Невероятните произведения на Фаберже

 Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите яйца на Фаберже.

 Той изработвал от злато и скъпоценни камъни специални яйца за императорската фамилия, а името му отдавна се е превърнало в символ на изяществото. Разбира се, с идването на "червената власт" дошъл и краят на красивата приказка, а голяма част от над 100 000 скъпоценни предмети с марката "Фаберже" били безвъзвратно изгубени.

Но... оказа се, че не е съвсем така. През февруари 2004 г. руският бизнесмен Виктор Вакселрберг направи така, че Русия отново да притежава девет от безценните великденски яйца. За тях и за още 180 изящни произведения на ювелирното изкуство (накити, табакери, миниатюри) на Фаберже председателят на УС на Тюменската нефтена компания плати на аукционна къща "Сотбис" над 100 млн. долара.

Петер Карл Фаберже се родил в Санкт Петербург на 30 май 1846 г. Четири години преди това на Голямата морска улица Х11 неговият баща - Густав Фаберже, основал бижутерска фирма. Роден през 1814 г. в прибалтийския град Пряну и завършил курс при бижутерите Андреас Фердинанд Шпигел и Велхелмина Кейбел, Фаберже-старши бил наследник на преселници от Шведт-на-Одер. Семейството му било протестантско, издънка на хугеноти, които напуснали Франция през 1685 г.

През 1842 г. Густав не само създал своята фирма, но свил и семейно гнездо. Оженил се за Шарлоте Юнгщедт, дъщеря на датски художник. По-големият им син - Петер Карл, учил в немското частно училище "Света Ана", а после продължил в Дрезденското Ханделшуле. Обиколил Европа и усвоил занаят при франкфуртския бижутер Йозеф Фридман

Фаберже-младши се върнал в Русия, а талантът му, изглежда, бил твърде голям - едва 20-годишен юноша Карл постъпил на работа като реставратор в Ермитажа. По цели дни прекарвал, увлечен в реставрирането на счупени или повредени антики. Той връщал предишното им великолепие, познато от шедьоврите на древногръцкото изкуство.

Карл съвестно служел на Ермитажа, което му позволило внимателно да изучи техническите средства и методи на старите майстори, стиловите особености на предметите от различните епохи. А натрупаните знания по ювелирни изкуства станали основа за бъдещия успех на Фаберже. Пробивът му, разбира се, не дошъл веднага. Необходими били време и упорит труд, докато го забележат.

На 26 години Карл поел работилничката на своя баща и към 1880 г. вече бил изкусен майстор, за когото се говорело и при когото започнали да правят поръчки представителите на висшето общество - на първо място

от кабинета на Негово Императорско Величество

Бижутер, художник-дизайнер, реставратор и изключителен предприемач, Карл Густавович превърнал малкото бижутерско ателие в най-голямото предприятие в Руската империя и едно от най-известните по целия свят. Фирмата имала филиали в Москва, Одеса, Киев и Лондон и продавала продукцията си далеч зад пределите на Европа. Заедно с широкото признание дошли и наградите от руски и международни изложби. Клиенти на продукцията с марката "Фаберже" станали членовете на почти всички монархически династии в Европа.

През 1885 г. Карл започнал и знаменитата си серия от императорски великденски яйца, които му денесли любовта на владетелите и нечувана за времето слава. До 1916 г. той създал около 50-60 (точният им брой не е известен) униката.

Първото яйце поръчал Александър Трети

като великденски подарък за съпругата му Мария Фьодоровна. Изработването на изкусно украсени пасхални яйца било традиционен занаят в Русия. Дълго преди Фаберже да започне да създава своите шедьоври за императорското семейство, сувенирите били правени от скъпоценни камъни и метали за руските царе. Само Карл Фаберже и неговият екип от талантливи художници, бижутери, гравьори, скулптори и миниатюристи обаче успели да доведат това изкуство до недостижимо изящество.

Поръчаните от императорите Александър Трети и Николай Втори яйца се отличавали с небивал разкош, удивителна фантазия, невероятно съвършенство при изработването на детайлите и с виртуозно съчетаване на най-различни методи. Без да се повтарят нито веднъж, те предизвиквали особен интерес с

изненадите, скрити вътре в тях

- живописни миниатюри, миникопия на царски яхти, дворци, влакове, паметници, фигурки на птици, букети цветя...

Ювелирно изваяните великденски яйца били изненада не само за тези, за които били предназначени, а често и за самия император, който ги поръчвал. "Ваше Величество ще бъде доволен", бил отговорът, който обикновено давал Фаберже на въпроса за сюжета на следващото яйце.

През този период нараснало и семейството на Карл Фаберже. От брака си с Августа Юлия Якобс - дъщеря на майстор от придворните мебелни работилници, той имал четирима синове. Евгений (1874-1960), Агафон (1876-1951), Александър (1877-1952) и Николай (1884-1939). И четиримата продължили делото, започнато от техния дядо и доведено до върха от баща им. Но не задълго.

Драматичните събития, които довели до смяната на режима и на цялата философия на руското правителство, принудили Карл Фаберже да закрие фимата през 1918 г. и да замине на Запад

Той починал на 24 септември 1920 г. в Швейцария, недалеч от Лозана. Синовете му се пръснали из Европа, всеки малко или повече развивал фамилния занаят, докато един по един си отишли от белия свят.

Първата изложба на Фаберже била през 1902 г., когато били показани и много от прословутите пасхални яйца. За експонирането на скъпоценните ювелирни предмети от Ермитажа предоставили красиви пирамидални витрини върху поставки с формата на златни грифони. В тях били разположени великденските яйца, собственост на императорското семейство, каменни цветя, фигурки и други изящни дреболии, събирани от княгините Юсупова, Долгоругова, Курагина, от графините Воронцова-Дашковая, Шереметева, Орлова-Давидова и други.

През изминалите оттогава повече от 100 години на различни места по света са се състояли

 десетки изложби на Карл Фаберже

Нито една от тях обаче не била достатъчно представителна както първата, на която притежателите на предметите охотно се разделили с тях. Никой от присъстващите тогава на изложбата не мислел, че ще мине малко повече от десетилетие и скъпоценните им "играчки" ще се пръснат по целия свят и ще попаднат в чужди ръце (осем от яйцата са изчезнали, десет се намират в Кремъл, кралицата на Великобритания притежава три, а миналата година още девет се върнаха в родината си).

На никого и през ум не му минало, че в цитаделата на тяхното могъщество - Зимния дворец, няма да остане е пепел от съкровищата, които години наред им носел Фаберже. И които те с такава любов пазели. Както се казва, и историята често прави зигзази.