Но не е вярно твърдението в “Уикенд”, че Васил Божков е регистрирал колекцията си, притежава документи за покупка на всяка една антика и няма основание да се притеснява от новоприетия закон за културното наследство. Известно е, че Васил Божков, прочул се първо като хазартен бос и с характерния си прякор - Черепа - е регистрирал колекция от антики в Националния исторически музей, издал е в каталог (на своята фондация “Тракия”) снимки на част от колекцията си. В него са показани фотографии на 275 експоната - именно от тях са публикуваните тук. А през 2007-а г. изненадващо с решение на правителството част от неговата колекция беше изложена в Брюксел, след приемането на страната в Европейския съюз - нещо като своеобразно представяне на древната българска култура. С една неясна по произход колекция…
Експонати от колекцията на Божков, показани на изложба в Брюксел
Защо тази сбирка е потресаваща? Първо, целият каталог с антики (цена 80 лв.) създава усещане за нещо престъпно - в него не е написано за нито един предмет къде е намерен. Васил Божков може и да си е намерил документи откъде притежава тези антики, но откъде те са изкопани, не е известно. А то е очевидно - колекцията е от иманярски “разкопки”. Сред събирачите на антики се говори, че е изкупувал повечето годишна “продукция” на иманярите в последните години. Това са недоказуеми неща, но сбирката му трудно може да се обясни.
В края на 2005 г., когато Васил Божков направи изложба с част от колекцията си в Галерията за чуждестранно изкуство на фондация “Св. Св. Кирил и Методий” и представи каталога си, беше услужливо интервюиран от в. “Труд”, за да се представи като меценат, загрижен за културното наследство. В интервюто без стеснение той отговори откъде са антиките му - “Купувам от хора, които купуват от иманяри”. Според закона - и тогава, и сега - продажбата на антики е престъпна дейност, наказва се с глоба до 10 000 лв. и до 3 години затвор. Нито тогава, нито по-рано, прокуратурата се самосезира да разпита Божков, нито обърна внимание на неговото колекционерство, което беше добре известно в средите на иманярите в България.
Същевременно по стари традиции от милиционерско време, полицията тарашеше дребни колекционери на монети и притежатели на евтини антики, обискираше ги, арестуваше ги. А най-големият, който купува цели мраморни статуи, кротко “колекционираше”, недосегаем за закона. Тогава сред дребните събирачи тръгна мълвата, че полицията работи за Божков - преследва тях, за да може всички иманярски “находки” да се насочат към най-големия купувач. И въобще, версията на самия Божков, че спасявал тези антики от износ зад граница, има и обратна страна - когато се появи голям купувач, когато има търсене, има и предлагане - цели иманярски бригади започват да работят, за да “удовлетворят” търсенето. Резултатът е налице - сниман, описан, издаден в каталог. Всъщност не съвсем - говори се за още много предмети, които не са описани и показани публично. Посетители в офиса на “Нове холдинг” - компанията на Божков - са оставали потресени от видяното, което той е изложил в кабинета си и коридорите си.
Сегашният новоприет закон, който приписват като авторство на царската депутатка Нина Чилова (бивша министърка на културата), се опитва да национализира колекцията на Божков и други като него. Как? Антични предмети с изключителна стойност според този закон стават национална ценност и техният притежател става техен “държател”. Може да си направи музей, да ги препродава, ако има купувач, но те вече са на държавата и всичко става със знанието на музеите. Сега е задължен в срок от 6 месеца да ги представи пред комисия, която да ги оцени и определи дали са национална ценност. А то е очевидно - поне за тези, които са на снимките.
От каталога за колекцията на Божков
Този закон не е добър. Той засяга интересите и на дребни колекционери, плаща данък на цяла една каста служители на музеи и пишман научни работници, които искат да забранят колекционерството в България (много от тях са консултанти за изработването на закона). И от чиито ръце бяха окрадени музейните сбирки, много от експонатите подменени с фалшификати и т. н. (това е цяла отделна тема).
Но дали с този закон държавата ще успее да сложи ръка върху колекцията на Божков и още неколцина като него? Предстои да видим. Приближените на Божков като художника Светлин Русев или директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и др., неколкократно атакуваха закона, още преди да бъде приет. А след приемането му направиха специална пресконференция, за да го разкритикуват. Текстове от него ще бъдат атакувани в Конституциония съд и с искания президентът да наложи вето.
В същото цитирано интервю в “Труд” от 2005 г. Божков се изрази в характерния за български бизнесмен галантен стил: “Чилова е много тъпа”. И дори подчертава пред интервюиращата - “Това да не го махнеш от интервюто”. Известно е, че като министър Чилова не е удовлетворила искане на Божков да си официализира сбирката, като направи музей и т. н. Създаде се впечатление, че има лична амбиция и от двете страни.
Друг, който активно работеше по закона, е депутатът от ДСБ д-р Николай Михайлов (от началото на годината вече е независим депутат, недоволен от политиката на Иван Костов). Той също активно се стремеше да национализира сбирката на Божков. В e-vestnik по този повод написахме коментар - “Заради бълхата Божков да не изгорим юргана?“. Дадохме думата за критика на законопроекта и на експерти, като известния нумизмат Ставри Топалов (виж тук). Несъвършенствата на закона са очевидни и той сигурно ще претърпи изменения. Но в чий интерес? На Васил Божков? Пак ли ще се получи така - дребните колекционери да бъдат ударен, а едрите - поощрени?
Забележителното на колекционера Божков е антиобщественото му поведение. Той, въпреки изразяваната загриженост за “спасяването” на древните предмети, заяви в интервю в сутрешният блок на бТВ “Мога да счупя ритуално антиките си на площада” (виж тук), раздразнен от въпросите на Бареков и от това, че държавата не му дава да си узакони съмнителната сбирка.
Сега директорът на НИМ Божидар Димитров е длъжен да извади пред обществото документите, с които е регистрирал колекцията на Васил Божков. Да се види от всички откъде са купени, какво е представил т. нар. колекционер. Колекционери твърдят, че механизмът, по който Божков се опитва да узакони предмети, е като представи документ, че ги е купил от търг в чужбина. Нека Божидар Димитров покаже документ откъде Божков е купил златният венец на тракийски владетел, например. Или предметите, които са като от Панагюрското или Рогозенското съкровище. Хора от средите на колекционерите се майтапят, че Божков сигурно вече си е извадил документ и от Александър Македонски, че му е дарил лично антични предмети.
Сбирката на Божков наистина е потресаваща по още много причини - например със скоростта, с която e събрана (5-6 години). Да събереш толкова съкровища за 5-6 години означава да купуваш като луд, да ръсиш лесно спечелени пари, цели екипи да работят и търсят за теб. Богати хора не могат да съберат с десетилетия дори наполовината на такава колекция. Как е успял Васил Божков?
Комисията “Кушлев” не се интересува какви са били доходите на Божков преди 5 години, примерно. Тя се занимава с кокошкари. Известно е, че в последните 2 години Божков публично обяви, че прибира годишни премии по 2-3 милиона от дружествата, които притежава - един нужен доход, с който могат да се докажат разходи. Но преди това? Как се купува колекция, за която казват, че струва 120 млн. евро?
Колекцията на Божков поставя много въпроси и извън качествата на своя притежател - как държавата трябва да се отнася към подобни големи сбирки? Очевидно колекцията вече е факт, тя е по-богата отколкото сбирките на повечето български музеи. Какви права трябва да се дадат на притежателя, освен правото на “държател”? По света частни колекционери, макар и не с авторитета на Божков, са съхранили шедьоври и са направили собствени музеи. У нас с колекционери, които далеч нямат възможностите на Божков, се отнасят като с престъпници. Законите все още са под влияние на онази прослойка от музейни експерти, които искат да сложат ръка на всичко, притежавано от колекционер. Промяната на закона трябва да бъде именно в посока да подкрепи колекционерите и да отхвърли претенциите на тези експерти. А на колекционери като Божков трябва да се търси сметка със задна дата, ако има извършено престъпление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар