Митичното съкровище на инките

Напоследък стават все по-модерни експедициите в Южна Америка, посветени на търсене на митичното съкровище на инките. Една от най-смелите хипотези, по чийто следи тръгват изследователите, гласи, че златото е скрито в тунели, изкопани в местата, където е била империята на инките. Други историци пък са на мнение, че златото не е скрито, а прехвърлено в Европа, където потънало в скривалищата на тайните ордени. За да разгадаят истината, историците проучват летописите от времето на конкистата, когато възникват най-бурните конфликти между индианците и завоевателите.
Те са провокирани от Франсиско Писаро испански авантюрист, роден през 1475 г. и прехранвал се до своята 30-годишна възраст като свинар, пише в. "Монитор". Да изостави прасетата и да тръгне да пътешества по света, било най-смелото решение в живота му. То обаче причинило смъртта на хиляди хора.
Преди да стъпи в Южна Америка, Писаро смятал за лукс да има на масата си нещо повече от хляб и сол. Затова изпаднал в шок - натъкнал се на толкова много богатства, които не бил и сънувал. Не е странно, че алчността му победила възпитанието му на християнин. И докато поучавал местните хора да проявяват милосърдие и любов към ближния, той кроял как да присвои несметните съкровища на инките.
Коварният му план включвал тържествена вечеря, на която поканил индианския вожд Атауалпа. Той, както и всички останали местни хора, посрещнал пришълците приветливо. Очаквал подобно отношение и от тях. Затова изумлението му било огромно, когато хората на Писаро нападнали гостите и ги избили, а самият вожд заключили в плен. Държали го като затворник в собствените му владения повече от половин година. Едва след като Атауалпа предложил богат откуп, обещали да го освободят, но след като получили златото, го убили на 26 юли 1533 година. От този момент нататък започват мистериите около легендарното съкровище.
Очевидци на сделката разказвали по-късно пред близките си, че вождът изпратил вестоносци из бившата си империя, които събрали толкова много злато, че то препълнило една от залите в двореца му. Други пък твърдят, че само една малка част от цялото богатство била дадена за откупа. Легендарното съкровище не стигнало до Испания: много от войниците на Писаро се изпокарали помежду си кой да вземе повече, а той самият не успял да натовари на кораба всичко, защото било прекалено много и за най-големия по онова време плавателен съд. В крайна сметка голяма част от златото изчезнало безследно.
Историците недоумяват и от друго: къде са хилядите произведения на изкуството, с които инките показвали своята почит към боговете? Известно е, че те наричали златото „потта на Слънцето" и го смятали не за символ на лукс, а само за средство, чрез което изразявали преклонението си. Затова изработвали най-различни украшения и скулптури от ценния метал. Испанците били особено възхитени от фигурите им на пеперуди, гущери, лисици и десетки други животни, изваяни изключително прецизно до последния милиметър.
Съдбата на голяма част от това наследство днес е напълно неизвестна и това поражда десетки хипотези Най-популярната гласи, че на територията на Куско са прокопани тайни тунели, които и до днес крият легендарното злато на инките. За това свидетелстват отделни летописи, както и рисунки, чийто точен произход обаче е трудно да бъде датиран.
Други изследователи смятат, че пратеници на индианския вожд са тръгнали към района на Панама с идеята да пренесат съкровището в Северна Америка, но по пътя били убити или застигнати от смъртоносна болест. Затова търсят златото из северната част на континента, но този вариант е най-трудоемък и досега не е дал дори и минимален резултат. Трета група авантюристи пък са убедени, че хилядите накити все пак са пренесени в Северна Америка и затова се заемат с археологически разкопки в различни части на САЩ, като за тази цел се доверяват на откъслечните сведения на първите заселници. Техните писма и дневници обаче не са нито достатъчно изчерпателни, нито напълно достоверни и историците не ги приемат като сериозен източник на информация дори когато споменават за легенди, свързани със заровено злато.
Според друго, още по-нестандартно твърдение съкровището е скрито от потомците на Атлантида, които се спасили, като се преселили в Южна Америка. На специални места, които според тях били божествени, те заровили голяма част от наследството на инките. Именно то е целта на преобладаващата група авантюристи, които бродят из Перу и Еквадор с надеждата да открият следа, която да ги заведе до златото.
По-голямо внимание заслужава теорията, свързана с астрономическите познания на инките. Според нейните поддръжници оцелелите наследници на индианския вожд заровили златото на места, свързани с лятното и зимното слънцестоене. Тази идея има основание, защото Богът на Слънцето е най-важният в религиозния пантеон на инките, и затова най-много изследователи се насочват именно към земите, които са били център на различни култове. Техните проучвания обаче нямат резултат и това още повече заплита мистерията около легендарното съкровище, което по сведенията на очевидци е толкова безценно, че в днешни пари би струвало милиарди долари.