НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ДИАМАНТИ В ИСТОРИЯТА И ДНЕС

1. Колекцията на Де Беерс Седем от най-редките и ценни диаманти в света, чиято стойност може би е над 100 милиона долара, блестят с цветовете на дъгата от витрините на Националния природоисторически музей в комплекса "Смитсониън" във Вашингтон. Тези прекрасни камъни иначе стоят скрити в частни колекции на най-богатите хора в света. "Звездата на хилядолетието" е най-големият сред изложените диаманти и е единственият безцветен. "Камък като този се оформя в продължение на 2-3 милиона години в земните недра", обясни Нир Ливнат от "Щайнмец груп", водеща компания в шлифоване и търговия с диаманти.  1.1. "The Beers Millenium Star" (Звездата на хилядолетието) - "Звездата на хилядолетието" на Де Беърс е шестият по-големина безцветен диамант, откриван някога в света. Той тежи 203,4 карата, има форма на перла и няма вътрешни дефекти. Той е рязан и шлифован от "Стайнмец груп" в продължение на 3 години от 777-каратов камък, открит в началото на 90-те години на XX век.) - "Звездата на хилядолетието" на Де Беърс е шестият по-големина безцветен диамант, откриван някога в света. Той тежи 203,4 карата, има форма на перла и няма вътрешни дефекти. Той е рязан и шлифован от "Стайнмец груп" в продължение на 3 години от 777-каратов камък, открит в началото на 90-те години на XX век. 1.2. "The Allnat" (Алнат) - Диамантът "Алнат" тежи 101,29 карата, а ярко жълтият му цвят е наистина необикновен. Този изключителен цвят е получен, тъй като азотни атоми са заели мястото на въглерода в кристалната решетка. Диамантът носи името на бившия си собственик - британският майор Алфред Ърнест Алнат. 1.3. "The Pumpkin" (Тиквеният) - Този диамант е изключително рядък екземпляр заради оранжевия си "тиквен" цвят. Повечето диаманти от този тип кафенеят. Теглото му е 5,54 карата. Купен е през 1998 г. от Хари Уинстън, а актрисата Холи Бери го носеше на пръстена си, когато получи наградата "Оскар" за ролята си във филма "Балът на чудовището". 1.4. "Steinmetz Pink" (Щайнмец пинк) - Този овален диамант с тегло 59,60 карата няма вътрешни дефекти и е най-големият розов диамант в света. Заради изключителната му стойност той бе рязан и шлифован от експертите на "Щайнмец груп" в продължение на 20 месеца. За първи път диамантът бе показан на обществеността на 29 май тази година в Монако. 1.5. "The Heart of Eternity" (Сърцето на вечността) - "Сърцето на вечността" - Този прекрасен диамант, наречен "Сърцето на вечността", е с тегло 27,64 карата. Той бе показан заедно със "Звездата на хилядолетието" на Де Беърс на празненствата в Лондон за новото хилядолетие. Също както при "Диаманта на надеждата", синият цвят идва от атоми на бора във въглеродната кристална структура. 1.6. "The Moussaief Red" (Червеният Мусайеф) - Въпреки че този триъгълен диамант с тегло 5,11 карата е по-малък от другите, яркият му червен цвят е поразителен. Тъмночервеното е сред най-редките цветове при диамантите. "Червеният Мусаиеф" е обработен и полиран от 13,9-каратов кристал, открит от бразилски фермер пред 90-те години на XX век. Това е най-големият червен диамант в света. 1.7. "The Ocean Dream" (Океанска мечта) - Повечето диаманти с такъв оттенък на морско синьо са изкуствено оцветени в лабораторни условия. Но цветът на "Океанска мечта" с тегло 5,51 карата е естествен. Радиацията в земните недра е създала дефекти в кристалната решетка, което е причината за синьо-зеления му цвят. Плътният цвят и големината правят този диамант наистина необикновен. 2. ХОУП Най-известният цветен диамант е синият „Хоуп”, тежащ 45,52. От Индия, където бил намерен, го е донесъл във Франция Жан Батист Таверние през 1642 г. Предполага се, че той е изкопан от прочутите мини в Голконда, Индия. Формата му се доближавала до триъгълната, бил само грубо шлифован и тежал 112 карата. През 1668 г. го продал на Луи XIV с голяма печалба, но бързо похарчил парите за да плати огромните дългове на сина си. По-късно Таверние се отправил към Индия с надеждата, че ще си възстанови загубите, но загинал, разкъсан от глутница диви кучета. Кралят нарекъл скъпоценния камък "Blue Diamond of the Crown" (Синият диамант на короната) и през следващите 118 години бил съхраняван във френската кралска съкровищница. Френски кралски ювелир шлифовал камъка през 1673 г., но оставил от него "само" 67 карата. Той бил поставен в обков от злато и прикрепен към лента, която кралят носил при официални церемонии. Над един век диамантът се появявал по шиите на френските крале и кралици - от Луи XIV до Луи XVI. След това идва френската революция и през август 1792 г., месеци преди екзекуцията на Луи XVI и почти година преди гилотинирането на съпругата му Мария Антоанета (която често носела синия диамант), кралските бижута са конфискувани и предадени на революционното правителство. Но на 17 септември същата година обаче цялата колекция е открадната и диамантът изчезва. След години се появил в Амстердам, където било поръчано прешлифоване във фирмата Вилхелм Фалс. Синът на Фалс откраднал камъка, а баща му в следствие на влошеното здраве, психическото изтощение и голяма мъка умрял. Синът осъзнал очевидно какво е сторил и се самоубил. През 1830 г. диамантът станал притежание на много богатия банкер Хенри Хоуп (но вече тежи само 45,2 карата) и от тогава прокълнатият скъпоценен камък носи неговото име. Един от потомците – лорд Франсис Хоуп стигнал почти на дъното, жена му приписвала вината за разпадането на брака им на диаманта и през 1901г. го обявил за продан. Новият купувач, французинът Жак Коло полудял и се самоубил, а следващите двама собственици били убити. Турският султан Абдул Хамид Втори, който през 1908 г. купил скъпоценния камък за 400 000 долара, малко след това убил съпругата си и бил свален от престола, но преди това изнесъл нелегално Хоуп във Франция и там го продал. Цялото семейство на Едуард МакЛийн било преследвано от 1911 г., когато се сдобило с този носещ нещастие диамант. Говорело се, че единствения начин да се освободи човек от силата на предмета, носещ нещастие, е той да бъде подарен. Затова е интересно, че единственият човек, който не бил застигнат от проклятието, когато се сдобил с диаманта Хоуп, бил американският бижутер Хари Уинстън. Той закупил диаманта от семейство МакЛинън през 1949г. и го подарил на Института Смитсъниън през 1958г., където е изложен и до днес като чудо на минералогията. 3. CENTENARY (Столетник) на Де Беерс Бил открит през юли 1988 г. в мината Премиер на фирмата Де Беерс. В суров вид тежал 599,10 карата. Майсторът шлифовач Габи Толковски заедно с група помощници работил върху него близо три години, докато най-накрая изработил най-големия диамант на света, който има наситен цвят и е без никакви включвания. След шлифоването теглото му е 273,85 карата и има 247 фасети. През май 1991 г. е изложен в Лондонската кула Тауър. 4. Звездата на Южна Африка (The Star of South Africa) Суровият диамант (с тегло 83,5 карата) бил намерен от един пастир в Грикатаун през 1869 г. Откриването на този диамант поставило началото на диамантената треска и областта била наводнена от стотици хиляди търсачи. Пастирът разменил диаманта с един фермер за 500 овце, 10 вола и 1 кон. След шлифоването му в брилянтина сълза диамантът тежи 47,69 карата и последната договорената цена при продажбата му стигнала до фантастичните 225 000 лири. В момента не е известно къде се съхранява, но от време на време се появяват фотографии, които безспорно доказват, че е още в обръщение. 5. Кулинан (Cullinan) 9-те диаманта, изработени от Кулинан Кулинан І или Голямата звезда на Африка. Кулинан ІІ е инкрустиран в британската корона Кулинан 3 Кулинан 3 и 4  Кулинан 7 и 8 25 януари 1905 г. в Южна Африка, край град Претория е открит най-големия диамант в света, тежащ 3106 карата (621 г). Откритието станало по време на диамантената треска в Африка. Предприемач на име Кулинан започнал да разработва рудник за диаманти, като в началото на работата наредил на няколко работници да изкопаят кладенец, за да се осигури питейна вода за миньорите. Само на 30 см дълбочина работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Всъщност работниците се опитвали да разбият най-големия в света диамант с размери 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен “Кулинан” по името на щастливия собственик на мината. Диамантът бил изложен в банката на Йоханесбург, където хората се стичали на тълпи, за да го видят. През 1907 г. „Кулинан” е купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. Това е равнозначно на днешни 9 милиона фунта стерлинги, които могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но в същото време е запазена репликата му, че ако той бил попаднал на тоя камък, е щял да го помисли за стъкълце и презрително да го подритне с крак. Кралят не спазил обещанието си. Още на следващата година диамантът “Кулинан” бил отнесен в Амстердам при прочутия тогава ювелир Йозеф Аскер, който получил поръчка да раздели с един удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца Аскер иучавал структурата на камъка, за да избере най-подходящата точка за удара. Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили 9 големи камъка и 100 по-малки. Шлифоването им отнело 2 години на майстора. След 7 години обработката на основните камъни на “Кулинан” била завършена. От диаманта били направени 105 брилянта с обща маса 1063,65 карата. Най-големият от тях е наречен “Кулинан I” или “Голямата звезда на Африка” и е с маса 516, 5 карата (или 103,3 грама). Брилянтът е обработен във формата на панделка и украсява кралския скиптър, изложен в Тауър. “Кулинан II” тежи 317,4 карата, има форма на изумруд (почти правоъгълна форма) и украсява британската корона, която също се съхранява в Тауър. От частите на диаманта, останали след обработката на първите два брилянта, са получени още два – “Кулинан III” (94,45 карата) и “Кулинан IV” (63,65 карата)., както и три по-малки брилянта, наречени “Малките звезди на Африка”. Останалите късове послужили за получаването на още стотина брилянти с тегло между 5 и 28 карата. “Кулинан III” е инкрустиран в короната на кралица Мария. Формата му е като на крушовидна перла и също се съхранява в Тауър. Може да се носи самостоятелно на верижка. Брилянтът “Кулинан IV” е квадратен по форма и се намира отново в короната на кралица Мария. Може да се сваля и да се носи като брошка. „Кулинан VI“ се намира в короната на кралица Мери. 6. Koh-i-noor (Кох-и-нор – Планина от светлина) Кох-и-нор е камъкът, за който съществуват най-много легенди. Не е известно кога е открит за пръв път. Според някои предания и легенди това станало преди две хиляди години, а други споменават 1304 година. В продължение на два века се намирал сред съкровищата на великите могули. По-късно се озовал при персийския шах Надир. След неговото убийство камъкът попаднал при афганците, след тях при сикхите, а след тях през втората половина на 19 век – при британците. Станал собственост на Южно индийската компания, която го подарила на кралица Виктория. Кралицата дала камъка да бъде отново шлифован (така се смалил от 186 на сегашните 108,93 карата), и накрая го завещала на съпругата (евентуално съпругът) на английския владетел. През 1936 кралица Елизабет, (съпруга на Джордж VI) поръчала Koh-i-noor да бъде вграден в короната й. 7. Taylor–Burton (Тейлър-Бъртън) През 1969 г. този камък, тежащ 69,42 карата във формата на капка бил продаден на търг. Новият собственик станала нюйоркската фирма Картие, която го нарекла точно така. На следващия ден обаче го купил американският актьор Ричард Бъртън за своята не по-малко известна съпруга Елизабет Тейлър. Така диамантът бил преименуван на Тейлър-Бъртън. Дебютирал на благотворителен бал, който се състоял в средата на ноември в Монако, където Тейлър го носела на врата си като висулка. През 1978 г. американската актриса съобщила, че го предлага за продажба с това, че част от получените пари ще даде за построяване на болница в Ботсуана. Само за да го разгледа, потенциалният купувач тогава трябвало да заплати 2500 долара. През юли 1979 г. диамантът бил продаден най-накрая за 3 милиона долара. Последната информация за него идва от Саудитска Арабия. 8. Дрезденски брилянт Зеленият дрезденски диамант е най-големият и чист зелен диамант, намиран в света. Той тежи 40,7 карата и от дълго време се смята за "брат" на прочутия син Диамант на Хоуп, тъй като е близък до него по големина, наситеност на цвета и историческото си значение. Името на диаманта идва от столицата на германската провинция Саксония, където е изложен над 200 години. Смята се, че диамантът е изкопан от мините в индийската провинция Голконда. За първи път за него се споменава през 1722 г. В лондонска брошура пише, че известният по онова време търговец на диаманти Маркус Мозес е донесъл от Индия изключително голям зелен камък. Архивите сочат, че през 1726 г. той е предлаган за 30 000 британски лири на Фредерик Августин Първи. На този владетел, известен като Августин Силният, дължат построяването си едни от най-атрактивните сгради в Дрезден, които той украсява със скулптури, картини и други произведения на изкуството. След като през 1697 г. е избран да се възкачи на трона на Полша, той поръчва да му направят нови кралски атрибути. Освен това нарежда да бъдат заделени няколко зали в Дрезденския дворец за колекцията му от бижута и други съкровища и ги кръщава "Зелените сводове". Замъкът е разрушен през Втората световна война, но на негово място е издигнат музей. Но Августин Силният не купува диаманта. Това прави неговият син Фредерик Августин Втори на панаира в Лайпциг през 1741 г. В писмо на краля на Прусия пише, че от полския крал са поискани пари за артилерия, но той отказал, тъй като неотдавна платил 400 000 талера за голям зелен диамант. Още на следващата година камъкът е сложен в брошка, украсяваща Златното руно. Но след 4 години тя се чупи и се прави нова, в която освен зеления се слага още един диамант - Дрезденският бял диамант с тегло 49,7 карата. След поражението на Саксония през 1768 г. в седемгодишната война тази брошка е разрушена. Но секцията с Дрезденския зелен диамант е запазена непокътната и поставена като част от украса за шапка, където стои и сега. В края на Втората световна война съдържанието на "Зелените сводове" е преместено в Кьонигщайн, откъдето го конфискува съветската комисия по трофеите и го занася в Москва. Едва пред 1958 г. всичко е върнато и поставено в музея Албертинум. 9. Диамантът "Орлов" Прочутият диамант Орлов днес сияе от руски императорски скиптър, направен по време на управлението на Екатерина Велика (1762-1796). Този забележителен камък тежи 189,62 карата, като размерите му са - 47,6 мм височина, 31,75 мм ширина и 34,92 мм дължина. Той има типичната чистота на индийските диаманти, а в цвета му се виждат бледи синкаво-зелени нюанси. По форма прилича на половинка от яйце, а неговата повърхност е шлифована в 180 стенички. Необикновената форма на диаманта Орлов и начинът на шлифоването дават основание на някои специалисти да предполагат, че това е част от легендарния исторически камък Великия Могол, описан от френския пътешественик и бижутер Жан Баптист Таверние. Камъкът бил намерен някъде в средата на XVII век в мините на Голконда и се оценява, че е тежал към 787 карата. В този си вид диамантът попада във "властелина на света" Шах Джехан, принадлежащ към 10-те поколения на династията, тръгнала от монголския военачалник Тимур. След като тронът е узурпиран от третия му син Аурангзеб (1658-1707), новият владетел го показва на Таверние. Шлифоването на камъка били поверено на венецианец, но той така го одялкал, че вместо да получи награда, Аурангзеб го глобил с 10 000 рупии. След това има две легенди за съдбата на диаманта. В едната той се появява като око на божество в хиндуиски храм в Шрираргам, разположен на остров в провинция Мадрас, който си оспорвали французи и англичани през XVIII век. Камъкът бил откраднат от дезертирал френски войник, който го продал на капитан на английски кораб, а той от своя страна - на търговец в Лондон. След това диамантът се оказва в Амстердам. Според другата версия диамантът бил прибран при завоевателен поход на персийския владетел Надир Шах, а след смъртта му през 1747 г. отмъкнат от афганистански войник от свитата му. Той след това го продал на арменския търговец Григорий Сафрас. През 1767 г. той сложил диаманта в банка, а след 5 години го продава на племенника на своята жена - придворния ювелир Иван Лазарев. Той от своя страна го препродава за 400 000 рубли на граф Григорий Орлов, бивш любовник на Екатерина Велика, който с надежда да си върне нейното благоразположение й подарява диаманта на нейния имен ден на 25 ноември 1773 г. по стар стил. Орлов става кръстник на диаманта, но така и не успява да си върне благосклонността на императрицата, която през 1784 г. нарежда да поставят камъка в скиптъра на руските царе. 10. Окото на идола Различните предания за ранната история на диаманта, наречен Окото на идола, си струва да бъдат включени в приказките на Шехеразада, тъй като по-голямата част от тях са пълна измислица. Но все пак зрънце по зрънце частица от истината за 70,2-каратовия брилянт може да бъде събрана. С голяма степен на вероятност може да се смята, че диамантът е изкопан около 1600 година в индийските мини в Голконда. Една от легендите гласи, че по някое време камъкът е даден като откуп от шейха на Кашмир за принцеса Рашида, която била отвлечена от турския султан. Иначе съдбата на диаманта като цяло тъне в неизвестност до 14 юли 1865 г., когато се появява на търг на аукционната къща "Кристис" в Лондон. Тогава е описан като "прекрасен голям диамант, известен като Окото на идола, обкръжен от 18 по-малки брилянти и рамка, обсипана с малки брилянти". Негов купувач става лице, представило се с инициали Б. Б. По-късно се оказва, че камъкът е попаднал в ръцете на турския султан Абдул Хамид Втори (1842-1918). Това е един от най-тираничните владетели на Отоманската империя. Той в крайна сметка е свален при младотурската революция. Смята се, че султанът е усетил накъде отиват нещата и решил да си подсигури личното бъдеще. Обаче слугата, на който били поверени султанските бижута, също решил да работи за себе си и ги продал в Париж. Дали е станало точно така, не е съвсем ясно, но е факт, че Окото на идола е един от няколкото големи диамантa на търговеца Саломон Хабиб, продадени на търг в Париж на 24 юни 1909 г. Камъкът бил купен от испански благородник, който го държал в лондонска банка известно време. След края на Втората световна война диамантът се оказва в ръцете на холандски търговец, който го продава на американеца Хари Уинстън през 1946 г. Година по-късно той го препродава на Мей Бонфилс Стантън - дъщеря на Фредерик Бонфилс, издателя и съосновател на "Денвър пост". Г-жа Стантън била голяма хубавица. Тя от малка се интересувала от скъпоценни камъни и започнала да ги колекционира. Накрая решила да ги събере и направила огърлица. Освен Окото на идола и Диаманта на свободата, в нея били сложени 12 изумруда с общо тегло 107 карата, които някога били притежавани от махараджата на Индор. Окото на идола било слагано като висулка и на друга огърлица, в която имало 41 диаманта с тегло 22,5 карата. Тя носила камъка всеки ден, докато закусвала в уединената си мансарда, копираща Петит Трианон във Версай. 11. Екселсиор През жаркото лято на 1893 г. от мината "Джагърсфонтейн" в Южна Африка вече над 20 години се вадят диаманти. На 30 юни един африканец забива лопатата и разравя грамаден диамант. Той го скрива от надзирателите и го носи директно на управителя на мината. Като награда получава крупната за времето сума от 500 лири стерлинги и кон със седло и юзда. Намереният диамант бил с внушително тегло - 995 карата. Той има специфичния синкаво-бял цвят, характерен за камъните от тази мина. Формата му била доста нестандартна - гладък от едната и с връх от другата. Затова го кръстили Екселсиор - по-високият, по-висшият. Може да се каже, че този камък е "великият неизвестен" сред известните камъни по света. Това е така, тъй като въпреки изключителния си размер от него не е останал голям фрагмент, който да запази името му и популярността му. Екселсиор е вторият по-големина диамант, откриван в света след Кулинан. Той е транспортиран в Лондон и оставен в сейфа на най-голямата от фирмите, които по договор изкупували продукцията от мината. Компанията поискала застраховка за 40 000 лири, но успяла да получи само 16 250. През 1895 г. компания вече му прави още един голям диамант, изкопан от "Джагърсфонтейн". Това е 650-каратовият Райц, който ще стане Юбилейният след шлифоването през 1897 г. за отбелязване 75-годишнината от коронацията на кралица Виктория. В крайна сметка мините "Джагърсфонтейн" стават собственици на двата камъка, като плащат за тях само 25 000 лири. Това се смята за една от най-печелившите сделки в историята на диамантите. След това Юбилейният бил сцепен на два камъка, по-големият от които с тегло 245,35 карата и е 6-ият по големина шлифован камък в света. След като до 1903 г. не се появяват купувачи за Екселсиор, той е изпратен за рязане на холандските бижутери Ашер - фирмата, която обработва и диаманта Кулинан. Но Екселсиор просто няма късмет - в него има доста вътрешни дефекти. Затова амстердамските ювелири решават да го срежат на 10 части, най-големите от които били 158, 147 и 130 карата. След допълнителната им обработка се получават 21 брилянта. Те тежали общо 372,75 карата - или загуба в теглото от почти 63%. Но окончателният резултат бил по-добър от очакваното. Сред брилянтите имало 10 над 10 карата. Диамантът Тифани (Tiffany Yellow Diamond) Прочутият Диамант на Тифани, един от най-големите и красиви жълти диаманти в света, е мечта за поколения обирджии. Той е открит през 1877 г. в диамантените мини на ЮАР. Чарлз Тифани го купува на следващата година и наема гениалния ювелир д-р Джордж Фредерик Кунц да шлифова диаманта. Всеки ден хиляди посетители се тълпят в магазина "Тифани" в Ню Йорк, само да погледат прекрасното бижу. В необработено сътояние диамантът е 287.42 карата. При обработката са му направени 90 шлифовки, вместо 32. Диамантът е красял врата на Одри Хепбърн във филма "Закуска при Тифани" през 1961 г.