РЕЖАНСКОТО СЪКРОВИЩЕ

Злато за заплати блести в “Бояна”
Под засилена полицейска охрана безценни антични монети бяха докарани от Перник в НИМ вчера сутринта. 335-те монети, 5 от които златни, са част от Режанското съкровище.
Пренасянето се наложи след осуетен от органите на реда опит за обир на Пернишкия регионален Исторически музей в малките часове на 9 януари т.г. Крадците успяха да се измъкнат. Служителите и полицаите предположиха, че бандитите са търсели именно режанските монети. Но тъй като в миньорския град така и не успяха да намерят 8000 лв. за специално защитени витрини, имането бе пазено в сейф. Дни след обира в Министерството на културата дойде анонимен сигнал, че монетите са подменени. Светкавична проверка установи, че всички са оригинални...
“За античната нумизматика тази находка има същата стойност, както Панагюрското съкровище за тракийската археология - казвам го без никакво преувеличение, заяви зам.-директорът на НИМ Иван Христов. - Като обем и информация за историята едва ли някъде в света има друга такава находка от времето на Александър Велики”.
Популярността на Режанското съкровище обаче е далеч по-малка от тази на Панагюрското злато, защото никога не е било излагано в пълния си блясък. Оцелелите части от находката днес са собственост на няколко музея - в Перник, Враца, Кюстендил... и неизвестен брой частни колекции у нас и в чужбина.
Обвеяната в мистерия история започва в началото на 30-те години на миналия век, когато двама селяни от Режанци (Брезнишко) намират няколко жълтици на нивата. Години по-късно, през 60-те, при оран е открита цяла делва - около 6000 златни и сребърни монети с общо тегло 82 кг. Сечени са по времето на македонските царе Филип II (359-336 г. пр. Хр.), Александър III (336-323 г. пр. Хр.) и пеонските владетели Ликей (359/8-340 г. пр. Хр.) и Патрай (335-315 г. пр. Хр.). Историците предполагат, че парите са били за заплати на войската на Александър Велики, която по това време воювала с местните траки и пеоните.
За съжаление, както често се е случвало в балканската история, монетите са разделени между откривателите им, техни роднини и познати. През 1969 г. на два търга в Лондон и Ню Йорк са продадени съответно 1168 и 819 монети. Не е известно къде са те сега, но поне съществуват. Докато у нас част от съкровището дори е претопена в “Златарска промишленост”, София.
През годините органите на реда периодично откриват и добавят към музейните колекции нови монети от Режанското съкровища. Последният такъв случай беше през 2000 г. Днес поне 2660 тетрадрахми се съхраняват в Националния археологически музей. Част от тях бяха откраднати през 2002-ра, но от музея заявиха, че полицията бързо е заловила крадците и почти всичко отмъкнато е върнато обратно.
Сега 335-те монети от Перник са вече на сигурно място при 250-те други в Националния исторически музей. “Сградата в Бояна е строена за държавна резиденция и у нас едва ли има музей с по-висока степен на защитеност от кражби”, увери и.д. директорката Цветана Кьосева.
“Напоследък портретите на Йожи и Културиста са по-популярни от Джокондата. А в youtube филмчетата на нашияпресцентър бият по зрители “Ню имидж”, изтъкна полицейския принос към културата главният секретар на МВР Калин Георгиев. Комисарят продължи в по-сериозен тон: “Постоянно връщаме в музеите разни неща, които лоши хора се опитват да изнесат от България.”