Най-богатата нумизматична сбирка в Европа

15 000 уникални монети пазел в дома си шуменският лекар д-р Хараланов
За bg-колекционер №1 дълги години се спрягаше името на Желязко Демирев - Императора. В средата на 90-те някои кръгове му "назначиха" и "наследник" - Димитър Станков - Митьо Бузата, успял да избяга във Виена барабар със семейството си. Както се говори, и с онази част от колекцията си, която му разрешили да запази.
Наскоро на бял свят изплува истината за най-богатата нумизматична сбирка не само у нас, но и в цяла Европа - на шуменския лекар д-р Хараланов. Каква е нейната съдба, историята мълчи. През 2000 г. най-големият роден колекционер издъхва на 92-годишна възраст - сломен, болен и отчаян от разграбването на уникалната му сбирка.
Впрочем всичко е станало на "законово основание" - поне според тогава действащото драконовско законодателство спрямо притежателите на антики и старинни монети. В Шумен и досега разказват, че лекарят до смъртта си останал стар ерген - "бил венчан за колекцията си". Запомнили са го като тих, скромен и порядъчен човек, отличен специалист, който никога не отказвал помощ. Единственото, което можело да го изкуши да прегледа болен без ред, била колекционерската му страст. И понеже владеел турски език, общувал без проблем с населението от региона. Ако някой мюсюлманин от местните нямал с какво да си плати прегледа, Хараланов му казвал, че приема "ески пара" - демек, стари монети. Така основно попълнил османския "раздел" от сбирката си.
Шуменският медик влиза в полезрението на антииманярското звено на ДС още през 1961 г. Тогава се прави оценка на колекцията му. Кои са били оценителите, липсва информация. Знае се само, че оценката възлиза на колосалната сума от 1 млн. лева. По думите на негови близки д-р Хараланов я събирал близо половин век. Съдържала 14 - 15 000 тракийски, гръцки, римски, византийски, западноевропейски и османски монети. С някои от тях не разполагали дори най-големите нумизмати в света. Най-старата датира отпреди 28 века.
Девет години след оценката, навръх Коледа, уникатите са брутално конфискувани от тайните служби. Твърди се, че обискът в дома на доктора стартира след сигнал в Стопанска милиция - Разград, подаден от информатор от нумизматичните среди. Човекът се страхувал, че могат да го привлекат като обвиняем по крупна афера с антики и за да отърве себе си, натопил колекционера в бяла престилка. При тараша от къщата на лекаря се иззети 14 - 15 000 старинни монети, но дали нарочно или в бързината, антииманярите не съставят опис. Споменато е само, че са конфискувани "8 сандъка и 1 куфар с пари". След време лекарят разкрил, че милиционерите изсипали монетите в средата на стаята и ги товарели с лопати в куфарите и сандъците.
После монетите са закарани в София. Не е известно дали по пътя някой "отговорен чин" не е щипнал по нещо от сбирката. Из района веднага плъзват пикантни слухове. Говори се, че по това време на посещение там бил членът на ЦК на БКП Пенчо Кубадински. За да се похвалят с добрата си работа, милиционерите изсипали пред високия гост шепа пари.
Малко след обиска срещу д-р Хараланов е образувано следствено дело №1431/1971 г. Арестуват го по обвинение, че незаконно е купувал старинни монети. Прекарва зад решетките 3 кошмарни месеца. Накрая го освобождават, след като кандисва да подпише сделка с ДС - дарява колекцията си на държавата и случаят е приключен. Дарението е парафирано в някаква сграда на булевард "Ал. Стамболийски" пред 10 души свидетели. "Нямаше какво да направя. Бях болен. Имах един микроинфаркт и се съгласих. Бях принуден да се съглася. На няколко пъти ме шантажираха със здравословното състояние на майка ми. Твърдяха, че е много зле, даже, че е починала, само и само да подпиша", доверил лекарят пред шуменската прокурорка Калушка Малчева.
След "дарението" Хараланов получава "правото" веднъж на 6 месеца да разглежда монетите си. Нищожна част от тях е изложена през 1982 г. в шуменския музей. Друга също малка част е върната на колекционера-медик в окаяно състояние и без паспорти. Очевидци разказват, че когато видял изложените екземпляри, докторът рухнал върху тях и почнал да ги милва, плачейки като дете. Споменал, че най-редките и скъпите ги няма.
Иззетата колекция престоява цяла година, заключена в специален сейф в подземията на Съдебната палата. През лятото на 1972 г. ги преглежда 5-членна комисия. В протоколите е записано, че са отворени 1 желязна касетка, 4 дървени сандъка и 1 кашонче с монети. Но вместо 14 - 15 000 екземпляра там е имало общо не повече от 7000. Къде се губи повече от половината, остава тайна. Проф. Йорданка Юрукова от Археологическия музей, която е била експерт по случая, допуска, че при експертизата хората на ДС не са донесли всички монети. До днес се спори имало ли е златни монети в сбирката. Сред нумизматите се говори, че шуменският лекар притежавал не по-малко от 600 златни стартера. Техните следи обаче тънат в мъгла. Остават две възможности - или са били разграбени още при обиска, или
д-р Хараланов ги е скътал на сигурно място.
След обиска, ареста и конфискацията животът на най-големия български нумизмат е прекършен. Той се затваря в дома си, не допуска никого до себе си, контактува само със сестрите си и един особено доверен приятел от младостта. В края на 70-те шефът на софийското нумизматично дружество Асен Минкин се опитва да привлече вниманието на висшестоящите към съдбата на д-р Хараланов. Атакува с писма ЦК на БКП и тогавашната председателка на Комитета за култура Людмила Живкова. За жалост обаче петициите му имат обратен ефект. Защото на Татовата щерка й теква, че всички конфискувани частни колекции трябва да отидат в ръцете на държавата. През януари 1977 г. шефът на Националния исторически музей (НИМ) по това време - Васил Гюзелев, пратил писмо до Софийския градски съд и прокуратура, в което настоявал "да се конфискуват в полза на държавата всички монети" - веществени доказателства по дела, за да бъдат предадени безвъзмездно за подготвяна експозиция по случай 1300-годишнината на българската държава. Самата Людмила Живкова също праща писмо с подобно съдържание няколко месеца по-късно. В резултат на масирания натиск отгоре със заповед №466 от 1977 г. монетите на д-р Хараланов са предадени на НИМ.
23 години след това лекарят угасва в мизерия. На прозорците на стаята му нямало даже пердета. "Мебелировката" се състояла от 1 скрин и 100-годишен креват. До последно си готвел на малко котлонче. Освен него в кухнята имало само разнебитена маса и продънен стол. Оказва се, че цял живот докторът късал от залъка си, за да се сдобие с уникалната си колекция. Държавна сигурност успява да го разори и да го натика завинаги в миша дупка.
Не по-малко любопитна е историята на другата прочута нумизматична сбирка - на покойния бай Желязко Демирев - Императора, разказана от бившия шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов пред вестник "Култура".
"Към 1986 - 87 г. почти бяхме ликвидирали иманярската мафия.
За осем месеца тогава събрахме културно-исторически ценности за около 14 млн. долара от иманярите и вкарахме в арестите в страната 70 човека. От които нито един не можа да бъде осъден, а след 10 ноември 1989 г. босовете се писаха за репресирани по политическа линия. От двамата най-големи босове Митко Станков - Бузата е в Австрия, той се спаси с жена си и с трите си деца и 14 - 15 години живее във Виена. Как се издържа, от какво живее с жена, с три деца, не е ясно. Другият - бай Желязко - Желязко Императора, Желязко Колев Демирев, го гръмна негов сподвижник. Той предаде една уникална монета, която е в Националния исторически музей, единствена монета в света. Тя е от времето на император Юлиан Отстъпник. Този, който управлява от 360 до 363 година, племенник на Константин Велики. Та той е отсякъл само една емисия монети по време на своето императорстване и много малък брой медальони, двойни монети. Римските златни монети се наричат ауреуси или солиди, нормалните са с тежест 6.2 г Двойната, 12.4 г, се нарича медальон. Именно такава - медальон на Юлиан, е само един екземпляр в света.
Много е интересна историята как стигнахме до нея, като приказка е. Една баба от Тополовград, като била малка, баща й бил камилар. С камили от Дедеагач возил сол, пирони и газ до Ямбол и Тополовград, а обратно карал мед, восък, кожи и т.н. И като му фалирала "транспортната фирма”, тоест, умрели му камилите някъде през 1928 - 29 г., в началото на икономическата криза, и се гътнал и той да умира. Извикал трите си деца, на двете големи дъщери дал по една турска пендара, а на най-малката казал: "Еленке, понеже си още малка, няма друго, тате, e това, малкото, за тебе." Тя след десетина години, като се замомила, отишла при един турчин, златар в Тополовград, и казала: "Бай Юсуфе, да ми направиш едно пръстенче и едни обички от това." Той й казал: "Ела другата неделя." Отива тя и турчинът рекъл: "Виж, не знам какво е това, обаче сърце не ми дава да го разваля. Вземи си го." И така монетата остава при нея чак до 1985 - 86 г. Тогава по линия на "Странджа - Сакар" правят една нумизматична изложба в Тополовград. Събрало се там местното ръководство, проф. Йорданка Юрукова (впоследствие беше директор на Археологическия музей), разни други големци. Първият секретар на партията гледа, гледа и казва: "Какви са тия монетки?" А то - монети от ямболския и от Археологическия музей, закарани специално там. И казал: "Я извикайте кака Еленка да дойде." А кака Еленка е чистачка в общината. "Како Еленке, я дай парата." Вади тя парата, показва я... Юрукова, която е специалист от международна величина, ми е разказвала: "Аз, като я видях, и на секундата получих световъртеж. Щях да падна." Обаче взима си баба Еленка парата и си отива вкъщи. А след един час пристига при нея едно момче, както тя го определи, бузесто такова (Митко Станков - Бузата), и казва: "Я да я видя тая пара." И тя му я показва. Той вади 10 хиляди лева и вика: "Ето!"... Еленка ни разказва после: "А аз, понеже първият секретар ми е казал, че ще ме даде на прокурора, ако я продам, не му я давам." След два часа пристига друг и дава 15 хиляди лева. А тя вдовица, има двама синове - единият милиционер, другият пожарникар. "На другата сутрин - казва - аз съм строила момчетата да чакат на двора и пристига един с бял костюм, копринена риза и червена кърпичка в джобчето. "Ти познаваш ли ме мене?" Тя казва: "Не те познавам." - "Аз съм Желязко Императора (Желязко Демирев). Дай парата да я видя." Показва му я. "Колко искаш?" - "И аз, казва, понеже е по-кръгла цифра, викам 30 хиляди. За мене и за момчетата по 10 хиляди."
Той гледа, гледа с една лупа, отваря чантата, изважда 25 хиляди и ги оставя на масата. "Понеже тука е нащърбена малко, 25 хиляди." Тя се посъветвала с момчетата: "Какъв прокурор, бе, я да взимаме ние парите..." Взимат те парите, той прибира монетата, вади една пачка от 2000 лв. и казва: "Това да се почерпите." И разбираме ние за тази монета по агентурен път, вдигнах се с двама оперативни работници и един следовател в Тополовград, при шефа на районното управление в Тополовград. Само един петел кукурига в двора на районното, няма никаква престъпност там. Полковникът вече така го напекло слънцето... и пита: "За какво става дума?" Разказвам, а той: "А-а, ама това на Еленка за парата ли? Защо биеш толкова път от София дотука, ако ми беше казал по телефона, аз щях да я иззема и да ти я пратя. А това момче долу, постовият пред управлението, е синът й." Питам аз сина: "Ти знаеш ли за такава пара?" Той взе да се изчервява, казва: "Не." Казвам му: "Тичай у вас, донеси парата, защото ще стане много лошо." Той ходи, върна се и казва: "Няма, мама я насякла." - "Защо я е насякла?..." - "Да прави на децата обички." И не казват. Дойде пожарникарят, и той не казва. "Добре, сега ще правим следния експеримент, казва следователят. Я седни тука, сложи му белезниците." Полковникът: "Ей, недей!", но се съгласи, като му казах, че имаме правомощия. После казвам: "А сега да дойде леля Еленка." И леля Еленка, като дойде и като видя сина си, се разтревожи: "Само го пуснете, всичко ще ви кажа..." Така разказа цялата тази история. "И къде е парата?" - "У Желязко." Хайде, при Желязко в София, намерихме в дома му куп ценности, обаче парата я няма. Бай Желязко в ареста, разправии, три месеца. Не казва и не казва. Следователят го предизвиква: "Бай Желязко, как може, бе, ти си се прекарал, да дадеш 27 хиляди лева." А онзи го гледа и казва: "Коцев, Коцев, много си неук..." - "В смисъл?" - "Това е все едно да си купиш пистолета на Дзержински за 5 лева. 27 хиляди лева за тази монета нищо не е."
И накрая генерал Коцалиев, той тогава беше началник на следствието, го нави за три дена. Бай Желязко обаче предложи споразумение: "Ще ти дам монетата. Обаче искам дарителски акт - да пише, че я дарявам доброволно, за славата на България. И за сметка на Главно следствено управление да издадете луксозен календар за 1987 г. със снимка на монетата и моя снимка", разкрива Димитър Иванов.
Асен ТОПАЛОВ