Девет са най-търсените съкровища у нас

 
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Девет са най-издирваните от иманяри златни съкровища в България. Това твърди изследователят Владимир Бонев, който подготвя книга за тайните съкровища - истински, или легендарни. Деветте съкровища, по които иманярите у нас от векове въздишат са: на Цар Иван Асен; на Осман паша; на Сюлейман паша; на Шакир паша; на Велко войвода; на Чавдар войвода; на Сидер войвода; на Лукан войвода; на Вълчан войвода. Разбира се, това са само най-известните, иначе ако слушаш всички слухове и легенди, ще се окаже, че на всеки българин се падат поне по десет тона злато, разказва историкът. Книгата си той ще илюстрира с десетките карти на иманета, които притежава, или е снимал. Първо - ако някой е заровил съкровище, той не би оставил карта, разаснява той. При мен през ден идват иманяри, които ме убеждават, че имат карти и по тях ще намерят заровени антики или злато. Синдромът е описан още от Иван Хаджийски в "Психология на иманярството". Няма човек, който може да се похвали, че е намерил съкровище по карта, убеден е Бонев. Ако някой намира имане, това става случайно. Но иманярите са болни, заблудени хора, на които не може да се каже да спрат. Самият той не е иманяр, твърди, че темата го интересува повече като историк, защото понякога в легендите, макар и дълбоко има заровено зрънце истина. 5-6 хиляди българи копаят постоянно за заровени съкровища, пресметнал е грубо Владимир Бонев. Броят на търсачите на злато и антики, които периодично ровят вероятно е около 300 000. Има села в близост до тракийски гробници или други антични останки, в които буквално всички копат, убеден е историкът. Според него иманярите разкопават най-много остатъци от старинни крепостни калета, градища, и тракийски могили. Търсачите на съкровища твърдят, че има заровени над 100 иманета из различни кътчета на страната, които периодично се навестяват и разравят от тях. Десетки карти на скрито злато се препродават между тях, но досега историците и археолозите са единодушни, че ако някой открие съкровище то е случайно, а картите са въпрос на добър бизнес. Корените на иманярството у нас са на по-малко от век, убеден е Владимир Бонев. Според него треската за злато у нас пламва през 1922-1923 г., когато стотици българи започнали да търсят заровени съкровища. Горе-долу оттогава датира и най-старата публикация по тази тема, която съм открил - тя е от село Колачево, Чирпанско, където почнали да изравят много злато на място на римска златна мина, разказва Бонев. Силно запалени да намерят скъпоценности били хората във Фердинандова околия, днес Монтанско. През двайсетте на миналия век стражари и археолози отиват в дома на Коце Анчов в с. Мала Кутловица - квартал на Монтана, и намират в двора на къщата му надгробна мраморна плоча, висока над 1 м. Селянинът обяснил, че я открил случайно в местността Издермеца. По-късно Коце се похвалил на свой братовчед, че бил намерил и старинни монети. Така обеднелите хора в района се запалили по иманярството. Стремежът към бързо забогатяване се пренесъл и в Ломско. Според легендите едно от най-големите скривалища, в които римляните криели съкровищата, се намира на Белоградчишките скали. Още преди векове там имало крепост с тайно подземие, а входът й издълбан в скалите и е затрупан с камъни. Оттогава легендите за тонове злато се множат лавинообразно и понякога дори за историк е трудно да прецени дали става въпрос за старо предание или за измислица, която се е родила в нечия глава, признава Бонев. Миналото лято например беше на мода историята за кървавото богатство на поп Мартин - стотици се юрнаха да го търсят. Според преданията някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом са скрити 4 тона злато. Най-запалените търсачи обикаляха пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов. Друга популярна легенда разказва, че в Трапезица във Велико Търново била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Входът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман... Повечето от легендите са измислени и неверни, но подхранват иманярските страсти, убеден е Владимир Бонев. Според него 90 на сто от картите, които се разпространяват сред иманярите, са фалшиви. Защо ги правят ли? Защото винаги ще се намери някои кандидат Индиана Джоунс да даде сума пари за такава карта. Без да си зададе въпроса след като е автентична и води до тонове злато, защо собственикът й просто не отиде и си прибере съкровището. Оказва се, че не само българи са заразени от иманярската треска. Гърци редовно прескачали у нас да търсят иманета. А последният случай, който доби популярност бе, когато петима иманяри от Одрин обявиха в тяхната преса, че са открили първите следи на съкровище, за което се предполага, че съдържа около 300 тона злато, спомня си Бонев. Иманярите открили съкровището по карта, получена от България. Според в. "Миллиет" ставало дума за 30 тона от скъпия метал. На мястото на разкопките се е намирал монетен двор на Османската империя. Изданието твърди, че съкровището е било заровено по време на Балканската война, за да не попадне в ръцете на българите, които окупирали Одрин. Картата, в която се посочвало точното място на заритото съкровище, попаднала в ръцете на българска туркиня. Съкровището е на стойност около 3 милиарда долара. Пошумя се малко във вестниците и с това си остана, продължава Бонев и цитира какво каза по този повод тогава проф. Божидар Димитров: Нашенци никога не са стигали повече от 70 тона Това са такива легенди, които се появяват особено при промяна на времето, когато лудите хора се активизират. Аз имам по трима на ден, които знаят къде какво количество злато има и искат да ми го покажат. Те обикновено казват, че е от 9 тона до 70 тона. И за това свалям шапка на турските иманяри; голяма нация, големи мечти. Аз не знам колко е златният резерв на Турция, но знам че е по-малко от 300 тона. На България е 35 тона, като злато не сме продавали от 1919 г. Горе-долу колкото едно единствено средностатистическо съкровище.