СЪКРОВИЩЕТО НА ХАН КУБРАТ

На 29 май 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач влетяло като хала в къщата на родителите си с вик: "Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!" Това се случва в украинското село Малая Перешчепина на брега на р. Ворскла, само на 13 километра от Полтава. Малкият размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша.
А цялата история започнала с детски ужас от бащин бой. На връщане от паша едно от телетата пропаднало в яма край пътя по брега. С големи усилия Фьодор и приятелчето му Иван Маджар го изтеглили от нея и... се вцепенили. Под краката на уплашеното животно блестяли златен къс, малка златна табла и няколко чаши.
Мълвата за несметното богатство с бързината на светлината се разчула из селото и жителите му хукнали към реката с кирки, мотики и брадви. След час нямало дом без купчина предмети от нечуваното съкровище. Единствено селският учител Виктор Парихин запазил трезв разсъдък, впрегнал каруцата, бясно шибал конете и в луд галоп се озовал в Полтава. Там съобщил в градския музей и съвета за чудната находка.
--
От Полтавския музей сигнализират археологическата комисия в Петербург за намереното съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полицаите изпращат археолога Зарецкий - полтавчанин, който работел за Ермитажа. Униформените къде доброволно, къде със заплаха, успели да съберат и опишат близо 800 предмета: сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и много други. Сензационни сред находките са костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Дали прабългарите са играли шах!? Общото тегло е 25 кг злато и 50 кг сребро. (Мнозина смятат, че това е цялото съкровище. Други - че не е. Част от него все пак остава скрита в Малая Перешчепина, друга е изложена в Полтавския музей, но по време на Втората световна война я отнасят немците и днес съдбата й е неизвестна.)
Скоро от Петербург пристига и представителят на императорската археологическа канцелария Макаренко, който откарва съкровището в Ермитажа.

То престоява в сандъци 60 години

- до средата на 70-те години на миналия век. По ирония на съдбата по това време в Сочи умира и един от откривателите му - Фьодор. Днес руснаците определят съкровището като най-сензационната находка на ХХ в. и са го изложили в експозиция на Ермитажа, озаглавена "Великото преселение на народите". Изследванията показват, че в него има предмети, правени във Византия, Гърция, Иран, Индия, евразийските степи, Китай, а така също и мотиви на викингите, та дори сцени от Кама сутра?
Още през 1913 г. граф. Л. Бобрински докладва за съкровището на международния конгрес на историците в Лондон, без да изяснява неговият произход - той не е и знаел. Преди тридесетина години австрийският византолог проф. Зайбт разшифрова монограмите на три пръстена.

На единия от тях е изписано "Хан Кубрат",

на другия името е придружено с придобитата титла "патриций", а третият е принадлежал на чичото на Кубрат - Органа.
Окончателен отговор на въпроса кой е бил притежателят на огромното богатство дава немският археолог Йоахим Вернер. Той установява, че се касае не за случайно заровено съкровище, а за погребение на богат владетел. Анализът му сочи, че това може да бъде само ханът на Велика България - Кубрат, който е бил в приятелски връзки с Византия.
Малко известен факт е, че детските години на Кубрат преминават в двора на византийския император Ираклий. Там той получава много добро образование, покръстен е в християнството и произведен в ранг патриций. През 620 г. Кубрат става едноличен хан на Велика България, която се простира от Казан до Дон и обединява 26 племена. Той създава и град Киев за своя брат Шамбат. "Кий" на старобългарски значел "откъснат", тълкуват учени. Кубрат се жени за дъщерята на император Ираклий и се смята, че заради това той му подарява съкровището. Хан Кубрат управлява до 60-те години на VII век. Надделява мнението, че умира през 667 година. Другите версии са 642 и 685 г. Мнението, че съкровището е намерено в гроба на хан Кубрат, защитават и цяла плеяда руски учени - В. Залеская, З. Лвова, Б. Маршак, И. Соколова, Н. Фонякова. Безспорно най-интересната находка е мечът на хана с дължина 94 см. Направен е във Византия и е подарък от император Ираклий през 634-640 г. На тия констатации навява гръцкият надпис на дръжката. По нея специалисти определят, че е правен за човек, чиято по-силна ръка е била лявата. Днес негово копие у нас е най-високата награда на Министерството на отбраната.
И тук изникват интересният въпрос: Коя е била столицата на Велика България - Фанагория на Казанския полуостров около Казан, или град Балтавар край Полтава. Защото логично е съкровището на Кубрат да е открито близо до Фанагория, а не до днешна Полтава.
Дали обаче в гроба е положено цялото злато на прабългарските ханове?

Проф. Вернер дава отрицателен отговор. "Аз правих проучвания и в Албания - казва навремето той. - Край с. Врап открих също част от това съкровище на Кубрат и Велика България. По онова време - седми век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно основаването на българската държава да се "върне" още поне 50-60 години."
Отговорът на мистерията - колко са били съкровищата на прабългарските ханове - е свързан с по-малкия брат на Аспарух Кубер. Той тръгва на югозапад към Дунав с част от прабългарите и след като разваля съюза си с аварите, пресича реката и нахлува в Битолско, основава там още една българска държава, бори се срещу Византия и на няколко пъти разбива войските й. Той донася със себе си друга част от съкровищата на Кубрат.
Че това не е цялото злато на прабългарските ханове, свидетелства още една интересна находка. Братята Христо и Кирил Накови, градинари от Северна България, в средата на по-миналия век се заселват в Унгария. Те правят собствена градина и за пръв път в тази страна произвеждат и търгуват с памук. И двамата се замогват, променят фамилното си име на Нако, а Христо дарява пари за построяването на земеделското училище в Надь Сент Миклош. Един ден при изкопни работи в градината един от техните работници намира на дълбочина 50-60 см златен предмет. Разравя настрани и надълбоко и скоро струпва 23 златни съда. Двамата богати братя подаряват това съкровище на император Йосиф II. Днес то е известно като

Българското съкровище от Надь Сент Миклош

и се намира в Музея за история на изкуството във Виена. Учените са категорични, че златото е принадлежало на прабългарските ханове. Как се е озовало в Унгария? Надделява мнението, че е пренесено от Кубер. Императорът се отблагодарява на братя Христо и Кирил Накови, като ги дарява с благороднически титли. Синът на Христо, Шандор, се жени за графиня Терезия Фещетич, кръстена на австрийската императрица Мария Терезия. По тази история писателят Моор Йокай написва романа "Цигански барон", а Йохан Щраус създава едноименната оперета.
Но да се върнем на мистериите на златото от Малая Перешчепина.
Децата откриватели казват, че в гроба имало кости (а и археолозите намират), череп и пепел - спазен е бил езическият обичай мъртвият да се запалва, а до него да са вещите, които ще му служат в отвъдното.
Най-популярната версия пък за смъртта на Аспарух е, че умира в бой срещу хазарите през 700 г. на около 58 г. и е погребан също в Украйна. Археолозите от екипа на проф. Рашо Рашев, които проучваха Плиска през лятото на 2005 г., са на друго мнение - Аспарух и Тервел са погребани край Плиска. Досега обаче гробове не са открити. Хипотезата, че Аспарух е погребан край Запорожие, не бе опровергана. Защо точно там? Защото умира в бой срещу хазарите.
През 1989 г. част от златното Кубратово съкровище от Малая Перешчепина бе показано в Националния историческия музей. Тогава е постигната договорка с представители на Ермитажа да се направят копия на всички по-ценни предмети. И днес те се пазят в НИМ.
А в Малая Перешчепина малък паметник едва напомня, че там е имало гроб на хан.




Инсигнии:
Жезъл - представлява дървена пръчка, обвита с тънък златен лист. Такъв предмет е голяма рядкост за степите.
Връх на скиптър - останали са две половинки от щампована фигура на лъв. Някои допускат, че може и да са украса за седло.
Три златни пръстена с монограми на гръцки език. Разчетения текст на тях гласи: първия - "на Кубрат", втория - "на патриция Кубрат", третия - "на патриция бат Органа" (с някои уговорки).
Златен рог за пиене - рядък предмет характерен само за владетелски погребения.

Накити:
Златна торква
Две масивни гривни с винтови закопчалки
Огърлица от 69 византийски солиди - най късни по дата сред тях са 18 "леки" 20-каратови солиди на Констанс ІІ (641 - 668), сечени през периода 642 - 647. Тези монети не са имали нито парична, нито представителна стойност, защото техният собственик не се е смущавал от факта, че кабошоните със стъклени вставки са припоени върху образа на император Ираклий.
Чифт златни гривни с изумруди - грубо изработени
Два златни пръстена
Златна двусъставна гривна

Коланни принадлежности, оръжие и конско снаряжение:
Масивна златна тока - дължина 17,8 см и тегло 454,32 г - най-голямата и най-тежката от познатите досега от периода на ранното средновековие. Тя е била прикрепена към широк ремък, завършващ със златен накрайник. Вероятно това е т.нар. цингулум - представителен, параден колан, отличителен белег за патрицианско достойнство във Византия.
Два колана - единия украсен с апликации с форма на коланни токи, т.нар. псевдотоки
Два еднолезвийни меча - прикачени към двата колана. Единия от които е впечатляващ с богато украсената си дръжка и ножница. Те са имали различни по форма скоби за окачване на портупейните ремъци - Р-образни и съставени от три кръгли издатини
Кожен колчан със сребърна позлатена обшивка на отвора
Двойка сребърни стремена
Две сребърни токи
Златни апликации за ремъците на амуницията.

Съдове:
Златна лъжица
Сребърно византийско блюдо с контролни марки 629 - 630 г.
Дървена чаша с пръстеновидна дръжка с позлатен сребърен обков
Сребърен сервиз за миене - Кана и патера
11 златни чаши
10 сребърни чаши
Златна кана
Две сребърни делви
Три блюда - две сребърни и едно златно
Две златни купички
Сребърна позлатен фруктиера
Сребърна позлатена амфора
230 цели и 51 фрагментирани квадратни пластини от тънък златен лист, които са били прикрепени с железни гвоздеи към облицована с тъкан дървена повърхност

Днес съкровището се съхранява в "Ермитажа" в Санкт Петербург, копия на някои от предметите има и в НИМ София.