Фалшиви съкровища

Има ли бариера срещу ментето? Българските музеи
ще стават все по-гореща точка на сблъсък между интересите на държавата и частните колекционери
 Четирима колекционери на антики в Израел бяха обвинени в притежание и продажба на фалшификати в края на миналата година. Аферата хвърли в смут всички тамошни историци, и особено онези от Музея на Йерусалим. Оказа се, че през 80-те години на миналия век експертите му са платили 550 000 долара за уж единствената запазена реликва от храма на цар Соломон - миниатюрен нар от слонова кост, който всъщност е по-стар, но няма нищо общо със Соломон. Един от най-ценните артефакти за израелските учени - осуарият (сандъче за кости) на брата на Христос, също беше разконспириран като фалшификат след разследването на полицията. В обвинителния акт бяха описани смайващо усъвършенствани средства за производство на “антики“, открити в тайна лаборатория. Тя зареждала пазара в продължение на 23 години.

И у нас малцина фалшификатори продължават да практикуват класическия начин за изкуствено патиниране - заравяш копията на монетите в торище и интензивно го използваш вместо тоалетна в продължение на две седмици. В нумизматичните клубове сега се продават шишенца с химикали за по 5 до 10 лева, които докарват същия ефект. “Тази патина обаче е бледа за разлика от естествената тъмнозелена и не може да заблуди добър специалист - коментира директорът на НИМ Божидар Димитров. - Но дори ние щяхме без малко да купим една статуетка на Венера, за която бих се заклел, че е истинска. Беше покрита с особен вид налеп, който се наслоява за няколкостотин години. Изобщо не знаех, че може да се имитира, но в лабораторията на проф. Веселина Инкова ми обясниха, че от средата на 90-те
професори по химия си докарват допълнително пари
с работа над “антики“. Ателиета за производството на такива ментета има във всички големи градове на страната. Освен монети се фалшифицират често и бронзови статуетки - 80 процента от тези на пазара в момента не са истински. Но най-страшно е с каменните плочки, защото няма как да хванеш съвременен състав на материала, пък и ги обработват с инструменти от едно време. Веднъж ми донесоха три много хубави релефа на Тракийския конник. Минути преди да ги откупим, дойде агент на конкурентен “производител“ и ме заведе през две преки да ми покаже ателието на фалшификатора. Като попитах защо топи колегите, той ми отговори, че нарушавали “кодекса на честта“, пробутвайки ментета не на лековерни чужденци, ами на НИМ.“ Чужденците и сега продължават да купуват съмнителни бронзови статуетки у нас,



защото им излизат по около
500 долара - колкото сувенир
в Бритиш мюзиъм

За толкова пари поемат риска, че с дипломатическата поща на някой приятел от посолството изнасят фалшификат, обяснява Божидар Димитров. Готов е обаче да се закълне, че всичко във витрините на музея днес е оригинално. Когато дойдат полицаи с поредните “дарители“, хванати на границата в Калотина, донесеното минава през лабораторен анализ. Откакто директорът на НИМ е изхвърлил от сбирката “някои не съвсем истински неща“ през 1998 г., много внимава. Но единствената сигурна бариера срещу фалшификатите е да приема в музея само находки от разкопки.


Менте на монета от времето на Филип II Фалшива тетрадрахма от о. Тасос

С това е съгласен и шефът на Археологическия институт с музей при БАН Васил Николов. Признава си, че в редките случаи, когато АИМ купува нещо, изпада в раздвоение, защото

това означава вид
стимулиране
на иманярството

За всеки предмет се свиква комисия от специалисти по съответния период, но теоретично риск съществува. “Надявам се да нямаме фалшификати, макар че никой музей не е напълно застрахован. Преди 15-ина години в Бритиш мюзиъм установиха, че имат 80 фалшификата на неолитни керамични съдове в колекцията си“, припомня проф. Николов.
Скоро проблемът с фалшификатите у нас ще придобие и други измерения - музеите ще трябва да отсяват истинското от ментетата в частните колекции. Според публикуваната през февруари в “Държавен вестник“ Наредба за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата всеки собственик трябва да регистрира сбирката си в най-близкия

музей. Иначе го чака
6000 лева глоба

Декларирането става със списък с цветни снимки на паметниците в три екземпляра, а комисията може да заседава над оценката от 1 до 6 месеца.
Къде ни е гаранцията, че през това време няма да подменят най-ценните ни екземпляри с копия, вълнуват се днес в гилдията на нумизматите. Този режим на регистрация не само щял да ги вкара в големи разходи, ами и не ги застраховал срещу измами. Част от собствениците на монетни сбирки напразно опитали да убедят експертите на МК, че е добре да се мери на везна всяка монета в присъствие на собственика “ и да се документира нейното тегло до втория знак след десетичната запетая. Така че вероятно някои от неизвестните притежатели на ценни колекции ще предпочетат да си останат неизвестни - въпреки глобата.
Останалите ще отворят доста работа на държавните експерти - сред предметите по частните сбирки има и груби копия, но и трудно откриваеми ментета. Когато рядка монета от времето на император Гордиан I например се пренасича от зле запазена монета на Гордиан III, разликата е почти неуловима. Особено когато

матрицата е правена
с лазерна техника

Специалистите знаят, че най-често се фалшифицират римски денарии и сребърни гръцки монети от VI-V в. преди Христа, но това не е достатъчно за ориентир. Има големи майстори сред нелегалните гравьори, а посредниците правят такива артистични постановки на колекционерите, че и в НАТФИЗ ще се засрамят. Най-често на купувача се предлагат куп истински, но евтини антични монети и една много рядка, но фалшива.
Само че копието излиза евтино само в сувенирния отдел на музея. НИМ отдавна върти търговия с туристите, АИМ също планира да започне такъв бизнес. Кой знае, може би дъщерите на дамите, които си купуваха златни верижки с образа на Нефертити, скоро ще могат да носят на врата си миниатюрна златна тракийска маска.

Нашите скандали

Един от скандалите с международен отзвук избухна през 90-те около копия на монети от Месамбрия и Аполония, правени от Славей Матрицата от Хасково. Американски колекционер на монети стигна до съд с нумизматична къща, която му ги продала за истински. Славей се измъкна с обяснението, че по принцип има договор да прави сувенири и не знае кой ги е изнесъл навън да мами с тях наивни хорица.
През 1999 г. се вдигна много шум и около спорни апликации, продадени като скитско злато на НИМ. Всички видни траколози се произнесоха, че съкровището е автентично, но от полицейската лаборатория контрираха, че е фалшиво. Във Велико Търново беше разкрита тайна лаборатория с валяци, длета и зъболекарска машина за шлайфане, а реставраторът Петър С. призна, че е пробутал в София и в Шумен 40 златни фалшификата, правени по скитски оригинали. После всички зачакахме края на независимата експертиза на Института по металознание към БАН. Следствието още не е приключило.