Светилището на Бастет в Странджа

 

Автор: Екатерина АВРАМОВА-КОЛЕВА   

През пролетта на далечната 1981 г. експедиция на тогавашния отдел “Културно наследство” към БАН започва разкопки в местността Мишкова нива в близост до Малко Търново.

Соларното светилище

Непосредствено след пристигането си, учените стават свидетели на мистично събитие. В мига, в който Луната застава в една осева линия със западната стена на хълма, се появяват отражения на два фосфоресциращи, хуманоидни образа. Единият от тях постепенно заема контурите на седнала в кресло царствена фигура, вторият е изправен плътно зад нея. Участниците в разкопките остават вцепенени от ужас по местата си, докато фигурите не изчезват по същия енигматичен начин, по който се появяват. По-късно на същото място са открити няколко соларни кръга с неясен произход, формиращи триъгълник.

Сред очевидците на окултното събитие са племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова (египтолог, журналист, понастоящем главен редактор на вестник “Родово имение”), професионални археолози и историци. На следващата сутрин изследователите се връщат на мястото и продължават разкопките. Попадат на своеобразен вход, напомнящ минна галерия. Находките, които откриват в тунела – сечива и два камъка от черен гранат – изпращат за лабораторен анализ. Учените смятат, че поради уникалната си форма камъните представляват интересни носители на информация. Другата необичайна находка, на която попадат, е дупка с формата на окръжност, разположена в близост до входа и запълнена с каменни късове. Странните указателни стрелки и знаци, открити върху скалите на самия връх, напомнят древна писменост.

Повод за изследването в подножието на Градище (най-високия връх в българската част на Странджа) става появата на старинна карта с все още неразгадани чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Нейният притежател остава анонимен и до днес. В началото на 80-те години на миналия век той предоставя находката си на група историци в БАН, които по-късно сформират изследователския екип. Картата предизвиква сензационен интерес в научните среди и достига дори до феномена Ванга. Пророчицата е силно заинтригувана и споделя на учените уникални факти за соларното светилище. Според Ванга мястото е сакрално. Там е разположена гробница на египетска богиня, “която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си”. Пак според пророчицата в същата местност са закопани “несметни богатства” от множество златни предмети, накити, оръжия, книги, в които “има написана история и за миналото, и за бъдещето на света”.

Дъщерята на Ра

Днес местността Мишкова нива не подсказва с нищо уникалната находка, която лежи в подножието на хълма. Единственото, което напомня близо двадесетгодишните изследвания, е тракийският комплекс, открит на източния склон и датиращ от V в.пр.Хр. Комплексът представлява куполна гробница, светилище с жертвени корита, крепост и древен римски некропол, което допълва сакралния характер на мястото както за римляните, така и за траките.

Предположението, че в странджанската седловина се намира гробницата на египетската богиня Бастет принадлежи на историка Кръстьо Мутафчиев. Според местните жители изображението на богинята може да се види в скалите над галериите след кратко съзерцание.
 
 Баст или Бастет е едно от най-почитаните божества на Древния Египет.
Известна е като дъщеря и жена на бога на слънцето Ра. Изобразявали я като жена с котешка глава.
Първоначално образът на Бастет се свързвал с войната.
Едва по-късно тя е почитана като богиня на Слънцето, плодородието, веселието.

Именно Бастет е причината за съществуващия и до днес
  култ към котките.

На територията на древната египетска държава преклонението пред тях ескалирало до степен, довела до фатални последици. Легендата разказва, че през 525 г. пр. Хр. персийският цар Камбиз решава да превземе долината на река Нил. След като войските му претърпели поражение пред стените на град Пелусия, на Камбиз хрумнала стратегическа идея: всеки от воините прикрепил към гърдите си жива котка. По този начин, защитени от живия щит, воините на Камбиз завладели египетското царство и поставили началото на 27-ата династия.


Център на култа към богинята Бастет бил древногипетския град Бубастис, pазположен на изток от делтата на река Нил.
Летописите на Херодот разкриват, че именно в Пер-баст   (египетското название на града) 
бил съграден най-внушителния храм на територията цялата древна държава.

В центъра му била разположена статуята на богинята-котка.



Астрономическата гробница

Една от най-смелите хипотези, свързани с дешифрирането на старинната карта и разкопките в местността, принадлежи на Кръстьо Мутафчиев и е подробно разработена в книгата му “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс”. Авторът твърди, че след смъртта на Бастет, тялото й било пренесено в Странджа по море. Едно от доказателствата, които той превежда, определя Бастет като фараонка, не като божество, което обяснява и физическата й смърт. Мутафчиев прави още едно твърдение, което предизвиква широка дискусия по отношение на достоверността си. Той тълкува изображението от старинната карта като астрономически архитектурен план на гробница. “Ребусът”, както го нарича по-късно, е създаден на базата на звездното разположение на съзвездието Цефей, предполага той.

Днес уникалното светилище е почти разрушено и разграбено. Ясно се очертават единствено двата соларни кръга. Не са запазени нито каменните надписи, нито статуите, което усложнява допълнително работата на археолозите. Въпреки многобройните набези на свещения комплекс, корените на античността в местността Мишкова нива край Малко Търново продължават да пазят тайните си и до днес.




 СПРАВОЧНИК                                                  

                  
Странджа заема стратегическо място в Югоизточна Тракия.
Географски, икономически и социално-политически е свързана с многообразен комплекс: от крайбрежието на Черно море, западната страна на Мраморно море, южната на Егейското крайбрежие, Северозападната част на Мала Азия и Галиполския полуостров, наричан още Тракийския Херсонес.  

Интересът към древните паметници на Странджа е провокиран най-вече от факта, че поради своята изолираност като гранична зона, местността е успяла да запази самобитността си. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. 

Търсят библейския кивот в Странджа



Проклятието на египетската богиня от Странджа

Мистика и легенди около историята за тайнствен некропол и злополучните му откриватели. Ванга предупредила да не се пипа мястото, където подозирали, че е погребана жената-котка Бастет.

Макар че Странджа е смайваща и омайваща планина, тази история е странна и загадъчна дори и за такова място. В нея като че ли има твърде много мистика и твърде малко наука. Въпреки това тя се разказва в региона и дори се е окичила със загадъчна слава. Повече от 20 години тя вълнува въображението и мами авантюристите към затънтените гори, на метри от границата с Турция. Загадъчни случки и необясними явления са съпътствали през годините всеки, който се е докоснал до нея. Някои дори са споходени от нещастия, факт достатъчен, за да се говори, че става дума за странно проклятие.

Всичко започва в началото на 1981 г. с една особена карта. Тя била от животинска кожа, а на нея имало някакви драскулки. Твърди се, че старинният чертеж бил турски и по необясним начин се подмятал в ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа. Именно той е в основата на редица събития, които едно след друго се нижат през тази знаменателна година. Казват, че иманярят предприел рискована стъпка и занесъл картата не на кого да е, а на Людмила Живкова - председател на Комитета за култура и Първа дама в държавата през онези години. Мустафа споделил с Людмила и твърде любопитна информация - парчето кожа описвало район в Странджа, където се намира тайнственият некропол на египетската богиня-котка Бастет.

На пръв поглед такава информация изглеждала, меко казано, невероятна. Иманярът посочил точното място и защо то е покрито с мистично обаяние. То било в местността "Седлото", между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, досами границата. Това също е обяснение за неговата тайнственост, тъй като попада в строго охраняван от военните район. Именно мистиката направила впечатление на Людмила Живкова. Още тогава бродели легенди за интересите на дъщерята на Първия към окултното, посещенията й в Индия, връзките с Рьорих и увлеченията по тайни учения.

Така че информацията за гробница на египетска богиня в Странджа предизвикала изключителен интерес у тогавашната Първа дама на България. Твърди се, че тя дори прибрала картата в личния си сейф. Тук е мястото да кажем, че Бастет е сред най-почитаните божества в Древен Египет. Богинята е смятана за дъщеря на бога на слънцето Ра. Египтяните почитали изображенията й във вид на жена с глава на котка.

Повечето учени се отнесли твърде скептично към иманярската находка. Местните хора разказват, че дори били правени опити за каузата да бъде привлечен и проф. Александър Фол, но той отказал с мотива, че се занимава единствено с наука. Някои от приближените на Людмила Живкова взели присърце загадъчната информация. Още повече, че като оставим настрана мистиката, близо до споменатото място в местността Мишкова нива се намира една от най-интересните тракийски куполни гробници в Странджа. Там са работили сериозни научни археологически експедиции. Пак на Седлото има и древен рудник с две хоризонтални галерии. Това също е напълно обяснимо, като се има предвид, че районът е бил център на рудодобив по времето на траките.

Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка.

Заради интереса, който картата предизвикала, приближените на Людмила Живкова потърсили помощ от пророчицата Ванга и й занесли парчето кожа. Тогава от нейните уста чули странни думи:

Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери. Ванга казала, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя Около нея имало несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. До жената можел да бъде намерен древен папирус, който обяснявал човешката история две хиляди години назад и какво ще се случи на хората две хиляди години напред. Според пророчицата ценностите били закопани на шест места, а човеците, които донесли всичко това, били заплашени от голяма опасност, пролята била много кръв от загиналите роби. Ванга посочила, че мястото е свещено и има особена сила и енергия. До него е имало път, който минавал покрай храм и светилище, казала пророчицата, имайки вероятно предвид светилището в Мишкова нива. Тя казала и нещо много важно - предупредила хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят в мястото.

Това очевидно е било съвсем навременно, защото започнали да се случват неприятни неща. Иманярът Мустафа, който открил и занесъл картата на Людмила, бил заловен от милицията, разпитван и бит. Заради тези изпитания здравето му се влошило и не след дълго умрял. Така той е първият застигнат от жестоката съдба, която изпраща проклятието на Бастет, за което предупредила и Ванга.

Думите й засили интереса към мистериозната гробница, като с издирването й се заел един от доверените хора на Людмила - Кръстю Мутафчиев. За него в Малко Търново се говори, че е бил офицер от Държавна сигурност, който имал силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков.

Пак през 1981 г. той организирал секретна експедиция, която трябвало да открие тайнствената египетска гробница. Сега това може да изглежда като подвизите на Индиана Джоунс, но в онези времена намеренията били съвсем сериозни. Проучвателите допускали, че на картата имало план на скалната гробница на египетската царица Бастет, полубогиня на "светлината в мрака" и била построена по космически архитектурен план от съзвездието Цефей. Тази гробница съществувала в Космоса, а в Странджа било огледалното й изображение. Според плана тя се състояла от секретна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля.

Участниците в експедицията от 1981 г. били убедени, че мястото е заредено с особена енергия и в определен момент, най-често в нощта на 5 срещу 6 май, на скалата може да се види сияние и две фигури. Едната на мъж, облегнат на стол и готов всеки миг да стане, а втората била по- неясна и на жена, която сякаш говорела. Сходни неща твърдял и пенсиониран учител от Малко Търново, който пък бил виждал силуета на Бастет през деня.

За секретната експедиция уведомили ограничен кръг хора от ръководството на БКП в Малко Търново и офицер от близката застава. Участниците в мисията отишли в местността и започнали да копаят. Помагали им граничари от близката застава. Какво и дали изобщо са намерили нещо, не може да се каже. Те не са оставили дневник от проучванията в местния исторически музей, както е прието да се прави в подобни случаи.

В този смисъл не може да се твърди за каквото и да било научно покритие и резултати от търсенията през 1981 г., казва директорката на музея в Малко Търново Мария Михалева. Тя е убедена, че цялата работа е ненаучна измислица, която се е ползвала с покровителството на увлечената по мистични явления Людмила Живкова.

Мълвата си е мълва. Тя раздухва странностите около експедицията, които не свършват дотук. През 1981 г. по мистериозен начин умира Людмила Живкова. И до днес се водят спорове и бродят слухове за причините, довели до кончината на дъщерята на Живков. По селата в Странджа ще намерите хора, които отдават това на странното проклятие на Бастет и предупреждението на пророчицата Ванга.

Нещо повече - през 1981 г. се случват и лоши за България неща. Тогава страната е замесена като организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II, а тежките последствия от това продължават с години. В това привържениците на легенди пак виждат дългата ръка на египетската богиня.

След смъртта на Людмила експедицията светкавично е прекратена. Върхушката на БКП гледала с огромно недоверие на странностите на височайшата дъщеря. Освен това иманярството не било на почит, а експедицията твърде много напомняла на него. В добавка, още от самото начало тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов изразил неодобрението си от чудатите хрумвания на дъщерята на Първия.

С прекратяването на експедицията следва и жестока разправа с Кръстю Мутафчиев. Разкопките в местността Седлото са прекратени, а той отзован в София. На 4 март 1982 г. в София започва закрит съдебен процес срещу приближени на Людмила Живкова. Той приключва на 22 март същата година, обвиняемите получават различни тежки присъди, а Кръстю Мутафчиев е осъден на 20 години затвор. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където остава осем години. Когато излиза от килията, здравето му е разклатено, заболява от рак и умира. Той е последният човек, който е бил в състояние да обясни попаднали ли са на нещо ценно участниците в експедицията в местността Седлото.

В Малко Търново все още има хора, които вярват на тази история, макар че недоверчивите са повече. Шефката на историческия музей Мария Михалева е твърде скептична за възможността там да има каквото и да било и предпочита да обяснява за многобройните тракийски светилища в Странджа.

Според местни изследователи и иманяри, напълно е възможно нещо особено да се е таяло между двата странджански върха. Дали то е било некропол на Бастет, е друг въпрос. Но и да се е криело нещо ценно там, то е разграбено през вековете. Легенда разказва, че през 1949 г. в района са работили съветски геолози, които попаднали на интересни старини. Находките отпътували към Бургас, а след това с кораб за Съветския съюз.

Дали това е вярно, вече никой не може да потвърди или отрече. Така стои положението между впрочем и с цялата история около некропола на Бастет в Странджа. Всички участници в събитията са починали и отнесли тайната със себе си. А дали въобще има някаква тайна? Кой знае - в планина с магическо обаяние като Странджа, всичко е възможно.

Двадесет и четири години след загадъчната смърт на Людмила хора от най-близкото й обкръжение свързват кончината й с мистерията на некропол в Странджа от времето на египетските пирамиди

Спецовете, посветени в строго секретното ровичкане в местността Мишкова нива, се броят на пръстите на едната ръка. Това са племенницата на Ванга Красимира Стоянова, археологът Иля Прокопов, който по-късно става директор на Националния исторически музей, енциклопедистът Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Екипът е бил оглавен от съветника на Людмила Кръстю Мутафчиев, дипломат в Лондон и ексшеф на служба “Културно наследство” към ЦК на БКП.
Преди смъртта си протежето на Татовата щерка призна, че е получил данни за тайнствената гробница в Странджа от тибетските лами. Това станало в индийския град Кулу чрез семейство Рьорих. Когато се връща в София, Мутафчиев уведомява височайшата си покровителка за “откровението” на монасите.
Племенницата на Ванга Красимира Стоянова има друга версия за мистерията. Тя споделя, че именно леля й “видяла” мястото на “пирамидата” - в района на кльона край Малко Търново, на метри от река Резовска. После Ванга споменала, че не става въпрос за имане, а за важна информация за цялото човечество, която обхваща 4000 години назад и напред във времето. Посланията се намирали във вътрешната страна на саркофаг от черен гранит и били написани на непознат език. Кивотът е скрит от хора, дошли по вода от Египет, които после са били избити, за да се крие тайната.
ИМА ГРОБ НА ЖЕНА, КОЯТО ДЪРЖИ ЖЕЗЪЛ
Бившият шеф на “Културно наследство” също предприема бърза консултация с Ванга по настояване на “дамата с тюрбана”. На питането му кой е погребан в скалното мегалитно съоръжение великата гадателка отговорила след кратък размисъл:
“Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя!”
Мутафчиев открехна, че освен пророчеството на ламите от Кулу и на нашенската Касандра е ползвал и секретни военни топографски карти. След доста безсънни нощи отбелязал три обекта. И за да се убеди кой от трите мегалита има предвид прорицателката от Рупите, заминал за Малко Търново през март 1981 г.
Археологът на експедицията Иля Прокопов си спомня, че разкопките протичат в условия на тотална секретност. “Беше ни казано: “Дори и от службите да ви викат, нищо не знаете. По нареждане на Людмила и толкоз. Те да се оправят”.
На 5 май 1981 г. доверените спецове на Татовата щерка стават свидетели на странно знамение. Видението било толкова смайващо, твърди племенницата на Ванга, че “търсачите на изгубения кивот” си помислили, че са превъртели. На скалната стена пред тях като на екран се откроили образите на двама беловласи фараони. От тях струяла неземна светлина. Единият им заприличал на библейския Мойсей. Когато дошли на себе си, вече били сигурни, че на това място е пъпът на света.
Според Кръстю Мутафчиев и днес невидими енергийни щитове охраняват гробницата на египетската царица Бастет. В случай на посегателство от нечисти ръце се задвижват тайни механизми от времената на фараоните. Обектът се охранява от неразличими с човешко око сили, които предизвикват смут, страх и… смърт.
ПРОКЛЯТИЯ ПАЗЯТ СЪКРОВИЩАТА
За да бъдат преодолени те, както и проклятията, свързани с това място, където са се пролели потоци невинна кръв, трябва да се извършват определени ритуали в определени години, съответстващи на космически цикли, убеден е бившият съветник на Людмила.
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до “кивота със скрижалите”. На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: “Инж. Стаменов е починал”.
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на Людмила бившият шеф на служба “Културно наследство” сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел.
ГОСПОД ИМ ПРАТИЛ ЗНАК ДА СПРАТ С РАЗКОПКИТЕ
Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. “Който много се рови тук, умира!”, казали му те.
Специално за “Врачка” Мутафчиев сензационно разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел - режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Човекът на Людмила го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. През 1995 г. Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на “фараонската болест”.
Мистериозното заболяване покоси преди година и самия него.
Секретният обект чак до 10 ноември бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и “жива ограда” от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56-о постановление, в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако някой имал неблагоразумието да се опита да се провре през “съскащия” плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.
ДУХОВЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ТРОВЯТ ЖИВОТА НИ
Духове на траки били причината за наводненията и бедствията в Пловдивско и Пазарджишко, твърди самоукият археолог от село Брани поле Петър Филипов. Чрез изобретена от самия него “система” той можел да намира древни зидове и предмети на дълбочина 20 м под земята. Благодарение на умението си открил, че по времето на траките Пловдив е бил свързан с Марково и Гълъбово посредством тайни подземни галерии. Те минавали под Марица, която пък по това време имала два успоредни ръкава. Когато през 251 г. готите нападнали Тримонциум, населението му тръгнало да се спасява през въпросните коридори. Лошата вентилация на съоръженията обаче обрекла на задушаване хиляди жители. Костите им още са там, твърди чешитът.
- Странни неща се случвали и с археолозите, ръшкали най-голямото тракийско светилище у нас - в местността Палеокастро на 2 км южно от Поморие. Изкопните работи стартират още през далечната 1959 г., но поради внезапната смърт на хора от екипа спират за дълъг период от време. Култовото съоръжение е ограбено още в древността, после е “доизчистено” от иманяри. Днес там се мъдрят само три пукнати грънци. Обектът е отворен за посещения едва наскоро. Говори се, че пазачите полудявали или се пропивали. Затова общината гледа да цани за летния сезон, когато има туристи, предимно студенти, непосветени в мрачната тайна на светилището.


Търновец откри българския Граал в Странджа планина


КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БЪЛГАРСКИЯТ ГРААЛ И КЪДЕ ТОЧНО СЕ НАМИРА ТОЙ е открил бившият шеф на Централния военен архив във Велико Търново Пейчо Тодоров. Той е описал всички изводи, до които се е добрал, в книга „Аз разгадах тайната на българския граал”. Г-н Тодоров е категоричен, че информацията, закодирана в граала, ще спаси света и страната ни от предстоящите катаклизми, описани в Библията и в предсказанията на древните египетски шамани. Според тях сериозното изпитание за човечеството ще дойде някъде между 2055-2060 г.

На пет сигурни източника се е доверил Пейчо Тодоров за книгата. Първият е леля Ванга, вторият е монахинята - преподобна Стойна, третият е бургаският писател Никола Странджански. Търновецът е ползвал и наследството на канадски учени, както и пророчество на перуански шаман.

ЦИФРОВ КОД ПАЗИ ТАЙНАТА ПОД СКАЛА

ВСИЧКО ОБАЧЕ ЗАПОЧВА ОТ ТАЙНСТВЕНАТА СТРАНА ЕГИПЕТ И ЕГИПЕТСКИТЕ ЖРЕЦИ. Те са били изключително силни шамани, събирали са информация за минали времена и са правили предсказания за бъдещето. Техните пророчества приключват до 2055 г., което е поредното доказателство, че тогава Земята ще бъде изправена пред изпитания. По времето, когато жреците били в стихията си, някъде преди 2300 г., Александър Македонски завладял Египет. Той властвал в тези земи 300 г. Тогава била създадена и прочутата Александрийска библиотека със 7000 папируса. „За шаманите обаче това бил краят на Египет, затова те решили да разпръснат това знание по света. Част от информацията написали върху каменен саркофаг, който по море бил пренесен в България. По-точно в Странджа планина до Малко Търново. Там бил заровен под някаква скала, където престоява вече 2000 г.”, разказва Пейчо Тодоров. Единственият знак, че под скалата съществува съкровище, който според бившия шеф на Военния архив е именно българският граал, са шест цифри – 186681. Те са изсечени вероятно върху скалата и носят магическа сила, защото, както и да ги четеш, значат все едно и също число.

ДУМАТА ГРААЛ НЕ Е ИЗМИСЛЕНА ОТ ПЕЙЧО ТОДОРОВ

За първи път тя се появява в пророчеството на перуанския шаман, който казал, че България я чака велико бъдеще, стига българите да намерят своя граал. Воден от тази страст, Пейчо Тодоров започнал да чете книги за шамани, пророчества и сбъдвания и постепенно да подрежда пъзела за граала.

През 1933 г. монахинята преподобна Стойна получила видение. То й дало информацията, че след около 60 г. в България ще се роди бяла птица и тя ще може да бъде открита край извор, до който има скала. Монахинята видяла и магическите цифри. После г-н Тодоров се натъкнал на статията на бургаския писател Никола Странджански, който през 1990 г. публикувал в сп. „Паралели” спомените си от своето детство. В тях разказвал за баба си, която четяла често Библията и веднъж извадила от книгата карта и числата на белодрешкото. „Тези числа били пак онези шест, а белодрешковци казвали на египтяните, защото те носели бели дрехи”, уточнява г-н Тодоров. Канадски учени пък преди много години открили стари предсказания, почти идентични с тези на египетските жреци. Тези предсказания свършвали до 2055 г.

ЛЕЛЯ ВАНГА, КОЯТО БИЛА СЪЩО МНОГО СИЛЕН ШАМАН, Е МОЖЕ БИ НАЙ-ЛЮБИМИЯТ ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЕЙЧО ТОДОРОВ. През 1981 г. пред къщата й спрял старец, който носел лист хартия, нещо като иманярска карта. Пророчицата никога не приемала иманяри, защото не харесвала въпросите им за скрити иманета и делви със злато. Сестра й заговорила човека и докато двамата си приказвали, леля Ванга излязла и наредила на племенницата си Красимира Стоянова да прекопира картата. „Тя казала, че информацията, която листът съдържа, няма да послужи на човека. Но може да се окаже от съдбовно значение за България”, коментира случката Пейчо Тодоров. Част от историята на българския граал е описана и в книгата на Красимира Стоянова „Ванга и последното време”, казва още г-н Тодоров.

ТОЙ ОБАЧЕ Е УБЕДЕН И В ТОВА, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА ТРЪГНЕ ДА ТЪРСИ ГРААЛА след провала на експедицията в Царичене. „Хората вече не вярват, а и това е наистина странна информация. Пък има и нещо друго, може да не му е дошло времето граалът да бъде открит, както е казала леля Ванга, че това ще се случи, когато трябва. Важно е да го намерим, защото информацията, изписана на каменната плоча, ще спаси света”, признава г-н Тодоров. И допълва, че много го смущават две неща – притесненията на много световни учени, че глобалното затопляне е сериозен проблем, и описаният в Библията Апокалипсис. Освен това Нютон, който също е сред известните изследователи на Вечната книга, има информация, че някъде през 2060 г. нещо ще се случи.

Полк. инженер Пейчо Тодоров е посветил книгата си „Аз разгадах тайната на българския граал” на леля Ванга. Можете да я прочетете и в интернет на адрес: bggraal.free.bg.

Преди да се заеме с тази тема, той дълги години се е занимавал и с това дали е възможно да бъдат предсказани земетресенията. Насочил е вниманието си към Горна Оряховица, защото смята, че там има опасност. Но: „Ако направят кучкарник и стриктно наблюдават поведението на кучетата в този град половин- един час преди труса, биха могли да предупредят хората. Същото важи и за конната база в Долна Оряховица. Конете са изключителен барометър за това, което се случва в природата”, категоричен е полковникът.






С идеята си да сложи под контрол каналите за антики и иманярството обаче Людмила Живкова удря не само партийните върхове, но и интереса на почти всички управления на Държавна сигурност – активни участници в същия процес и съответно си създава още врагове.

Сама не съзнавайки, създава сериозна интрига между няколко управления на ДС, като се обляга и работи предимно с 14 отдел РИК на Първо главно управление на ДС, и не подава никаква информация за това какво става нито на политическата полиция – 6 Управление на ДС, нито на останалите.

Една от версиите гласи, че в отговор службите решават да подведат нея и хората от близкия им кръг, и им подхвърлят уж пристигнала от чужбина странна старинна карта на съкровище, скрито в гробница в Странджа, и че нейната кухина с формата на правилен куб е засечена по сателит и от руснаци, и от американци, че дори и от британци откъм Гърция.

„Нещото” е толкова важно по преценка на Людмила, че човек от екипа прави непрекъснати совалки чак до вътрешния министър Димитър Стоянов.

Изпратен от нея екип заминава за Странджа и става свидетел на странни събития там. Един от екипа обаче, човек на службите, последователно отклонява от точното място.

 

Интересът обаче към това какво има в Странджа и дали хората от кръга на Людмила или пък от службите на Държавна сигурност са го открили се подновява официално през 1999 г. и то от американци.


Макар и никой никога да не е виждал конкретни изследвания на факта дали в Странджа има действително кухина с формата на правилен куб, то е хубаво да се отбележи, че в момента в България има достатъчно точна апаратура и е въпрос на елементарно изследване, за да се даде категоричен отговор. Със сигурност българските иманяри са правили такива изследвания след 1990 г., когато тази гранична зона вече не е била толкова строго охранявана. Всъщност, геоложката структура на Странджа съдържа неизбухнали вулкани, които са се издигнали, но не са избили над земята, а под повърхността са останали жили от метални руди, които са застинали потоци лава и имат формата на правилни кръгове с диаметър 15-40 км. Тези образувания се наричат плутони. В тях би могло да има и въздушни камери, а освен това Странджа планина е един от районите на България със сравнително мощен карст, в който пък има много естествени кухини. В района на Малко Търново има няколко такива пещери, едната е на самата граница и преди да се срутят по естествен път някои от коридорите и залите й, е излизала отвъд границата на турска територия. Може да се предположи, че има множество големи естествено образувани кухини, но досега не е констатирана нито една с формата на правилен куб. Археологът Петър Балабанов, който е извършвал археологически разкопки в района на Малко Търново и е картирал пещерите там, обяснява.
Всъщност за Странджа са работили достатъчен брой геолози и археолози, които могат точно и много просто да отговорят на всички поставени въпроси. За мен като археолог, който работеше в района на Странджа през 70 - 80-те г., от самото начало беше очевидно, че приказките за богинята и подземните кухини са измислици на софийски чиновници, които нямат нищо общо с истината. Геологическата структура на Странджа е доста специфична. Тя съдържа т.нар. плутони, т.е. неизбухнали вулкани, които са оставили по периферията си големи залежи от различни метали, главно цветни метали, които са разработвани от къснобронзовата епоха до наши дни. Останките от стари рудни галерии са достатъчно добре проучени, известни са, но в очите на хората, които не са специалисти по археология и стара история, те и до ден днешен представляват някакви много тайнствени явления. В същото време Странджа е районът с един от най-мощните карстови пластове. Карстът е съставен от органични скали, в които се появяват естествени пещери по хода на водата, която тече между основната скала и карста. Подобни пещери в Странджа в края на 70-те г. бяха документирани от експедиция на ЮНЕСКО и Пещерен клуб „Академик” в София. Някои от галериите на тези пещери и до ден днешен не са проучени, защото от времето са обрушени стените и е прекъсната връзката към по-нататъшния вход на пещерите. От геологически, хидроложки и други изследвания е ясно къде се намират. В района на Странджа планина могат да се предполагат кухини, но те са от естествен произходи повечето от по-големите от тях, са известни на специалистите много отдавна. Археологическите разкопки в Малко Търново и района, аз съм правил сондажи край село Младежко, но официалният научен ръководител, който и до ден днешен е ръководител на този обект и доц. Петър Велев от Софийския университет. Какво всъщност той е проучвал на Мишкова нива? На тази поляна са разкрити останките от тракийска гробница, която е с изключително оригинална конструкция, представлява много сериозен научен интерес, но никакви тайнствени неща, никакви извънземни сили и никакви свръхестествени явления там няма и никога не е имало.





Преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем,

но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:

- Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай

и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си;

аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето мад­жарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв;

не по друга причина, а за да спасят империята си от не­удържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена,

Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра – така се казва върхът и досега – Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си – Болгар;

продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали вто­ра държава, наречена също България,

но понеже другите народи не можели да произнесат ъ-то във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия

то  кой може да произнесе правилно името ви: рус­наците ви викат балгари, англичаните – балгейриън, французи­те – бюлъгар, немците – булгарен, арабите – бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали пол-гар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците – балхар, индийците – балгхар, персийците – бол­гар…).

Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете – вика унгарецът, допивайки първата ракия, -живели известно време край планината Мадара, после пре­хвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слез­ли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа;

после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава; наричали на­рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име – Балкис,

това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа.

По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а све­щената си планина – Мадара;

Е, не е написано много добре, но все пак нека се абстрахираме от тази проява на хумор 


ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН ФЪРТУНОВ: ЧОВЕК НА БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ Е РАЗКРИЛ НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ В СТРАНДЖА!



Висш служител на МИ6 подхвърля на Татовата щерка свръхсекретната информация, докато тя е на специализация в Оксфорд

Валентин Фъргунов е роден през 1957 г. в Бургас. Завършил е Английската езикова гимназия в родния си град и специалност "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист на свободна практика, кореспондент, редактор, директор на издателство, управляващ директор на английска фирма за директен маркетинг. Живее и работи в Бургас. Семеен, баща на три деца.
Дебютната му книга "Операция Vох Dei", появила се на нашия пазар това лято, е първият български трилър. Критиката "написа" шестобална оценка на романа и нарече автора "българския Джон льо Каре". Всеки момент ще излезе от печат вторият трилър на Валентин Фъртунов - "Бастет". Книгата има всички изгледи да стане супербестселър, и то не само у нас, защото по нищо не отстъпва на трилърите на майстори в жанра като Джак де Брюл, Дан Браун, Клайв Каслър.
Специално за народното издание бургаският културтрегер разбулва мистериите около гробницата на тайнствената египетска фараонка Бастет в Странджа, "забъркани" от няколко световни разведки.

- Предстои да излезе от печат новият ви трилър “Бастет”. Известно е, че Бастет е богинята-котка от пантеона на Древен Египет. Защо точно това екзотично и древно божество стана тема на български роман, при това трилър?
- По същата причина поради която италианецът Леонардо да Винчи стана тема на американски трилър, а българинът Виктор Крум(ов) - на британски трилър. Ето ги плодовете на глобализацията... Това, разбира се, в рамките на шегата! Вижте, аз съм отдавна и безвъзвратно обсебен от всевъзможните тайни и загадки на нашия свят. Една от тях е египетската загадка. При цялото ми уважение към традиционната египтология, тя продължава да мълчи гузно по въпроса - защо древноегипетската цивилизация е единствената от ярко изразен регресивен тип в известната ни история на света. Цивилизация от регресивен тип ще рече, че се развива наопаки - първоначалните й постижения във всички области, примерно - строителство, технологии, култура, са изключително високи и впечатляващи, след което с всяка изминала година, век, хилядолетие се представя все по-слабо и на все по-ниско равнище, сякаш губи цивилизационната си памет. Въпросът “Защо?” години наред не ми даваше мира. Докато един ден не попаднах на публикациите за странните разкопки под връх Градище и легендата за Бастет в Странджа. Тогава ми хрумна един от възможните отговори на египетската загадка. Така се роди сюжетът за трилъра ми "Бастет" като литературна версификация на тази гигантска енигма, простряла се във времето на почти пет хилядолетия.
- В поредицата си “Хомо сапиенс: за произхода на хомо сапиенс” Кръстю Мутафчиев дава изключително много подробности и се аргументира защо Бастет е погребана в Странджа, вашият коментар?
- Кръстю Мутафчиев, без съмнение, е човек с широка осведоменост в областта на древните култури. По тази причина за масовия читател, който няма задълбочени познания в тази област, книгите му са изключително интересни, дори вълнуващи. Обективният прочит обаче се сблъсква на всяка страница и даже по няколко пъти на страница с абсолютно неоснователни и с нищо неподкрепени "истини". Ще дам един пример: в първото томче на цитираната трилогия той говори през цялото време за гробницата на "богинята" Бастет в Странджа. Във втория том Бастет вече не е богиня, а "царица", принадлежаща към Давидовото коляно от клона на Авесалом. В третия том Бастет става дъщеря на Худоносор, когото Мутафчиев смесва с фараона от двадесет и трета династия Петубастис... Извинявайте, това е просто несериозно. Същото се отнася и за парадоксалното му невежество по отношение на древноегипетската космогония. Навсякъде в книгите си той титулува Бастет като "лунна богиня", което е дълбоко погрешно и се явява късна гръцка измишльотина (обсебват Бастет, като я асоциират с Артемида). Както е добре известно, основната функция и място на Бастет в египетската космогония е, че тя е Око на Ре (Бога-слънце). Ще обидя интелигентността на читателите, ако довърша извода... Още повече, в представите на древните египтяни Луната винаги е била свързвана само и единствено с божество от мъжки род - Херу. Далеч по-неприятен обаче е фактът, че Кръстю Мутафчиев гради цялата си схема върху някакъв странен източник, който той нарича "преданието", и го цитира под път и над път, без да даде каквото и да било обяснение какво е това предание, откъде го е взел, на какъв език е, има ли някаква датировка. Не превежда дори един-единствен аргумент за неговата научна и историческа достоверност! Това е точно толкова несериозно, колкото несериозна е и дешифровката на наричания от него "астрономически архитектурен план", за който поне посочва, че всъщност е прерисувана на лист хартия иманярска карта. Кръстю Мутафчиев отделя десетки страници, за да опише на читателите си какво би трябвало да има в т.нар. гробница на Бастет според въпросното "предание", но почти нищо не казва за реалните открития на ръководената от него археологическа експедиция в периода април - септември 1981 г.
- Значи ли това, че цялата история за тайнствените разкопки на гробницата на Бастет, или каквото е имало, е измишльотина?
- Напротив! Мистерията съществува и вероятно е много по-значителна, отколкото можем да си представим. Само че тя започва от съвсем друго място и по съвсем друго време...
- Искате да кажете, че под връх Градище все пак има нещо?
- И още как! Проблемът е в това, че истината за артефакта. скрит под върха, е много грижливо прикрита с класически дезинформационни и контрадезинформационни мероприятия на поне три тайни служби. Говорим за минимум два митологични пласта, които изкривяват и насочват естествения обществен интерес към тази загадка в различни фалшиви посоки.
- Какво целят тези разработки на тайните служби? Какво прикриват?
- Истината, както обикновено... Всичко започва от Людмила Живкова. По време на специализацията й в Оксфорд през втората половина на 70-те години тя има среща с висш представител на британското разузнаване МИ6. По време на разговора той й съобщава, че с помощта на британските СДВ-станции (станции за сканиране със свръхдълги вълни) под връх Градище, в българската планина Странджа е засечена огромна кухина с изумително правилна форма на куб, за която няма съмнение, че е от изкуствен произход. Людмила Живкова е силно впечатлена от тази информация. После я забравя и чак когато получава стабилни позиции като председател на Комитета за култура, възлага на екип от най-близкото си обкръжение да започне разкопки на мястото в условията на пълна секретност. Забележете, експедицията не е възложена на Археологическия институт към БАН, а на хора от собствения й екип. Трудно е да се направи пълен анализ на събитията от онова време, но вероятно разговорът на тема "кухината в Странджа" с човека от МИ6 е бил доста по-обстоятелствен, а и очакваната находка в гази каверна е била толкова шокиращо невероятна, че се е наложило пълното засекретяване на разкопките... Нещо повече, съществува много сериозна версия, че Людмила си е взела белята с разкриването на тази мистерия...
- Намеквате за възможна връзка между гробницата ма Бастет и смъртта на Людмила Живкова?
- Има всякакви версии, включително и че отварянето на некропола е прекият повод за кончината й...
- И все пак, нещо по-определено?
- Вижте, аз съм човек, изкушен на тема конспирации, но все пак държа на обективността, а чистата обективност в случая ни казва, че вероятно никога няма да научим за смъртта на Людмила повече от това, което знаем и до момента... Друг е въпросът какви спекулации можем да градим, опирайки се на косвени доказателства, недомлъвки на бивши хора от службите, мотивация, геополитически интереси...
Няма да се впускам в детайли по отношение на странната смърт на Людмила - по този въпрос в последните години беше писано достатъчно. Ще добавя само още един напълно неизвестен на широката публика факт. Четири дни преди кончината й на 16 юли 1981 г. бъдещата дясна ръка на Горбачов, академик Станислав Шаталин, с целия си екип се озовава... Къде мислите? Ами, в ...Малко Търново!
- Невероятно! И смятате, че тази визита хвърля светлина върху края на Татовата щерка?
- Няма да коментирам, но съм от хората, които не вярват в случайности. Почти неизвестни на българите са и други потресаващи факти. Според някои източници член на експедицията контрабандно е изнесъл артефакт от извънземен произход, намерен при разкопките под Градището, както и кости от неуточнено погребение в хероона, намиращ се в съседство - в местността Мишкова нива. Костите са принадлежали на същество, високо 260 (!) см и са били продадени на западна космическа програма (вероятно НАСА) във Виена. За съжаление тази информация е почти невъзможно да се допълни и детайлизира. Само може да се предпололага до какъв мащабен егополитически сблъсък на интерес е довел този акт, като се има предвид, че една от най-бесните и кървави надпревари сред световните секретни служби е за сдобиване с ДНК на праотците (творците?) на нашата цивилизация. Подобно развитие напълно обяснява иначе озадачаващата свирепост на на удара, който се стоварва върху почти всички членове от екипа на Людмила Живкова.
В тази връзка е нужно да се допълни, че споменатият хероон край Мишкова нива не е съвсем обикновено тракийско светилище. Вътрешният гранитен кръг камъни датира отпреди повече от 6000 години, което автоматично повдига въпроси. Или най-малкото ни кара да погледнем по-замислено към гробницата на Бастет под близкия връх.
Друг дълбоко впечатляващ факт е, че по това време Странджа, която е една почти обезлюдена планина, изведнъж се насища до немислими предели с авангардна наука - филиали на Института по ядрена физика. Институт по техническа кибернетика и роботика. Лаборатория за подводно заваряване. Институт по ботаника... Звучи като в научно-фантастичен роман! Но е факт - там, до Бастет! Защо? Струва си човек да се поразмисли. Истината е, че каквото и да има под Градището, то продължава да си седи дълбоко под земята и не е далеч от ума, че дали ще бъде разровено, не зависи от София. Британските тайни служби имат достатъчно респектиращо реноме, за да допуснем дори и за миг, че ще развържат чувал, който не знаят как да вържат отново!
- Ще намерят ли читателите цялата история на мистериозния некропол в книгата "Бастет"?
- Използвал съм огромна част от събрания материал по този казус, дългогодишните си изследвания за Египет, проучванията си на място, на платото в Гиза, както и в делтата на Нил. Познавам отлично Странджа, проучил съм в детайли терена в района на връх Градището. Разбира се, трилърът е художествен жанр. Роман, а не документален текст. Въпреки това, с удоволствие се придържам към новите правила в жанра, въведени от Майкъл Крайтън и, както виждате, твърдо следвани от автори като Дан Браун - максимална автентичност на излаганите факти, придържане към социално и исторически достоверни хипотези и най-вече предлагане на обществото на версиите, които официалните власти не могат и най-вече не искат да признаят! Специалистите смятат, че литературната ми версия за Бастет и Странджа далеч надхвърля всичко, известно до момента по темата.

Едно интервю на Жана АРСОВА


________________________

ДОСИЕ НА ЕДНА СЕКРЕТНА ЕКСПЕДИЦИЯ
Цялата история започва през пролетта на 1981 г., когато секретна експедиция на Комитета за култура в състав от 5 човека е изпратена от тогашния шеф на Комитета Людмила Живкова да извърши разкопки в седлото под връх Градище (710 м), досами границата над Малко Търново. В състава на експедицията влизат:
- Кръстю Мутафчиев - ръководител на служба "Културно наследство" в Комитета за култура
- Красимира Стоянова - служител в Комитета за култура, племенница на баба Ванга (интересното е, че по-късно Красимира завършва египтология в НБУ)
- Иля Прокопов - ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на музея в Кюстендил и на Националния исторически музей (НИМ)
- Цеко Етрополски - вероятно става дума за журналиста Етрополски, завеждал бюрото на ЮПИ в София
- Георги Пантов - главен механик на Рудник "Странджа" (Не е е ясно дали това е петият основен член на експедицията, или има още един).
Датата е 10 април, според Кръстю Мутафчиев, но според Красимира Стоянова, датата е 5 май. Късно вечерта, при изгряването на лунен лъч върху скалата, над предполагаемото място на гробницата на Бастет като на голям екран (или като холографско изображение) се появява образ на двама мъже. Единият седи на нещо като трон, а другият е прав. Легендата гласи, че баба Ванга е казала, че там има скрит саркофаг, донесен преди хиляди години от хора. дошли по вода от Египет. Започват изкопни работи и на 20 юли внезапно и изключително загадъчно умира Людмила Живкова. Настъпват сериозни размествания и сътресения във висшия еталон на властта. Екипът на "дамата с тюрбана" изпада, меко казано, в немилост и през септември 1981 г. разкопките са прекратени. Какво точно намира експедицията никой и никога не казва ясно. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. През март следващата година се образува съдебен процес по обвинение в присвояване на държавна собственост, по който един от обвиняемите, заедно с бившия зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление (ПГУ) на ДС Живко Попов, е и Кръстю Мутафчиев. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Над цялата история ляга тежкото клеймо "Строго секретно! Държавна тайна!" и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват задълго. Първа проговаря Красимира Стоянова през 1991 г. в книгата си за Ванга. Година по-късно започват да излизат една след друга дузина книжки на Кръстю Мутафчиев, като загадъчното съоръжение в пазвите на Странджа е главен герой в повечето от тях. Сравнителният анализ на публикациите на тези двама участници в експедицията показва, че и двамата премълчават изключително важни фрагменти от историята, като в същото време с малки отклонения упорито се придържат към една и съща версия. Като се има предвид, че целият екип на Людмила Живкова се е състоял от висши офицери от Първо главно управление на ДС (външното разузнаване), можем условно да приемем, че тази версия за разкопките е и версията на ПГУ (днес НРС). Междувременно беше пусната в активна употреба и друга версия, представена с подозрителна настойчивост в някои медии от хора, косвено съпричастни към експедицията. Тази версия с различни наюанси, общо взето, внушава следното: няма никакви мистерии, няма никакви "фараонски" погребения в Странджа, има древни рудници, от които още траките, а след тях и римляните, са вадили медна или желязна руда. А т.нар. гробница на Бастет под Градището е именно
такъв рудник. Толкова. Това е по-характерно за стила на някогашното Второ главно управление на ДС.

БРИТАНСКА СДВ-СТАНЦИЯ ОТКРИЛА НЕКРОПОЛА
Първоначално свръхдългите радиовълни СДВ се използват от американската флотска радиослужба за повикване на подводниците, тъй като се оказва, че за този честотен обхват дълбочинното проникване не е проблем. Впоследствие се установява, че свръхдългите вълни проникват без проблем не само през тлъст воден слой, но и през земната кора. Това довежда до активното им използване за дълбочинно сканиране на земните недра и регистриране на всякакви кухини в тях, както празни, така и пълни с нефт или газ. Тъкмо такава британска СДВ-станция "напипва" каверната във формата на абсолютно правилен куб в Странджа.

ТАЙНСТВЕНИТЕ СМЪРТИ
Всички материали по еспедицията били заключени в сейфа на бившия шеф на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, племенницата на Ванга Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж.Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до "кивота със скрижалите". На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: "Инж. Стаменов е починал!".
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на "дамата с тюрбана" бившият шеф на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. "Който много се рови тук, умира!", казали му те.
Преди време специално за седмичника на народа Мутафчиев разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел - режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Той го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. Няколко години по-късно Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на "фараонската болест".
Материалните доказателства за същестуването на некропола били иззети от тайните служби и заключени в секретен сейф в бившето Главно следствено управление. За тях е знаел само генерал Леонид Кацамунски, братовчед на придворния зограф на Людмила Живкова Светлин Русев.
По свидетелства на бивши ДС служители чак до "нежната революция" обектът бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и "жива ограда" от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56 постановление в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако случаен човек имал неблагоразумието да се опита да се провре през "съскащия" плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.



Според някои източници член на експедицията контрабандно е изнесъл артефакт от извънземен произход, намерен при разкопките под Градището, както и кости от неуточнено погребение в хероона, намиращ се в съседство - в местността Мишкова нива. Костите са принадлежали на същество, високо 260 (!) см и са били продадени на западна космическа програма (вероятно НАСА) във Виена.



ИМА ЛИ ПИРАМИДИ В ЗЕМНИТЕ НЕДРА НА БЪЛГАРИЯ


Докато споровете относно произхода на различни и, меко казано, странни находки по българските земи продължават, в недрата им чакат да бъдат открити и изследвани още стотици предмети или цели постройки и съоръжения, носещи тайните на легендарни епохи.

В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида. Това твърди в книгата си “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс” Кръстю Мутафчиев. Съветник на Людмила Живкова и шеф на отдел “Културно наследство” по време на нейното управление като министър на културата, Мутафчиев е участник в археологическата експедиция, която се отправя към Малко Търново през 1981 г., за да изследва загадъчната гробница.
Мутафчиев има както привърженици, така и противници. Нормално за подобна теория, която в случай на достоверност би преобърнала представите ни за света и човечеството. Тези, които го поддържат, смятат, че в гробницата в подножието на връх Градище в Странджа е погребана богиня с глава на котка. Отнасят строителството към VIII в. пр. н. е. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет били заключени огромни знания за Земята, Космоса и произхода на човечеството. Това била заявила Ванга, според Мутафчиев, когато й занесли картата на мястото. Пророчицата от Петрич уточнила, че погребаната жена държи жезъл от извънземна материя. Много отдавна били дошли по вода от Египет строителите на пирамидата. Високи и стройни, с черни коси, те носели маски, подобни на кукерските.

ПРОЗРЕНИЕТО НА ВАНГА
Дали това прозрение на Ванга е накарало Людмила Живкова да организира експедицията за проучване на гробниците в района на Малко Търново? Публична тайна са пристрастията на дъщерята на тогавашния първи през определен период от живота й към тайните и загадките на отвъдното и мистиката на религиозни системи като будизма например. Доколко те отвеждат до истината за произхода ни днес е важно не само за личната биография на Живкова, но все повече и за България.
Колкото и да ни се иска легендите и слуховете, както и т.нар. разкази на очевидци, да изяснят нещата - какво точно лежи под Странджа в района на Градище може да стане ясно само след мащабно археологическо проучване. Защо ли след толкова години обаче никой не се е решил да инвестира в подобно начинание? Първи и единствени засега си остават опитите за разкопки през пролетта на 1981 г., откъдето тръгват и всичките митове и легенди около загадъчното място.

ВИДЕНИЕ ВЦЕПЕНЯВА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ
Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление – след изгрева на луната на фона на планината се появяват две фосфоресциращи човешки фигури - едната на трон, а другата изправена зад него. Мутафчиев и колегите му се вцепеняват от ужас. При последвалите разкопки експедицията им открива вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. Сред обявените находки вниманието привличат два камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. На около 2 м след входа откриват и дупка в пода с формата на окръжност, която прилича на кладенец. Толкова засега.
Независимо от секретността на проекта и протекциите на Живкова, не закъснява и намесата на Държавна сигурност, която взима обекта под своя опека. Факт е, че каквото и да има или да няма на това място, то дълго време е било зорко пазено от военните. Внезапната смърт на Людмила слага край и на каквито и да било проучвания.

ДРЕВНИ КАРТИНИ И КОСМИЧЕСКИ КОРАБИ
В началото на юни 1972 г. изследователят Райко Сефтерски проучва предоставени му от двама специалисти от Института за български език при БАН 160 фотоснимки на изображения от врачански пещери.
Най-късните рисунки, носещи следи от религиозни култове и всекидневни битови сцени, датират от периода ХIII-ХVIII в. Сред най-стария културен пласт (IV и III хилядолетие пр. н. е.) Сефтерски забелязва мотиви, които по думите му “стоят извън битието на предшестващите ни етнически културни пластове”. Той отъждествява странните рисунки с космически технологии и различава на една от графиките, издълбани с тънко острие, излитаща ракета с контейнер и приземяващо се парашутоподобно съоръжение с въжета, възел и товар. Сефтерски открива и композиция на загадъчна писменост, издълбана върху едрозърнестия пясъчник на скалата, и рисунки-таблици, които според него наподобяват електронноизчислителни схеми. Изследванията показват, че графитните изображения, подобни на тези от с. Градешница (Врачанско) и с. Караново (Новозагорско), са едни от най-старите в Европа.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ
За изпреварили с хилядолетия достиженията на съвременната астрономия познания свидетелстват и откритията в разположената край Исперих (Североизточна България) местност Сборяново. В резултат на обширни археологически разкопки и проучвания са разкрити над 150 тракийски могили, най-известната от които е тази близо до с. Свещари. След картографиране на това древно културно средище се оказва, че отдалечените точно на 1900 м помежду си над 150 могили са разположени така, че от птичи поглед се оказват земна проекция на 9 от видимите на нощното небе съзвездия. Изумителните познания за всемира на нашите предци се потвърждават и от проучванията на специалисти от Националния астрономически институт, открили върху каменното плато Белинташ на 30 км югоизточно от Асеновград “най-старата звездна карта в света” с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни тепсии древните инженери са “картографирали” всички познати на съвременната наука съзвездия във вид на изрязани в скалата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния масив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския сфинкс.

КАКВО Е “СТРАЖЪТ НА СВЕТИЛИЩЕТО”?
Монументът е наречен “Стражът на светилището”. Предполага се, че мегалитният комплекс е съграден от тракийското племе беси в чест на бога на живата природа Сабазий. И днес очевидци уверяват, че в нощта над мистичното светилище често е забелязван странен припламващ огън и са прелитали големи светещи кълба в посока към Кръстова гора.