маджарово” и местните първи го посрещнали с агне. Заминал си и след време се разбрало, че се разкандърдисал от разработката на находището.
След настъпването на демокрацията маджаровци отишли при вицепремиера Александър Божков с обемиста папка проучвания от чужди и наши геолози за несметни златни залежи. От него маджаровската делегация поискала да се вземат за ортаци австрийци, швейцарци или англичани, та и те да намажат покрай тях. “Що да си даваме златото на чужденци, а не си го извадим сами”, удивил се Ал Бож и прибрал папката с документацията. Оттогава маджаровци не видели ни злато, ни хабер от Мистър 10 процента, ни папката си.
Според проучвания на ирландската компания “Наван” целият връх Ада тепе край Крумовград е от злато. Ако залежите се разработят, за няколко години от тепето може да се извади метал за над 15 млрд. долара и още 20 години да има доходоносна експлоатация.
Канадците от “Дънди прешъс металс”, които разработват златното находище край Челопеч, планират да стигнат добив от 4,5 тона злато годишно към 2008 г. Срещу това държавата ни ще получава 600 хил. долара годишна концесионна такса.
Според специалистите находището “Чаала” има доказани залежи от над 1 млн. тона златоносна руда със средно съдържание 5 г на тон, което е над световните стандарти за рентабилност на златодобива.
Геологът Емил Митев смята, че затварянето на трънската златна мина е фатална грешка, а цяло Трънско още бъка от злато. Фактът, че местното с. Ерул е обсипвано от мълнии, щом се стъмни небето, е доказателство за геолога, че под него има залежи с висока концентрация на злато.
Пенсионирани геолози и самородни златотърсачи отдавна зашеметяват цяла България с твърденията си, че земята ни бъка от злато. Стоян Милков от Монтанско е най-големият екстремист в отстояването на тезата, че ние сме европейският Клондайк. Реки и земни недра криели златни залежи за поне 200 милиарда, че и много повече, твърди инженер-геологът пенсионер. Според него, вместо да просим жалки пари от МВФ и ЕС, със златото си държавата ни може да се превърне в европейския Клондайк.
В момента обаче на отговорните институции не им пука за тоновете под земята ни Самият Милков твърди, че докато държавата се назлъндисва за разработването на големите находища, българинът сам вади златото. Според Милков златоносни са повечето реки в България.
Кой освен лицензираните наши и чужди фирми знае къде е златото на България? Държавният орган, който издава разрешителните за добив на злато по протежението на река Струма, е “Басейнова дирекция” в Благоевград. От разговор по телефона разбрахме, че в момента няма нито една фирма с действащо разрешително за златодобив.
На ако се съди по лунните кратери, най-много злато се спотайва в Струма край Невестино и край още няколко по-малки селища до реката в Кюстендилско.
Състоянието на струмския басейн е плачевно. Явно разрешителният режим на дирекцията е свръхлиберален - още по-либерален е контролът.
“Сега Струма бъка от самодейци, които вадят злато по допотопни методи с тиган и сито. Най-страшното е, че навлизат модерни, но смъртно опасни технологии.
С тиган и сито действат аматьорите. По-смелите си залагат живота за някой и друг грам злато. Най-безразсъдните използват живак, което е тъкмо смъртно опасното. Пясъчните утайки се обработват с живак. Живакът разтваря златото и го извлича от примесите. След това се изпарява и остава златото. Няма нищо сложно в технологията, но има два проблема - да намериш достатъчно живак и да останеш жив. Живакът не просто е отровен, а се натрупва и унищожава бавно организма, като действа нервнопаралитично. Първите симптоми съвпадат с предсмъртната агония. Никакви маски не помагат, защото живакът е изключително летлив. Ако е непредпазлив, златотърсачът може да се сгърчи и да свърши буквално за час.
Мутри контролират и организират тук златодобива.
По-просветените и осигурени с протекцията на мутрите използват най-модерната и производителна адаптирана технология със сярна киселина, както е при промишления добив. Тук рискове също има, но в сравнение с живачното извличане технологията е почти безопасна.
Новите играчи в аферата днес са замогнали се зъболекари и зъботехници. Тези, които разполагат със собствени пещи с тигли за топене и сепариране на метали за медицински цели. Те превръщат златния прах в слитъци, веригата се затваря, а от крайния търговски продукт голямата част остава в ръцете на замогналата се зъболекарска мафия, която вече си позволява и да финансира златотърсачите.
Според служител от “Басейнова дирекция”, пожелал да не се цитира името му, сегашният разрешителен режим създава условия за огромни спекулации: “Разрешителните се издават за всеки набелязан участък. Заявеният участък се оглежда на място, преценяват се екологичните дадености за всеки конкретен случай, мери се площта и ако всичко е наред, периметърът се очертава и тапията се издава.”
От тук нататък контролът практически е нулев. Парадоксалното е, че фирмите, които заявяват златодобив, на практика добиват инертни материали под прикрите за златодобив. И обратното. И в единия, и в другия случай спекулантите печелят. Явно нормативната уредба им е много удобна.
Санкциите от 5000 лв. по правило не се плащат, дори да се стигне до съдебни спорове.
“Днес златоносните пясъци на Струма се ровят ден и нощ от багери и друга техника. Нощем се чува и бученето на сеператори. Според служителя на дирекцията голямото ровене се прави от съмнителни фирми без разрешителни и от сдружени търсачи, покровителствани от мутри и ченгета.
Златодобивът из поречието на Струма вече е почти изцяло в ръцете на мутри и тайнствени софийски фирми. Те дебнат и рекетират златотърсачите единаци и осигуряват чадър над собствените си “работници”. Понякога хвърчат и глави. Често от Струма изплуват разплути и неидентифицирани трупове. Те са на непокорни или конкурентни златотърсачи, според посветени.
Така е в Пиринско и Кюстендилско.
Как добиват жълтия метал на други места в България.
Бай Димитър Царски е най-легендарният златотърсач на Пазарджишко. Започнал е да вади злато още през 50-те години на миналия век. Местните от селата край реките Тополница и Луда Яна били заразени от нашествието на златотърсачи от Македония, които ходели в дрипи, за да не бият на очи.
За заниманията и имането им обаче почнали да се носят легенди. “Целите в кръпки, ама имат злато да купят селото барабар с кмета”, мълвели местните и треската за злато почнала и тях да тресе.
Славей КОСТАДИНОВ
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ ОЩЕ КЪТА ПАПКА С ПРОУЧВАНИЯ НА ЗАЛЕЖИТЕ Още навремето съветниците на Тодор Живков му набили чивията, че край Перперек недоработената от византийците 3-километрова галерия крие несметно богата златна жила. През 1970 г. Първият пристигнал специално в Източните Родопи, за да се увери на място. Шефовете на рудник “Маджарово” и местните първи го посрещнали с агне. Заминал си и след време се разбрало, че се разкандърдисал от разработката на находището.
След настъпването на демокрацията маджаровци отишли при вицепремиера Александър Божков с обемиста папка проучвания от чужди и наши геолози за несметни златни залежи. От него маджаровската делегация поискала да се вземат за ортаци австрийци, швейцарци или англичани, та и те да намажат покрай тях. “Що да си даваме златото на чужденци, а не си го извадим сами”, удивил се Ал Бож и прибрал папката с документацията. Оттогава маджаровци не видели ни злато, ни хабер от Мистър 10 процента, ни папката си.
Според проучвания на ирландската компания “Наван” целият връх Ада тепе край Крумовград е от злато. Ако залежите се разработят, за няколко години от тепето може да се извади метал за над 15 млрд. долара и още 20 години да има доходоносна експлоатация.
Канадците от “Дънди прешъс металс”, които разработват златното находище край Челопеч, планират да стигнат добив от 4,5 тона злато годишно към 2008 г. Срещу това държавата ни ще получава 600 хил. долара годишна концесионна такса.
Според специалистите находището “Чаала” има доказани залежи от над 1 млн. тона златоносна руда със средно съдържание 5 г на тон, което е над световните стандарти за рентабилност на златодобива.
Геологът Емил Митев смята, че затварянето на трънската златна мина е фатална грешка, а цяло Трънско още бъка от злато. Фактът, че местното с. Ерул е обсипвано от мълнии, щом се стъмни небето, е доказателство за геолога, че под него има залежи с висока концентрация на злато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар