Месамбрийските златни статери продадени на търг в САЩ

 

                                           

Един-единствен екземпляр от редките монети има в България
Малко след 275 г. древна Месамбрия започва да сече златни статери с името на Александър Велики и малко по-късно няколко кратки емисии с името на владетеля на Тракия Лизимах. Тези емисии са кратки и последните от тях едва достигат 225 г. пр. Хр.
Александровите статери имат върху лицевата страна глава на богинята Атина в шлем и на опакото персонификацията на победата Нике  и надпис, изразяващ името и титлата на владетеля в родителен падеж. Лизимаховите са с портрет на самия Александър, изобразен с овнешки рога като египетския бог Амон и богинята Нике на опакото. И върху двата типа виждаме герба на Месамбрия шлем в профил при изображенията на Нике и съответно на Атина.
Тези монети са изключително редки. През 70-те години на ХХ век забележителният варненски колекционер Адолф Рогалски успя да издири и да се снабди с гипсови отпечатъци на десетина екземпляра от тези изключително ценни за нас монети. Той ги публикува и аз ги включих в моята монография за монетосеченето на Месамбрия. Оттогава насам непрекъснато следя аукционкаталозите, но в тях те се появяват изключително рядко.
Много бях изненадан, че през януари 2009 г. в Ланкастър и в Лос Анжелес почти едновременно бяха продадени два месамбрийски статера. Единият е публикуван в Classical Numismatic Group (Ланкастър) от 6 януари и се е продал за 2 300 щатски долара, а другият в Gemini, Auction V на същата дата, но в Лос Анжелес е достигнал крайна цена 2 200 долара. Липсата на такива месамбрийски монети в България предполага още по-висока цена. Защото Месамбрия се намира в родината ни и това ги прави много по-ценни за нас, отколкото за американците, които сега спасяват паричните си запаси чрез колекциониране на ценности, за да се предпазят от финансовата криза.
Печатите, с които са отсечени новите два статера, съвпадат с печати, публикувани вече от Рогалски. Това е естествено, защото, както подчертах, те са изключително редки. За нас в България сега е важно, че тези монети са илюстрирани с отлични снимки. Те са много по-ефектни от снимките на гипсовите отпечатъци, които аз наследих от Адолф Рогалски.
Не може да не се изтъкне почти тоталната липса на месамбрийски статери в нашите колекции. Доколкото ми е известно, в Националния археологически музей при БАН има само един екземпляр. Засега нито бургаската, нито несебърската колекция могат да се похвалят с подобна златна ценност. Затова всяка поява в чуждите аукциони трябва да се следи и при първа възможност по Интернет да се направи съответната покупка.
За съжаление в България още нямаме навика да търгуваме по електронен път. Не знам дали и благородният метал няма да създаде проблеми на границата. Открай време като грейне златото и заслепи чиновниците, те веднага започват да се държат като допотопни зомбита. А дали колекционери, снабдени с бъдещия нов Закон за паметниците на културата, няма да се справят по-успешно и бързо от държавните интитуции с тази хипотетична ситуация?
http://www.factor-bs.com/

Проф. Иван КАРАЙОТОВ
Най-голямото златно съкровище у нас всъщност е македонско. Принадлежало е на самия Александър Велики. Това е била заплатата на войниците, която е трябвало да премине през нашите земи, охранявана от македонски отряди. Тракийски племена обаче разбиват охраната и успяват да плячкосат съкровището, което след това прекарва над 2300 години заровено в земята. През 1968 година, баща и дъщеря орали нивата си, когато тракторът счупил огромен глинен съд, където било 80-килограмовото съкровище от злато и сребро. Двамата предали съкровището с милиция в град Перник, но не пропуснали да скътат част от имането, заедно с овчари от района.
Монетите, които били предадени в момента стоят заключени в Пернишкия музей, защото музеят няма средства да закупи защитно стъкло, за да може да изложи находката. За съжаление, типично по български, пазим заключени едни от най-големите си находки, с които иначе биха могли да се привличат посетители, а защо не и туристи. Явно в манталитета на досегашните правителства купуването на розови беемвета , безумно скъпи пистолети или очила е приоритетно пред запазването на историята и културното наследство.
Въпреки това, „скътаната” част от съкровището е сполетяна от далеч по-интересна съдба. Похитителите са използвали златните и сребърните монети на Филип и Александър Македонски, за да ги подаряват на внучета, да ги даряват по сватби, да ги претопяват и продават. Вече 40-та година притежателите на безценните монети се гонят с държавата, която все още не е могла да открие липсващата част от съкровището. Все пак някои монети  са засечени от полицията и са предадени в Археологическия музей в София. Другите може би отдавна са претопени и продадени като най-обикновено злато или сребро в някоя заложна къща и сега красят „нежното“ вратле на някоя мутра.
В края на тази статия се замислям какво бих направила, ако съм на мястото на хората ,открили съкровището. И може би, наистина идеята да го върна цялото, ми се струва твърде идеалистична – всеки би казал, че ще направи точно това, докато никой на практика няма и да си помисли, ако е изправен пред подобна реална ситуация. Никой не би рискувал да върне имане, което може да го направи богат  ако рискува, вместо това да получи само премия от порядъка на 200 лева. От друга страна, няма институция, която да може да даде дори толкова. Какво да се прави – живеем в държава, където се цени чалгата, но не и историята.