Златната библиотека на Атлантида

ЧАСТ ОТ НАХОДКИТЕ ОТ ПЕЩЕРАТА ТАЙОС В ЕКВАДОР

Златни книги на изчезналата цивилизация може да се окажат истинското съкровище на митичното Елдорадо

Досега най-малко дузина очевидци твърдят, че са прониквали в пещерите, в които се намират хранилището на знания на атлантите. Според тях подземията са пълни с безброй рафтове. На тях са подредени тежки златни книги и хиляди инкрустирани по незнайна технология полупрозрачни кварцови плочки. Между рафтовете се извисяват статуи на някогашните стопани на библиотеката, а в дъното на огромната подземна зала има покрита със златни инкрустации и скъпоценни камъни врата.

За първи път за тайнствените подземни лабиринти на Еквадор започва да се говори през 1969 г. Тогава аржентинският предприемач Янош Мориц попада на мрежата от подземни тунели, в които - според твърденията на местните хора, е скрита библиотеката със златни  книги от Атлантида. Пак тогава вестниците пишат, че предприемачът успял да договори с президента на Еквадор концесия, която му дава право да изследва и контролира евентуалната находка, както и правото на фото и киноснимки от нея. Така и не станало ясно какво и как е платил Мориц за тази концесия, но със сигурност е известно, че аржентинецът започва да подготвя с пълна пара експедиция, която била екипирана с необходимото спелеоложко оборудване.

Дали е открила нещо експедицията на Мориц и дали изобщо се е състояла? Още не се е намерил експерт, който да даде категоричен отговор на тези въпроси. Във всеки случай мълвата за библиотеката продължава да се подхранва от интереса, който проявява към нея прочутият швейцарски писател и изследовател на паранормални артефакти Ерих фон Деникен. Авторът на "Боговете са били астронавти" и на още цял куп други книги и филми твърди, че през 1972 г. се е срещал с Янош Мориц. Тогава аржентинецът показва на Деникен тайния вход за подземните тунели, който се намирал на скришно място в еквадорската джунгла. Швейцарецът твърди, че предприемачът го водил лично из лабиринта от естествени пещери и изкопани неизвестно от кой и как тунели. Само че Мориц категорично отказал да заведе фон Деникен до залата на подземната библиотека. Според гида на швейцареца входът и разположението на подземния лабиринт били известни само на индианците от едно местно племе.  От дълги години те пазели и предавали това познание устно от поколение на поколение, тъй като нямали своя писменост.

Всичко това Ефих фон Деникен описва в поредната си книга - "Златото на боговете". Авторът не скрива възхищението си от начина, по който са били построени тунелите с абсолютно гладки стени, под и покрив. Според самия Мориц лабиринтът от тунели и пещери се простирал на стотици километри на територията на Еквадор и Перу.

Тази книга на Деникен предизвиква сред сериозните учени повече насмешка, отколкото доверие, тъй като репутацията на швейцареца била поставена под съмнение заради яростното му отстояване на хипотезата за посещаването на земята в миналото от извънземни цивилизации. Финансовите афери, в които се забърква Деникен, също подхранва скептицизма на колегите му. Авторитетът на швейцареца обаче се сринал окончателно, след като Янош Мориц отрича в едно интервю да е показвал лабиринта на човека, написал "Златото на боговете".

С това можеше да се сложи точка на тази тема, ако междувременно Мориц не беше дал още едно интервю в авторитетното немско списание "Шпигел" в броя от 19 март 1973 г. В него той потвърждава съществуването на подземните тунели и на "златната билиотека". Само че аржентинецът категорично отказва да назове името на човека, който е водил там. Той пак споменава, че входът за лабиринта от пещери и тунели се охранява от някакво изостанало индианско племе.

Така или иначе интервюто в "Шпигел" отново разпалило интереса към библиотеката. Този път с нейното издирване се захванал шотландският изследовател Стенли Хол, който бил един от малкото учени, приемащи за истина написаното в "Златото на боговете".

Хол успява да издири Мориц. На срещата той му предлага да организират съвместно еквадоро-британска експедиция. В състава й - освен офицери и войници от еквадорската армия, да бъдат включени и различни учени - биолози, ботаници, геолози и др. специалисти. Един от колегите на Хол на име Стивън Копенс си спомня в последствие, че инициаторът на съвместната експедиция планирал първоначално да се захване с детайлното изследване и картографирането на пещерата Куева де лос Тайос, която била ключът към подземния лабиринт. Според Копенс Хол му споделил, че трябва да сложат за водач на експедицията някой известен и много авторитетен човек. "Тогава аз му предложих да покани Нил Армстронг - астронавтът, който стъпи първи на Луната", припомня си Копенс подробностите от разговора му с Хил. Хил Не само приема идеята, но и праща тутакси покана до Армстронг. Отговорът на американеца не само идва бързо, но се оказва и положителен.   

Водени от първия човек на Луната членовете на вече сформираната експедиция се спускат на 3 август 1976 г. в подземието в джунглите на Еквадор. Спелеолозите откриват една погребална пещера с мумифицирано седящо тяло. Междувременно биолозите и другите експерти откриват в околностите на пещерата близо 400 неизвестни на науката растителни вида. Само че независимо от усилията експедицията така и не успява да открие входа към подземния лабиринт. Армстронг, Хол и хората им се били вече съвсем отчаяли, когато на сцената отново се появил аржентинския предприемач. Мориц завел изследователите до една странична - спорен него, пещера от лабиринта. Само че неговата алчност отново не му позволила да разкрие тайния вход към лабиринта.

Мориц така и не споделил с никого тайната си, тъй като умира през 1991 г. През това време Хол продължава да търси лабиринта. Упоритостта му е възнаградена, тъй като той успява да открие човека, който показал входа към лабиринта на аржентинеца - Петронио Джарамило. След като позвънил по телефона в Еквадор Хол разбрал от Петроние, че Мориц е завел експедицията на Армстронг в съвсем друга пещера. По думите той бил проникнал в пещерата с библиотеката още през 1946 г., когато пътешествал из джунглада с чичо си. Той бил приятел с индианците, които пазели входа за подземния лабиринт. В знак на признателност към чичото местните му показали свещената за тях пещера. Тогава младият Джарамило видял наредените по рафтовете хиляди златни книги, всяка от която тежала по двадесетина килограма. Очевидецът казал още, че е посещавал още един път сам пещерата и взел тогава 7 от книгите в библиотеката, но не могъл да ги изнесе на повърхността, тъй като те били прекалено тежки. Освен с непозната за Джарамило писменост книгите били пълни с най-различни пиктограми, чертежи и символи.

Според Джарамило библиотеката имала и втора зала, която била пълна с кварцови плочки. По всяка вероятност и те са представлявали някакъв носител на информация. В същата зала имало и много статуи на хора и различни животни. В дъното на втората зала имало позлатена врата, която била заключена, а в една странична стая Джарамило открил голям полупрозрачен саркофаг, в който имало мумия с великански размери. Според очевидеца от видяното той останал с впечатлението, че в подземието са събрани ценни вещи, които би трябвало да бъдат спасени от някакво задаващо се бедствие.

В крайна сметка Хол и Джарамило постигнали съгласие да продължат съвместно издирването на библиотеката. Двамата даже се договорили с еквадорските власти, за да получат одобрение да работят под егидата  ЮНЕСКО. Само че през заплануваната за 1995 г. експедиция началото й било отложено, заради възникнал между Перу и Еквадор конфликт. След това пък се сменил политическия режим в Еквадор и положението се влошило до такава степен, че Хол се видял принуден да напусне страната. През 1998 г. Джарамило бил убит край дома си. Според разследващите престъплението полицаи това било обикновено улично престъпление. Така или иначе местните власти не позволили на Хол да направи свое разследване.

До ден днешен десетки ентусиасти се опитват да открият входа към подземния лабиринт. Само че всички те са преследвани от някаква зла участ. През 2005 г. например човек на име Стен Гриз установил контакт с живеещото в еквадорските джунгли индианско племе шуарами. Той успял да убеди старейшините да му покажат входа към подземието. Като отишли на мястото обаче се оказало, че входът бил скрит под водата на придошлата през пролетта река Пастаза.

Що се отнася до навършилия вече 70 години Стенли Хол, той продължава упорито да настоява пред еквадорското правителство да му бъде оказана помощ при издирването на библиотеката. Шотландецът е сигурен, че разполага с точните координати на мястото, където би трябвало да се намира входът към подземието. Досега обаче той все още не е успял да намери спонсор или организация, която да финансира нова експедиция в еквадорската джунгла.